Радан Кънев отново е лидер на Демократи за силна България (ДСБ). Това стана ясно след избора на Националното събрание на партията днес. 

Кънев получи 302 гласа, а конкурентът му Йордан Иванов - 223. 

Изненада

Новият - стар лидер обяви, че е изненадан от резултата. Той очаквал тези числа, но наобратно и за лидер да бъде избран Иванов. 

Радан Кънев бе лидер на ДСБ и в периода 2013 - 2017 г. Преди девет години той подаде оставка след провал на предсрочните парламентарни избори. 

Тогава партията пое Атанас Атанасов до днес. 

Радан Кънев е юрист, роден е през 1975 г. в София. Евродепутат втори мандат от 2019 г. 

Беше и депутат в 43-ото Народно събрание - 2014 - 2017 г. Тогава ДСБ бе част от Реформаторския блок. 

И в момента партията е парламентарно представена като част от коалиция "Демократична България". 

Днес първият лидер на ДСБ - бившият премиер Иван Костов - не присъства на Националното събрание. През кампанията на двамата кандидати обаче той се включи в среща, организирана от Йордан Иванов, а пренебрегна подобно мероприятие на Радан Кънев. 

Досегашният лидер Атанас Атанасов и пресцентърът на партията също нескрито работеха за родения през 1986 г. Иванов, който получи сериозна публична подкрепа от свои съпартийци. 

Затова и донякъде победата на Кънев изглежда изненадваща. 

Резолюция

След избора на Радан Кънев делегатите гласуваха и следната:

РЕЗОЛЮЦИЯ

НА НАЦИОНАЛНОТО СЪБРАНИЕ НА „ДЕМОКРАТИ ЗА СИЛНА БЪЛГАРИЯ“

Националното събрание на „Демократи за силна България“, след обсъждане на политическата ситуация в страната и стратегическите задачи пред партията,

КОНСТАТИРА:

България навлиза в период на задълбочени политически рискове. Първите месеци от управлението на Румен Радев очертават тенденция към концентрация на власт, разширяване на ролята на държавата и отстъпление от европейските позиции. Вместо реформи, които да освободят потенциала на българското общество, управлението залага на все по-голяма държавна намеса, увеличаване на бюджетните разходи и укрепване на силовия апарат. Това е модел, който не вярва в свободния човек, а в държавата; не вярва в конкуренцията, а в преразпределението; не вярва в независимите институции, а в силния политически център. Особено тревожна е промяната във външнополитическата ориентация на страната. Действията на правителството създават усещането за сериозно колебание между европейското единство и обслужването на външни интереси, с видими реверанси към властта в Кремъл.

В същото време, поведението на ГЕРБ, които неприкрито обслужват новата власт, показва упадъка на политическата сила, доминирала българското политическо пространство повече от 15 години. Това създава исторически шанс за реформаторската десница. Наша отговорност е да не го пропилеем. Следващият управленски цикъл трябва да има ясна дясна демократична алтернатива – подготвена, последователна и готова да носи отговорност за държавата.

Първото голямо изпитание по този път са президентските избори.

Преди повече от година именно „Демократи за силна България“ постави началото на процеса за изграждане на обща кандидатура на демократичната общност. Нашата цел не беше преждевременното издигане на конкретно име, а изграждането на доверие, общност и политическа основа, върху която демократичните сили да могат да застанат заедно. Форумът за демократично действие превърна тази идея в жив обществен процес. Благодарение на усилията на неговите участници днес съществуват всички предпоставки демократичната общност да излъчи единен кандидат, способен да спечели доверието не само на традиционните демократични избиратели, а и на мнозинството български граждани.

Следващият, може би най-важен, политически хоризонт са местните избори.

Те ще бъдат най-сериозното предизвикателство пред устойчивостта на българската демокрация и способността на демократичната опозиция да предотврати залитане в авторитаризъм. Националното събрание възлага на новото национално ръководство незабавно да започне подготовката за местните избори чрез укрепване на местните организации, ранно излъчване на кандидати и системни усилия за разширяване на подкрепата.

Националното събрание приема, че основна задача пред „Демократична България“ е нейното организационно и политическо укрепване отдолу нагоре. Това изисква задълбочаване на сътрудничеството между участващите организации чрез общи политики, съвместна експертна работа и укрепване на взаимодействието между местните структури, при стриктно спазване на принципите на равнопоставеност. Целта е постепенно изграждане на политическа общност, в която отделните партии съхраняват своята идентичност, но последователно разширяват полето на общо действие в защита на общите ценности и политически цели.

Стратегическата цел на „Демократи за силна България“, като част от „Демократична България“, е изграждането на силна дясна алтернатива, способна да поеме управлението на България през 2030 г.

Гледайте част от Националното събрание тук:

Очаквайте подробности