Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отново направи жест към министър-председателката на Италия  Джорджа Мелони. Това е основният извод от анализ на брюкселската платформа за европейска политика „Ла Матинал юропеен“, според който Европейската комисия е одобрила ново разширяване на националната „предпазна клауза“ – инструмент, който позволява на държавите да увеличат публичния си дефицит над маастрихтския таван от 3% от БВП си при извънредни обстоятелства. Този път – не само заради разходите за отбрана, а и заради мерките, свързани с енергийната криза, предизвикана от войната в Иран.

Решението идва след писмо на Мелони от средата на май, в което тя настоява Италия да получи допълнителна фискална гъвкавост. Аргументът ѝ: скокът в цените на енергията изисква „временна“ промяна на правилата. А към писмото е добавена и заплаха – Рим да се оттегли от европейската програма SAFE и да се откаже от преференциален заем от 14,9 млрд. евро за въоръжаване.

Според „Ла Матинал юропеен“ това не е първият случай, в който Фон дер Лайен се съобразява с исканията на Мелони – от миграционната сделка с Тунис, през центровете за обработка на молби за убежище в Албания, до либерализацията на плажните концесии. Но този път залогът е по-голям: пазарите.

Италия настояваше клауза, създадена заради войната в Украйна и нуждата от увеличени разходи за отбрана, да бъде разширена и към енергийните мерки. Първоначалната реакция на Комисията беше категорично отрицателна. Комисарят по икономиката Валдис Домбровскис подчерта, че няма място за „значителен стимул“, а държавите трябва да се ограничат до „временни и целеви мерки“.

Съпротива имаше и в Еврогрупата. Източници, цитирани от „Ла Матинал юропеен“, предупреждават за „нервност“ на облигационните пазари и за силно ограничена фискална маневреност.

Но през уикенда позицията на Комисията внезапно се промени. Вчера дойде и официалното потвърждение: държавите членки ще могат да поискат временно разширяване на клаузата, което им позволява да увеличат дефицита си с 0,3% от БВП годишно, до 0,6% кумулативно за периода 2026–2028 г.

Условието: мерките да са предприети след февруари 2026 г. и да намаляват зависимостта от изкопаеми горива.

Това означава, че Мелони не може да използва новата гъвкавост за намаляване на акцизите върху горивата – мярка, която вече струва на бюджета точно 0,3% от БВП. Но според източници на платформата не е изключено Италия да прибегне до „счетоводни трикове“, за да представи стари разходи като нови инвестиции в декарбонизация.

Комисията признава, че критериите за допустимост на инвестициите още не са дефинирани. Генерална дирекция по икономическите и финансови въпроди ECFIN тепърва работи по тях.

Дали субсидиите за електромобили или за термопомпи ще се считат за „инвестиции“? „Това са елементи, които трябва да уточним“, казва служител на Комисията, цитиран от „Ла Матинал юропеен“.

Фактът, че решението е взето преди да има ясни критерии, е ясен сигнал: политическата логика е надделяла над икономическата.

Редица финансови министерства са били „изненадани“ от решението. Темата ще бъде обсъдена на 11 юни в Люксембург.

Председателят на Еврогрупата, гръцкият министър Кириакос Пиеракакис, вече предупреди, че стабилността на пазарите е крехка:

„Трябва да подкрепим гражданите и бизнеса, но не можем да позволим енергийната криза да се превърне във фискална криза.“

Италия е сред най-задлъжнелите държави в ЕС – 137% от БВП, като според прогнозите през 2027 г. ще изпревари дори Гърция. Миналата година Рим не активира предпазната клауза именно заради риска от санкции по Пакта за стабилност.

Сега, с наближаващи избори и спад в подкрепата за управляващата коалиция, допълнителната фискална глътка въздух е политически удобна.

Пактът за стабилност беше реформиран, за да стане по-гъвкав. Но под ръководството на фон дер Лайен „временните“ изключения се множат: COVID кризата, войната в Украйна, енергийната криза, предизвикана от Русия, разходите за отбрана, новата енергийна криза заради войната в Иран.

„Ла Матинал юропеен“ заключава, че фискалната извънредност се е превърнала в норма. И че в крайна сметка именно пазарите – а не Комисията – ще наложат дисциплина както на Италия, така и на самата фон дер Лайен.

Данните са тревожни

Евростат вече публикува по-нови данни за Италия, които позволяват по-точна картина за 2025 г. и за текущата фискална позиция през 2026 г. Според първата нотификация за процедурата при свръхдефицит от 22 април 2026 г. Италия отчита бюджетен дефицит от 3,1% от БВП за 2025 г., което я поставя сред единадесетте държави членки с дефицит над прага от 3% . Това означава, че страната продължава да попада в обхвата на процедурата за свръхдефицит, тъй като критериите на Пакта за стабилност остават нарушени. Данните за 2026 г. ще бъдат официално нотифицирани през есента, но текущите оценки на Комисията, цитирани в брюкселските анализи, показват, че Италия няма да слезе под прага през тази година.

Публичният дълг на Италия остава сред най-високите в ЕС. Евростат отчита дълг от 137% от БВП в края на 2025 г., като тенденцията е възходяща и страната се движи към това да изпревари Гърция като най-задлъжняла икономика в Съюза през 2027 г. . Тези стойности потвърждават структурния проблем на италианските финанси: висок дълг, хроничен дефицит и ограничена фискална маневреност.

Финансовите пазари реагират чувствително на тази комбинация от фактори. Доходността по 10-годишните италиански държавни облигации (BTP) се движи около 3,7–3,8% според последните аукционни резултати, докато германските Bund-ове със същия матуритет са в диапазона 2,3–2,4%. Това означава рискова премия от приблизително 140–150 базисни пункта, ниво, което не е кризисно, но ясно сигнализира за повишена предпазливост сред инвеститорите. Спредът BTP–Bund остава ключов индикатор за доверието към италианските публични финанси, а неговото покачване през последните седмици отразява опасенията, че новите фискални изключения, договорени от Рим в Брюксел, могат да отслабят доверието в европейската бюджетна рамка.