Държавните служители ще започнат да поемат поне част от осигуровките си, подобно на другите работещи. Правителството готви промяната, но така че чиновниците да не бъдат ощетени като чист доход. За това намекна вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев в началото на днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Сайтът „Сега“ съобщава за намеренията на кабинета, като се позовава на вътрешно писмо на Донев до министрите.

Работим по вариант, с който да постигнем равнопоставеност, без да отнемаме права и без да намаляваме доходи. Това е социална справедливост в действие, заяви относно осигуровките на държавните служители Гълъб Донев, цитиран от БТА.

НСТС обсъжда законопроекти на опозицията

Представителите на правителството, бизнеса и синдикатите днес обсъдиха няколко законопроекта за промени в Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. Любопитно е, че всички те са внесени от депутати от опозиционните „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.

За правителството е изключително важно при промени в законодателството да се следва правилото да се спазват основните принципи в трудовото и осигурителното законодателство и да се гарантира баланс между правата на всички работници и служители и на работодателите, коментира още Донев.

Предложения, които на пръв поглед изглеждат справедливи, но реално водят до намаляване на доходи или загуби на права, са неприемливи, посочи също вицепремиерът.

Божанов от ДБ приветства

Малко след това положителна реакция дойде от Божидар Божанов – зам.-председател на парламентарната група на „Демократична България“ (ДБ).

„В момента съм на Национален съвет за тристранно сътрудничество, за да обсъдим с управляващите и социалните партньори нашето предложение за това държавните служители поетапно да започнат да плащат осигуровки. В началото вицепремиерът Донев обяви, че правителството е припознало необходимостта от такава реформа и също работи за нейното реализиране“, заяви, цитиран от пресцентъра на ДБ.

Божанов припомни, че „Демократична България“ внася това предложение за трети път - първият път още през зимата на 2025 г. „Позитивно е, че след като дълго време си промотирал една реформа, тя малко по малко намира по-широка подкрепа“, заяви той.

Дебати

По-късно стана ясно, че в НСТС не е постигнато съгласие върху законопроекта на ДБ за осигуровките на държавните служители. Отпор дойде от синдикатите с аргумента, че промените биха довели до намаляване на дохода на чиновниците. Работодателите бяха на обратното мнение и изразиха подкрепа за предложението на "Демократична България". Социалният министър изрази негативно становище. 

България е в началото на процедура по свръхдефицит, което налага предприемането на сериозни мерки, които не касаят само 2026 г., но и следващите поне пет години, каза депутатът от ДБ Мартин Димитров при представянето на законопроекта. Осъзнаваме, че имаме много избиратели, които са държавни служители – високоинтелигентни и сериозни хора, посочи той.

По думите му законопроектът цели да изравни положението на частния и държавния сектор. Той разясни, че се предвижда преходен период – за 2026 г. съотношението между личните вноски и вноските на работодателя да бъде 2% към 98%, за 2027 г. – 5% към 95%, като в рамките на седемгодишен период достигне 40% към 60%.

По думите на депутата държавните служители по Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт са 61 200 души. По Закона за МВР и Закона за отбраната и въоръжените сили броят им е 70 200.

„Не приемаме това предложение“, каза социалният министър Наталия Ефремова. Тя заяви, че законопроектът не дава гаранция за запазване на доходите. По думите ѝ той не осигурява сигурност, че ще бъде гарантирана справедливостта за държавните служители.

Ася Гонева от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) определи предложението като цинично.

„Ако бяхте толкова загрижени за държавните служители, нямаше да предложите законопроект, без да сте помислили, че с него намалявате разполагаемия им доход“, коментира тя. „Не подкрепяме законопроекта“, обяви Гонева.

„Ако ще изравняваме права и задължения, трябва да го направим изцяло – каквото пише в Кодекса на труда, да важи и за държавните служители, заедно с класа за прослужено време“, коментира Атанас Кацарчев от Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“. По думите му предложението на Мартин Димитров и група депутати се прави на парче.

Синдикатите коментираха, че държавните служители не са равнопоставени спрямо останалите работещи, тъй като не могат да работят на друго място и не могат да имат собствена фирма.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изразиха принципна подкрепа. Според Добрин Иванов законопроектът е стъпка в правилната посока, тъй като възстановява справедливостта и уеднаквява осигурителния режим за работещите в публичния и частния сектор.

Мария Минчева посочи, че Българската стопанска камара (БСК) смята, че държавните служители трябва да поемат сами личните си осигуровки. Според нея обаче БСК има резерви относно практическото реализиране на подобно предложение, тъй като в законопроекта на Мартин Димитров липсват разчети за финансовото му отражение върху бюджета на държавното обществено осигуряване. Тя добави, че трябва да бъде изготвена пътна карта за пенсионната система, за да се видят отделните елементи.

Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) каза, че неговата организация подкрепя предложението.

Радка Йосифова от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) заяви, че нейната организация също подкрепя законопроекта.

"Сега": Замразяват минималната заплата за периода 2026-2028 г.

Според „Сега“ кабинетът замразява минималната заплата на 620,20 евро за целия период 2026-2028 г.

Още от 1 август се въвеждат лични осигуровки за държавните служители и съдебната власт, но не и за МВР и МО. Това гласи писмо с указания на вицепремиера Гълъб Донев, разпратено до министрите за подготовката на бюджет 2026. В указанията са дадени и някои основни параметри, върху които очевидно ще стъпи бюджетната прогноза за следващите две години, информира "Сега", позовавайки се на писмото, с което медията се запознала.

Минималната заплата в момента се увеличава всяка година според формула, записана в Кодекса на труда. Според текста, размерът й за следващата година се определя до 1 септември на текущата година като 50% от средната заплата за 12-те месеца, за които има последно данни. Сега обаче този текст явно ще бъде суспендиран, пише още изданието.

Правителството запазва намерението си да увеличи максималния осигурителен доход на 2300 евро от 1 август и да го запази на същото ниво за периода 2027-2028 г.

Предложение за осигуровките

От 1 август се предвижда поетапно държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да започнат да плащат лични осигурителни вноски, като съотношението между осигурителя и осигурения ще бъде 80:20. Това означава, че стъпката ще е доста по-смела от предложената от опозицията, която днес се обсъжда в тристранката – там за тази година личната вноска беше 2% от цялата. Това обаче е възможно, защото за разлика от проекта на опозицията, тук намерението е личната осигуровка да се компенсира с увеличение на заплатата. Това ще се приветства от държавните служители, защото ще увеличи осигурителния им доход, а това означава по-високи пенсии, майчински, болнични и пр.

Прави впечатление, че въвеждането на лични вноски не важи за МВР и МО, които са в отделен фонд на държавното обществено осигуряване и бюджетът ги осигурява с доста по-високи осигуровки, пише още „Сега“.

Радев: Ще разгледаме нов механизъм за МРЗ

Нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за 2027 г. ще бъде разглеждан през август на среща на тристранните партньори, заедно с обсъждането на държавния бюджет за следващата година.

Това съобщи министър-председателят Румен Радев пред журналисти в Министерския съвет, информира БТА.

Радев заяви, че минималната работна заплата (МРЗ) няма да бъде замразявана през тази година.