„Трябва да призная, че бяхме много, много разочаровани от липсата на решение за отварянето на клъстер 3, за което технически сме готови още от 2021 г. Сърбия отново се вслуша в критиките и се опита да промени начина, по който работим.“

Това заяви председателката на сръбския парламент Ана Бърнабич. Тя участва в представянето в Брюксел на програмата за реформи на Белград и на постигнатия напредък в ключови области на политиката.

В действителност Сърбия изпълни още през декември 2024 г. критерии за откриването на трите оставащи глави от клъстер 3 - „Конкурентоспособност и приобщаващ растеж“. Отварянето им обаче беше отложено, тъй като е обвързано със значителен допълнителен напредък, особено във върховенството на закона и нормализирането на отношенията с Косово.

„Всичко, което постигнахме през 2026 г. - а то е много - е резултат от новия ни подход. Не просто да планираме реформи и безкрайно да говорим за тях, а действително да ги прилагаме и да вършим необходимата работа“, посочи Бърнабич.

Тя припомни, че през 2026 г. Народната скупщина е провела 20 заседания и е приела общо 23 закона, които пряко подпомагат европейската интеграция и присъединяването на страната към ЕС.

„От тези 23 закона, 14 са пряко свързани с хармонизирането и прилагането на европейското законодателство или с Плана за растеж, който приехме съвместно с нашите партньори от ЕС. Други 4 закона са насочени към ключовия ни приоритет във върховенството на закона - пълното изпълнение на препоръките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и други препоръки за подобряване на изборната среда и условията за провеждане на избори. Още пет закона бяха приети в сътрудничество и в тясно партньорство с Венецианската комисия“, добави председателката на Скупщината.

Именно тези закони засягат въпросите, които бяха най-силно критикувани от партньорите на Сърбия в ЕС, Европейската комисия и отделните държави членки.

Същевременно Сърбия работи съвместно с ОССЕ по още един важен законодателен пакет – изменения в законодателството за борба с корупцията.

„След като приключим и с това, на практика ще сме изпълнили всички останали препоръки. За първи път в историята на Сърбия ще бъде постигнат подобен резултат“, увери Ана Бърнабич.

„В настоящия геополитически момент ускоряването на процеса на присъединяване означава укрепване и консолидиране на югоизточния фланг на Европа“, заяви пред Клуб Z сръбският външен министър Марко Джурич.

Попитан кой, кога и защо е възпрепятствал отварянето на клъстер 3, той отговори, че в ЕС има 27 държави членки, които често имат различни гледни точки по политически, икономически и двустранни въпроси. Въпреки това Джурич изрази надежда, че вече никой не възпрепятства страната му и това ще стане ясно още през този месец.

Независимо че някои възприемат Сърбия като една от изоставащите държави в Западните Балкани, тя ще продължи да следва своята стратегия, заяви пред Клуб Z министърът на финансите Синиша Мали. Той коментира и проекта за бъдещия бюджет на ЕС, в който са предвидени 3,2 милиарда евро за покриване на разходите по членството на Черна гора.

„Ще продължим да инвестираме собствени средства в инфраструктура, пътища, железопътни линии, здравеопазване, зеления преход, проекти за енергийна ефективност - във всичко, което повишава жизнения стандарт на сръбските граждани и качеството на инфраструктурата, доближавайки ни до европейските стандарти. Ако ЕС желае да подкрепи тези усилия - добре. Ако не - ще продължим така, както сме го правили досега“, каза Мали.

Колкото до политическите реформи, той заяви, че те вече са в ход, и изрази надежда ЕС да оцени напредъка на Сърбия, като отвори поне клъстер 3.

По чувствителния въпрос за синхронизирането на външната политика с тази на ЕС Бърнабич отбеляза пред Клуб Z, че Сърбия е гласувала заедно със своите европейски партньори в подкрепа на осъждането на руската агресия срещу Украйна и в момента е постигнала 63% съответствие с Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС). Тя изтъкна балансираната позиция на Сърбия, като посочи, че Украйна е една от малкото държави, които никога не са признали независимостта на Косово, докато Сърбия уважава териториалната цялост на Украйна, включително по въпроса за Крим.

„Същевременно Белград поддържа добри отношения и с Москва. Именно това отличава Сърбия от много други държави. Не смятаме, че това са взаимно изключващи се интереси“, заяви Бърнабич.

И добави, че пълното синхронизиране с политиката на ЕС, включително евентуалното налагане на санкции срещу Кремъл, ще зависи от готовността на Бръксел да ускори процеса на присъединяване.

„Над 90% от цялата помощ за Украйна, идваща от Западните Балкани, е предоставена от Сърбия“, посочи по време на дискусията Синиша Мали.