Европейската комисия предлага срещу България да бъде открита процедура за свръхдефицит заради очаквано нарушение на критерия за бюджетния дефицит през 2026 г.

Това се казва в огласения днес пролетен пакет от Европейския семестър.

Причината за предложението е, че според данните на Евростат дефицитът в обществения сектор е надхвърлил референтната стойност 3%. През тази година той ще достигне 4,1%, а през 2027 г. - 4,3%. През 2025 г. дефицитът вече е нараснал до 3,5% от БВП при 3% година по-рано.

Комисията отчита, че през 2025 г. дефицитът е бил под 3% само ако се вземе предвид увеличението на разходите за отбрана по националната клауза за дерогация. Но от тази година оставането на дефицита на прага вече не се обяснява с тези разходи, изтъкна еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис.

Затова Комисията е стигнала до заключението, че България не изпълнява критерия за дефицита, и препоръчва страните членки (Съветът) на ЕС да установи наличие на свръхдефицит.

В прогнозата си за България не са посочени конкретни финансови санкции срещу страната. Съветът трябва да приеме решение за наличие на свръхдефицит и препоръка за прекратяване на тази ситуация.

Според Комисията основните причини за влошаването са трайното увеличение на заплатите в публичния сектор, включително в отбраната и сигурността, ръстът на социалните разходи, автоматичното индексиране на пенсиите и инвестиционни грантове към Българския енергиен холдинг (БЕХ).

Държавният дълг също расте. От 23,8% от БВП в края на 2024 г. той е стигнал 29,9% в края на 2025 г., с прогноза за 32,3% през 2026 г. и 35,5% през 2027 г.

„Проблемът на България е, че няколко години подред има много нестабилна политическа ситуация с трудности при формирането на правителство. Служебните кабинети ясно видяха, че разходите излизат от релси, но нямаха правомощията да се намесят. Очевидно това сега е първата задача за новото правителство, което, изглежда, има по-солидно мнозинство и е ангажирано да работи за отстраняване на проблема. Но като се имат предвид натрупванията, това едва ли ще стане в кратък срок“, заявиха експерти от Брюксел.

На 29 май, ден след завръщането си от Брюксел, премиерът Румен Радев обяви, че България ще влезе в процедура по свръхдефицит. И допълни, че през 2025 г. дефицитът е бил доста над 3%, но властите лъжели, за да постигнат поставената цел за влизането на България в еврозоната. Тази година според Радев дефицитът щял да бъде доста по-голям. В действителност през 2025 г. той е бил 3,5%.

Почти всички политически сили опровергаха думите на Радев, като изтъкнаха, че за еврозоната е взет предвид бюджетът за 2024 г., а не за 2025 г. А през 2024 г. дефицитът е бил 3%. Същото изтъкват и от ЕК.

Не може да бъде потвърдено и че еврото е причина за свръхдефицита, допълниха експерти.

Икономическият и финансов комитет (ИФК) към Комисията сега има две седмици, за да даде становище. След това от „Берлемон“ ще предложът процедура за свръхдефицит срещу България, която трябва да бъде одобрена от Съвета.

Съкращенията в държавния сектор – най-ефикасният метод

Може би най-ефективният начин за разрешаване на проблема са съкращенията на служителите в държавния сектор, споделиха експерти за Клуб Z. Те напомниха, че сред причините за свръхдефицита е трайното увеличение на заплатите в публичния сектор. Нараснал е и щатът.

Трудно е човек да си представи орязване на заплатите. Затова по-лесният и по-вероятният начин са съкращенията. Още повече, голяма част от държавните служители са квалифицирани кадри, а на пазара на труда има глад за такива хора. И не би трябвало те да имат проблем с намирането на работа.

България разполага с 4 години

След като решението за процедурата ще бъде на база 2026 г., страната ни ще разполага с 4 години да реши проблема. Това са 2026, 2027, 2028 и 2029 г.

За всяка година ще има таван за увеличението на разходите. Размерите ще станат ясни в средата на месеца, когато ЕК публикува предложението си. Възможно е, разбира се, София да се справи и за една година, но е малко вероятно, посочиха експертите.

Препоръките на Брюксел

• Комисията препоръчва България да спазва максималните темпове на растеж на нетните разходи, определени от Съвета, за да прекрати свръхдефицита, като същевременно използва позволената гъвкавост за по-високи разходи за отбрана. Брюксел настоява и всякакви мерки срещу високите енергийни цени да бъдат временни, насочени към уязвимите домакинства или към енергоинтензивни фирми, без да подкопават стимулите за икономии на енергия.

• Втората важна препоръка е България да продължи реформите и инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и да ускори изпълнението на програмите по кохезионната политика, включително чрез пренасочване към стратегически приоритети.

• Комисията настоява и за подобряване на публичната администрация, особено на местно ниво. Това трябва да стане чрез опростяване на регулациите, цифровизация на работните процеси и услугите, по-добра свързаност между различните равнища на управление и повишаване на уменията на държавните служители.

• В антикорупционната част ЕК препоръчва България да повиши ефективността на мерките срещу корупцията, особено по дела по високите етажи, включително чрез укрепване на независимостта и работата на Висшия съдебен съвет (ВСС). Комисията посочва и нуждата от по-качествени обществени поръчки, по-независими регулатори и по-ефективни публични инвестиции в научноизследователска и развойна дейност.

• В енергетиката препоръките са за по-бърза декарбонизация, по-малка зависимост от изкопаеми горива, развитие на вятърната енергия, модернизация на електроразпределителните мрежи и реформа на управлението в държавните енергийни дружества. Комисията настоява и за постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива в топлофикациите, целенасочена борба с енергийната бедност и декарбонизация на индустрията.

• В транспорта Брюксел препоръчва развитие на чист градски, обществен и железопътен транспорт, ускоряване на инфраструктурните инвестиции и по-добра свързаност в Северна България.

• В областта на климата акцентът е върху устойчивостта към наводненията, сушата, проблеми с водите и отпадъците.

• В образованието ЕК настоява за засилване на подхода въз основа на компетентността, по-добро обучение на учителите според реалните нужди, по-високо качество и по-добра връзка на образованието и професионалното обучение с пазара на труда.

• В социалната политика препоръките са за по-висока заетост сред слабо представените групи, повече умения и обучение за възрастни, по-добре интегрирани социални и трудови услуги, развитие на грижа в общността и по-ефективна минимална подкрепа за доходите.

• В здравеопазването от „Берлемон“ препоръчват ресурсите постепенно да се пренасочват от болничната към извънболничната помощ, да се намалят директните плащания от пациентите и да се преодолеят недостигът и неравномерното разпределение на медицинските специалисти в страната.

ЕК: Еврото не е причина нито за процедурата, нито за цените

Приемането на еврото не е причина нито за процедурата за свръхдефицит, нито за цените в България. Така отговориха от Европейската комисия на запитване на Клуб Z. Ето какво се казва в отговора:

• Когато България се присъедини към Европейския съюз, тя пое и ангажимент да се присъедини към еврозоната, след като постигне висока степен на устойчива икономическа конвергенция.

• Всяко приемане на еврото се урежда от набор от прозрачни правила и критерии, които гарантират равно третиране на всички държави. Те изискват държава членка, преди да приеме еврото, да достигне висока степен на конвергенция с икономиките на държавите от еврозоната.

• Това се оценява в конвергентните доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) въз основа на критериите за конвергенция. Тези критерии, известни като критерии от Маастрихт, са определени в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Те включват ценова стабилност, стабилни публични финанси, стабилност на обменния курс в рамките на Валутния механизъм ERM II и конвергенция на дългосрочните лихвени проценти.

• На 25 февруари 2025 г. България поиска от Европейската комисия и ЕЦБ да изготвят конвергентни доклади с оглед на евентуално присъединяване към еврозоната на 1 януари 2026 г. В отговор на това искане на 4 юни 2025 г. Комисията и ЕЦБ приеха своите конвергентни доклади за България. В доклада на Комисията се заключава, че България изпълнява условията за приемане на еврото.

• Що се отнася до данните за инфлацията, използвани за оценка на изпълнението на критерия за ценова стабилност, държавите членки прилагат изискванията на регламента за хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) и следват методологическите препоръки на Евростат. Статистическата служба прилага едно и също ниво на проверки за валидиране на статистиката по ХИПЦ за всички държави членки. Тези данни се използват във всички публикации на Комисията, включително в икономическите прогнози, докладите по държави и конвергентните доклади.

• Оценката на критерия за публичните финанси се основава на това дали към момента на изготвяне на конвергентния доклад съответната държава членка е обект на процедура при прекомерен дефицит. През пролетта на 2025 г. България не беше обект на такава процедура и следователно изпълняваше този критерий. Решенията по Пакта за стабилност и растеж (ПСР) се вземат въз основа на отчетени данни, валидирани от Евростат, както и на прогнозите на Европейската комисия.

• Оценката на критериите за конвергенция по отношение на България беше извършена в съответствие с изискванията, установени в Договора, и по идентичен начин с оценките за другите държави членки, приели еврото. Тя се основаваше на надеждни и достоверни данни, в съответствие с приложимите изисквания.