Европейската комисия публикува 14-тото издание на Информационното табло в областта на правосъдието – годишният инструмент, с който ЕС сравнява ефективността, качеството и независимостта на съдебните системи в 27-те държави членки. Докладът за 2026 г. отчита подобрение във възприемането на съдебната независимост сред гражданите в 17 държави членки и сред бизнеса  – в 18. България не е сред тях.

За поредна година България харчи най-много като дял от БВП за съдебната си власт сред всички държави-членки на ЕС – 0,7%.

За сравнение - Ирландия и Кипър, чиито разходи в това отношение са най-ниски, отделят само 0,1%. По дял на разходите за съдебна власт от общите публични разходи също сме рекордьори –  у нас делът е 1,9 %, или почти 5 пъти по-висок от 0.4% в Ирландия и Кипър.

Това само по себе си не е проблем, стига срещу подобно финансиране обществото да получава предвидимост, качество и независимост на органите на съдебната власт. Изглежда обаче, че системата поглъща финансиране, без да произвежда доверие. 

България се нарежда на последно място в ЕС по отношение на независимостта на съдебната власт както според възгледите на обществото, така и според бизнеса. И по двата показателя има влошаване от миналогодишната оценка – при гражданите сме паднали от 25-то на последно място, а при бизнеса – от предпоследно на последно.

И двете групи смятат, че основните причини за възприеманата липса на независимост са:

Вмешателство или натиск от страна на икономически или други специални интереси;

Вмешателство или натиск от страна на правителството и политици.

За втора поредна година Информационното табло поставя акцент върху връзката между правосъдие и функционирането на единния европейски пазар. За България това е особено сериозно предизвикателство.

Държава, чиято съдебна система продължава да се възприема като зависима от политически и икономически влияния трудно ще може да привлича инвестиции, да насърчава предприемачеството и да изгражда доверие в институциите си. Това поставя по-трудния въпрос: може ли система, чийто човешки ресурс е резултат от дългогодишна отрицателна селекция и в която механизмите за професионално израстване са били подчинени на неформални влияния, да се реформира единствено чрез законодателни промени, или е необходимо да се обсъдят по-радикални мерки за освобождаването ѝ от магистрати, компрометирани от политически, икономически или вътрешнокорпоративни обвързаности – едни от основните причини за хроничния дефицит на обществено доверие.

Институт за пазарна икономика