Павел Илич Таланкин е роден през 1991 г. в град Карабаш, Челябинска област. Работи като учител и видеограф в едно от училищата в родния си град, обявен за най-замърсеното място в света. След нахлуването в Украйна през 2022 г. е задължен да заснема на видео часовете по пропаганда и да ги качва в правителствена платформа.

Свързва се с американския режисьор Дейвид Боренстийн. Напуска Русия и изнася направените записи през 2024 г. По тях е направен придобилият световна известност документален филм „Господин Никой срещу Путин“, описващ пропагандата сред децата. Творбата печели наградата „Оскар“. Авторът днес живее в Прага.

Клуб Z разговаря с Павел Таланкин в Европейския парламент. Заедно с много руски активисти той участва в организирания там форум „Брюкселски диалог“.

- Павел Илич, бихте ли разказали как ви хрумна идеята за филма?

На първо място си поставих задачата да документирам всичко, което се случва, защото това е много важно. Училищата в Русия са затворена система - невъзможно е да влезеш там с камера. И дори някой да бъде допуснат, 100 на сто ще е нещо инсценирано. Ще подготвят децата, ще репетират с тях. А тук виждаме нещата отвътре. Разбрах, че камерата ми заснема изключителен материал, който задължително трябва да бъде видян по целия свят, за да стане ясно какво ще представлява руското общество след 10 или 15 години, когато тези ученици завършат университетите.

- Когато започнахте да подготвяте филма, вече планирахте ли да бягате от Русия? Или по-късно разбрахте, че трябва да напуснете?

Допоследно мислех, че ще мога да остана. Най-много да сменя региона, защото в Карабаш хората със сигурност щяха да се почувстват засегнати. Мислех да замина или за Владивосток, или за Калининград, някъде по-далеч от родния си град. Но продуцентката ми се обади и каза, че филмът ще бъде пуснат само при условие, че напусна територията на Русия, защото не е безопасно. По времето, когато филмът бе създаден дополовината, в Русия започнаха да въвеждат изключително репресивни закони, които предвиждат наказателно преследване дори за най-малки изказвания срещу Русия.

- Как избягахте? Някой помогна ли ви или сам планирахте всичко?

Не, сам не съм планирал нищо. Помогнаха ми. Имах двупосочен билет, все едно отивам на почивка.

-Имахте ли проблеми с напускането на Русия?

Не, просто пътувах уж на почивка.

- Доколкото разбирам, не е било проблем да излезете, а да се върнете...

Да, сега връщането би било проблем. Ще ме пуснат да вляза. Но къде ще се озова след това, не се знае.

- Опасявате ли се за себе си?

Да. Знаете ли, преди около седмица правилата на играта сериозно се промениха, когато в Полша беше убит руски художник (Семьон Скрепецки – б.р.). Защото преди такава практика нямаше. С дейци на културата и изкуството обикновено не се разправяха. Не ги закачаха. Сега обаче правилата се промениха и човек трябва да се тревожи за сигурността си. Не знам доколко този метод вече е поставен на системна основа. Разбира се, има фанатици, които изпращат всякакви съобщения и заплахи, но аз не им обръщам внимание.

- Получавате ли такива съобщения?

О, да. Постоянно.

- Можете ли да цитирате някои от тях?

Най-различни са. Няма обща линия, под която да могат да се подредят всички тези съобщения. Получавам много съобщения от Словакия.

- Кое е най-запомнящото се от тях?

Например от Русия, от Карабаш. Пишат, че ще ме хванат, ще ми строшат коленете, ще пълзя и ще се извинявам на всички.

- А от България получавате ли?

Не.

- Още не знаят за вас?

Макар че в България имаше прожекция на филма и аз идвах. Беше съвсем наскоро.

- Защо казвате, че жителите на Карабаш се обиждат? Та, това е най-замърсеното място в света.

Защото изнасям мръсното бельо навън. Макар че не всички се обиждат. Много хора не казват нищо, мълчат. Но има и такива, които се чувстват засегнати.

- А вашите ученици как реагират?

Различно. Няма единно отношение. Има момчета и момичета, които ме подкрепят. Има такива, които казаха, че е много яко, че са част от този проект. Но има и ученици, които ми писаха, че са гледали филма и не са забелязали никаква пропаганда в него. А всъщност това е най-тъжният коментар. Защото когато хората казват такива неща, това означава, че вече имат перде пред очите. Не забелязват очевидното.

- Смятате ли, че това е някакво начало на края на режима на Путин? Или как да го разбираме, щом отношението се изостря до такава степен дори към учители?

Пропагандата дълбоко е проникнала в образователните институции. Тя е навлязла сериозно в училищните програми, в колежите и университетите, окончателно и безвъзвратно е навлязла и в детските градини. Разбира се, човек иска да бъде оптимист и да вярва в по-доброто. Но когато пропагандата на режима навлезе в образователните институции, това говори много за поколението, което ще получим след това.

Образованието е сфера, в която резултатите се виждат по-късно, не веднага. Това не е салата да я нарежеш, да свариш супа и веднага да видиш ефекта. Не е и политика, където вземаш решение и почти веднага виждаш как работи. Образованието е несигурна почва. Не може докрай да се предвиди как ще завърши всичко това и кога ще завърши. Както се казва, не ни е дадено да предугаждаме как ще отекне нашата дума.

- Знаете ли, че в България има много хора, които харесват Путин и подкрепят войната в Украйна. Искате ли да им предадете някакво послание чрез Клуб Z?

Какво мога да им кажа? Имаше един случай с датско семейство. Те заявиха, че са им омръзнали всички тези европейски ценности, стегнаха си багажа и заминаха за Русия. И веднага главата на семейството беше извикан във военното окръжие, за да премине наборна служба и, ако е възможно, да подпише договор за участие в т.нар. специална военна операция (СВО). Датчаните веднага си тръгнаха. Сега са си в Копенхаген и мълчат, без да казват и дума за руския режим.

Имаше подобни случаи и с канадци, които смятаха, че ще успеят да развиват земеделие в Русия. Преместиха се там с цялото си семейство, но бързо разбраха с какво си имат работа, върнаха се и сега също мълчат. На никого не разказват през какво са минали. А това е тъжно, защото би трябвало да разказват.

Може просто да опитате да отидете и да поживеете там. Мога дори да дам паспорта си, ако някой има проблеми с документите. Можете да отидете и да поживеете. Дори можете да се нанесете в моя апартамент. Само че колко дълго и колко безопасно ще бъде това за вас, никой не знае.

- Усетихте ли в България някаква враждебност от страна на хора, които харесват Путин?

Бях в България твърде кратко, за да имам възможност да общувам с всички българи.

- Какво е общото ви впечатление?

Много интересна и хубава страна. Беше много, много горещо. После заваля дъжд. Не предполагах, че планините ви са толкова огромни. Знаех, че има планини, но не си представях, че са толкова големи.

И още нещо интересно. Донесох със себе си статуетката на „Оскар“, защото имахме прожекция. Обикновено, когато минавам през проверка на летището, този „Оскар“ предизвиква въпроси у служителите по сигурността. Но в България ми подариха вълшебната пръчка на Виктор Крум. Аз съм фен на Хари Потър, а Виктор Крум е от българското училище в книгата. Когато предадох багажа си, един служител дойде и каза: „Имаме въпрос по повод вашия куфар.“ Помислих си, че ще попитат за „Оскара“. Щях да кажа: „Това е моят трофей.“ Но те попитаха: „Какво е това?“ Казах: „Вълшебна пръчка.“ Те отвърнаха: „Нея ще я проверим отделно.“

Беше много забавно. „Оскарът“ не предизвика никакви въпроси. Искаха внимателно да огледат вълшебната пръчка.