Природата не изчезва, пичове. Ние си отиваме.
Толкова сме надути. Всеки ще спасява нещо днес: „Спаси дърветата, спаси дюните, спаси делфините, спаси охлювите“. И най-арогантното от всички: „Спаси природата“. Спаси природата? Че ние още не знаем как да се грижим за себе си.

Уморих се от това лицемерие.

Уморих се от глупавия „Ден на Земята“. Уморих се от тези самодоволни природозащитници, тези бели, буржоа-псевдо-зелени-социалисти, които те убеждават, че единственото калпаво нещо в тази държава е, че няма достатъчно велоалеи. Хора, които се опитват да направят света безопасен за своето "Волво", но ги мързи да почистят след като са яли сандвичи в гората. Не казвам планината, защото да се качиш на нея е трудно, пък много от тях не обичат да се потят. Освен когато лежат по гръб на плажа. Ако може някъде безплатно, разбира се.

Между другото, на доста от публично самообявилите се за  природозащитници не им дреме за природата. Ама грам. Знаеш ли от какво се интересуват? От себе си. От това да имат парички изкарани с държавни субсидии. Да живуркат комфортно някъде около жълтите павета и да се впишат без много пот на челото в тъй мечтаната средна класа. Нищо особено впечатляващо и проникновено. Просто егоизъм. Човещинка с гарнитура лицемерие.

Всъщност, природата е преминала през много по-лоши неща от нас. Оцеляла е от земетресения, вулкани, тектонични разкъсвания, континентални дрифтове, слънчеви изригвания, слънчеви петна, магнитни бури, магнитни обръщания на полюсите... стотици хиляди години бомбардировки от комети, астероиди и метеори, световни потопи, колосални цунамита, глобални пожари, ерозии и повтарящи се ледникови епохи. 99, 9% от всички видове, живели на Земята, са изчезнали. Всичко това за 4,5 милиарда години, а хората сме съществували има-няма 100 000 години, от които едва през последните 200 се занимаваме с нещо подобно на индустрия.

И си мислим, че бетонните стълбове, найлоновите торбички и алуминиевите консерви ще „обърнат каруцата“?
Природата не изчезва, пичове. Ние си отиваме.

Държавата се обезлюдява, ако някой не е разбрал. Старите... остаряват... отиват си, на по-добро или по-лошо място – всеки за каквото е заслужил...  Значима част от младите българи изчезват, тръгват си. И то в много ясна посока – там, където през последните 100-200 години в центъра на държавата е била личността и семейството, а не някоя „възвишена“ щуротия. Там, където през последните 100-200 години са правили така, че човекът да има свободата да бъде съзидател и творец, а не как да го спрат да създава и твори в името на туй или онуй, което на някой зелен, червен или кафяв му харесва. След само няколко години, вече ще имаме първите общини, в които има само и единствено природа. Ще липсват хората.

И те ще липсват, поради много проста причина – не се научихме да живеем заедно, без да си пречим, без да си завиждаме и без да се прецакваме. Или поне без да го правим в самоунищожителни мащаби. 
Още Радой Ралин го е казал, ама кой ли да го слуша. 

P. S. В преобладаващата си част (около 65%),  горното е превод на стенд-ъп на американския комик и писател Джордж Карлин. Нека почива в мир.  Моят принос е предимно коментарът в четвъртия и последните два параграфа.

Коментарът е написан специално за Клуб Z. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.