Белият дом обяви, че изпраща Дъглас Холдър, бивш републикански член на Камарата на представителите от Флорида за извънреден и пълномощен посланик на САЩ в България. Назначението следва почти година, през която посолството на САЩ у нас се ръководеше от временно изпълняващия длъжността Хърбърт Мартин Макдауъл.
Дъглас (Дъг) Холдър е представител на онзи тип американски политически кадри, които рядко стигат до дипломатически постове в Европа. Роден през 1966 г. в Джорджия и установил се във Флорида през 90-те години, той изгражда кариерата си като бизнесмен и местен политик, преди да влезе в Камарата на представителите на Флорида през 2006 г. Там прекарва осем години, през които се утвърждава като лоялен републиканец, ориентиран към бизнес интересите, ниските данъци и дерегулацията. Работи в комисии, свързани с икономика, инфраструктура, здравеопазване и природни ресурси, и получава отличия от различни бизнес асоциации. Член е на Националната стрелкова асоциация (National Rifle Association), която защитава свободното притежание на огнестрелно оръжие. Холдър никога не е бил сред ярките фигури в законодателния процес, но е бил стабилен, предвидим и дисциплиниран партиен изпълнител. Това е профил, който често води до политически назначения, особено когато администрацията търси лоялност и управляемост, а не международна експертиза.
Това, което липсва в биографията му, е също толкова важно, колкото и това, което присъства. Холдър няма дипломатически опит, не е работил в международни институции, не е участвал в международни мисии и не е заемал външнополитически позиции. Няма известни връзки с България, Балканите или Европейския съюз, нито пък има публични позиции по Русия или регионалната сигурност. Това го прави посланик, който вероятно ще разчита силно на професионалния екип на посолството в София, а не на собствен дипломатически опит или геополитическа визия.
Назначението му в България вероятно ще доведе до по-тиха, по-административна и по-предвидима американска дипломация. Холдър идва от политическа култура, в която енергийната независимост и ограничаването на руското влияние са ключови теми, така че е логично да се очаква, че енергетиката и сигурността ще бъдат сред основните му приоритети. Това включва диверсификация на ядреното гориво, подкрепа за доставки на американски втечнен природен газ, развитие на енергийна инфраструктура и укрепване на ролята на България в НАТО. Като пробизнес политик той вероятно ще постави силен акцент върху икономическите отношения, привличането на американски инвестиции и разширяването на технологични и производствени партньорства. За разлика от някои свои предшественици, Холдър едва ли ще бъде активен публичен критик на корупцията или ще се намесва в политическия дебат. По-вероятно изглежда той да бъде по-тих, по-предпазлив и по-малко склонен към публични изяви, което може да намали дипломатическата видимост на САЩ, но да увеличи предвидимостта в двустранните отношения.
Сравнението с предишните американски посланици в София подчертава колко различен е неговият профил. Херо Мустафа беше силно публична фигура, активно ангажирана с гражданското общество и с борбата срещу корупцията, с дълбок международен опит и ярко присъствие в медиите. Кенет Мертен, който я наследи, беше кариерен дипломат с опит в Източна Европа и самостоятелен стил на работа, способен да води сложни политически разговори. Ерик Рубин преди тях беше експерт по Русия и Европа, с тежест във Вашингтон и силен фокус върху отбраната и сигурността. Джеймс Уорлик беше комуникативен, медиен и силно ангажиран с обществения живот в България.
На този фон Холдър се откроява като най-малко публичният, най-малко дипломатическият и най-малко "международният" от всички. По-вероятно изглежда той да не бъде архитект на двустранните отношения, а по-скоро техен администратор, който следва линията на Белия дом и разчита на експертизата на своя екип.
За България това означава по-малко политически напрежения, по-предвидима дипломация и по-силен фокус върху икономика, енергетика и сигурност. Но също така означава по-малко дипломатическа тежест, по-малко публична подкрепа за реформи и по-малко стратегическа визия.
Дъглас Холдър е посланик от „технически“ тип той няма да промени курса на американската политика към България, но ще я направи по-тиха, по-административна и по-икономически ориентирана.
