„Това е проблем, притеснително е. Нека да сме честни. От приемането на бюджета най-вероятно до края на годината ще останат 5 месеца или 4. Няма какви чудеса да се направят. Голяма част от разходите вече са акумулирани.“

Това заяви пред български журналисти в Брюксел вицепремиерът Атанас Пеканов. Това бе отговорът му на въпроса как в Европейската комисия коментират дефицита от 5,7 на сто, заложен в бюджета на страната ни за тази година, както и процедурата за свръхдефицит.

Пеканов участва в годишната конференция за бюджета на ЕС.

„По-важно е да свършим работата така, че следващият бюджет да покаже ясна насока, дефицитът да бъде под 4 на сто, ако може. Това ще се базира на административната реформа, оптимизации в държавния сектор, както и по-реалистична капиталова програма – не такава, каквато беше заложена миналата година, без финансиране за общинската програма, за която ние трябва да намерим финансиране“, допълни вицепремиерът.

Според Пеканов настоящата ситуация е възникнала заради проблеми, натрупани от няколко години и които рано или късно трябва да бъдат осветлени и ясни. Това показал и анализът на Комисията.

„Нашата, моята цел е в близките няколко месеца да не позволим тази дупка да се отвори още повече. Как? Като вземем възможно най-много от средствата по националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Не забравяйте, че средствата по него са ресурс, проекти, които вече се случват. Ако не изпълним докрай реформите и инвестициите, няма да получим изцяло парите от ЕК и тогава дупката в дефицита ще стане още по-голяма“, предупреди той.

Вицепремиерът е убеден, че страната ни се движи по график за изпълнение на реформите, за да си получи замразените средства по ПВУ.  Става дума за антикорупционните реформи, където всичко би трябвало да се изпълни до края на август.

По-трудна е темата „енергетика“. Там ресорното министерство на енергетиката също е започнало важните реформи по отнощение на Българския енергиен холдинг (БЕХ). И тук Пеканов е убеден, че нещата ще се случат до края на август.

Колкото до трите все още неизпълнени ключови етапа от страна на България, вицепремиерът изтъкна, е два от тях ще бъдат завършени в следващите няколко дни или седмици. Единият е в културния сектор, където въпросът е само отчитане на проекти. Другият казус е технически, който също е решен.

По-сериозно е положението с реформата във ВиК сектора. Там продължаваме преговорите с Комисията, призна Атанас Пеканов.

Измененията по отчетността на главния прокурор са направени, отговори той на журналистически въпрос. Но за този ключов етап ще получим парите заедно с петото плащане, тъй като разпределението е такова.

Една от най-важните теми, които Пеканов е обсъдил днес в Брюксел, е Многогодишната финансова рамка (МФР) – бюджетът на ЕС за периода 2028-2034 г.

„С оглед на геополитическата ситуация и променящия се свят Европа има нужда от по-голям бюджет. През миналата година ЕК направи такова предложение. За България е важно в този по-голям бюджет традиционна роля да има кохезионната политика. Нашата позиция по време на преговорите идните месеци ще бъде тази роля да се запази. Тя вече беше отчасти намалена. Повече намалявания не можем да приемем. Това не е просто подарък от едни страни към други, а инвестиция на функциониращия общ пазар, инвестиция в инфраструктура, която българските граждани  познават, която носи допълнителни ползи“, категоричен бе вицепремиерът.

България е една от 16-те страни от групата „Приятели на кохезията“. Това са държави предимно от Източна и Южна Европа.

Пеканов бе попитан има ли резервен вариант, ако президент на Франция догодина стане крайно десният Жордан Бардела, който обеща да ореже вноските на страната си в бюджета на ЕС.

„Уважаваме позициите на всички страни членки. В момента преговорите се водят със сегашната администрация на Франция, която поздравявам, че преди няколко дни предложи да се обследват други възможни допълнителни ресурси, които да финансират дупката в бюджета“, отговори той.

И припомни, че Комисият и Европейският парламент предложиха данъци върху онлайн залаганията, криптовалутите  и евентуално върху социалните медии, които биха донесли сериозни приходи в европейския бюджет.

България твърдо държи от 21-вия пакит санкции срещу Русия да бъдат извадени руският патриарх Кирил и олигаргът и съосновател на „Лукойл“ Вагит Алекперов, стана ясно от думите на Пеканов.

„Ние сме изразили нашите резерви. Продължава работата на всички групи, които да изчистят тези резерви“, каза той.