„Например, ако определена институция или орган в държавата е с прекалено намален бюджет, така че това пречи на неговото нормално функциониране, то тогава Конституционният съд има основание да се произнася като обявява част от Закона за държавния бюджет като противоконституционен."

Това заяви председателят на Конституционния съд Павлина Панова в интервю за "Новините на NOVA" във връзка със заявките на ГЕРБ и "Продължаваме промяната", че биха сезирали съда по отношение на приетия държавен бюджет за 2026 г.

Според нея това вече се е случвало, но не даде конкретни примери. През годините на няколко пъти е имало спорове по отношение на бюджета на съдебната власт и Висшия съдебен съвет, като действително е имало случаи на отмяна на части от закона за държавния бюджет. Това е ставало обикновено с аргумента, че е нарушен принципът на разделението на властите.

Част от промените, заложени в новия бюджет, засягат и самия Конституционен съд - като това, че от събота държавните служители сами ще плащат осигуровките си.

„Няма да крия, че част от бюджета, който ние бяхме заявили пред Министерството на финансите, беше намален значително. В частта за персонал особено. Направихме допустими вътрешни размествания в нашия бюджет, така че да осигурим средства, с които да поемем разликата между общественото осигуряване, което трябва да плащат нашите държавни служители - тази година 20, догодина 40%, така че да можем да увеличим техните заплати, за да не падне нетният размер на техните възнаграждения”, обясни Панова.

Заявката на ГЕРБ засега е, че ще атакува бюджета заради дефицита от 5,7 на сто, а не заради осигуровките на държавните служители.

Ако ГЕРБ събере достатъчно подписи, може да сезира Конституционния съд, решение може да има около средата на септември, коментира Павлина Панова.

Краткият отговор на въпроса дали сезиране на КС ще спре влизането в сила от 1 август на план-сметката е не. Бюджетът за 2026 ще влезе в сила след обнародването му в "Държавен вестник" и ще трябва да се изпълнява според записаното в него. Когато Конституционният съд се произнесе, то проблемни биха били само текстовете, които са били атакувани. За тях народните представители ще трябва да търсят ново решение. Дотогава в сила остават предходните разпоредби. Практиката сочи, че когато става дума за парите на държавата, депутатите не губят време и бързо коригират това, което противоречи на Основния закон.

Не всеки, който не е съгласен с фискалната рамка на държавата, може да я обжалва пред Конституционния съд, припомни Панова.

„Конституционният съд може да бъде сезиран от 1/5 от народните представители, от президента, от Министерския съвет, от двете върховни съдилища, от главния прокурор, а в случаите, когато става въпрос за засягане на права и свободи на гражданите - и от омбудсмана, и от Висшия адвокатски съвет”, обясни председателка на КС.

Конституционният съд не за пръв път би се заел с държавния бюджет, но не за да поправя сметките, които депутатите са приели. Работата на върховните магистрати е да проверяват дали текстове на отделни разпоредби противоречат на основния закон, обясни още Павлина Панова.

Председателката на КС изрази позиция и по друг въпрос, свързан с президентските мандати на Илияна Йотова. В момента доскорошната вицепрезидентка довършва втория мандат на Румен Радев. За Йотова това мандат ли е като държавен глава? Според Панова - не.

„Моето персонално мнение е, че в момента г-жа Йотова довършва чужд мандат. Не е нейният мандат. Тя има право на пълен мандат като президент, така че ако бъде избрана за държавен глава, ще започне своя първи мандат като президент на държавата”, заяви председателката на КС.

Това, от своя страна, означава, че в хипотезата за евентуален бъдещ първи мандат, Йотова може да се яви на избори за втори, т. е. да се задържи доста дълго на "Дондуков"2.

Като председател на Конституционния съд, Павлина Панова отказа да коментира казуса със съдията Десислава Атанасова и данните за нейни пътувания. Според Панова институцията вече е изразила становище, като е публикувала позицията на Атанасова.