Преди пожарът да бъде видян, преди сигнала до 112 и преди огънят да стане неудръжим, той може да бъде засечен от космоса. Това е идеята зад българската система „ИСКРА“ - Информационна Спътникова Карта за Ранна Аларма, създадена от Живко Стефанов от Доброволно формирование – Хисаря.

Разработката, започнала като малък личен експеримент, днес се използва от 12 доброволни формирования в страната, както и от някои служители на пожарната. 

„ИСКРА“ не е държавна система за милиони, а проект, изграден с налични публични данни, малко технологична грамотност и доброволен труд, разказва Стефанов за БНР. 

От един пожар край Сунгурларе

Идеята се появява преди около година, докато Живко Стефанов наблюдава развитието на голям пожар край Сунгурларе през спътниковата система за наблюдение на пожари на НАСА, която обхваща цялата планета и събира данни от различни райони, включително от България. 

“Хрумна ми, че след като информацията е на сайта, значи е публично достъпна, и се допитах до ИИ дали има начин, по който да я ползвам, така че ако има пожар на територията на Хисаря, където действа нашето формирование, да получаваме сигнал.”, разказва Стефанов за БНР.

Първоначалният вариант на разработката е прост – чрез автоматични съобщения в приложението „Телеграм“. При засечен потенциален пожар системата изпращала кратък текст с приблизителните координати и линк към Google Maps, който показвал местоположението на предполагаемото огнище и указвал пътя дотам от базата на доброволците.

“Много рядко получавахме информация, тъй като над нас рядко прелитат спътници. И така за известно време това остана на ниво идеен проект.”

Тази пролет обаче, след като научава, че Гърция е закупила своя собствена орбитална групировка от спътници за наблюдение на пожари с европейско финансиране на стойност 400 млн. евро, Стефанов отново се връща към него. 

“Същите тези спътници летят и над България и реших да проверя какво може да се направи без пари.”, разказва той.

След няколко седмици интензивно проучване към „ИСКРА“ са добавени данни от 15 нови спътника – 4 геостационарни и 11 полярни. 

Разликата между тях е, че първите се намират на около 35 600 км. над земята, в една неподвижна точка над Екватора, и наблюдават постоянно определена зона, в която попада и Европа, обяснява Стефанов.

Полярните, от своя страна, са значително по-близо – на около 500-600 км. над повърхността, като преминават от единия до другия полюс, а над България приблизително два пъти в денонощието.

“Ако успеят да видят нещо в рамките на 10 минути, го изпращат. Макар да е по-рядко, от тях информацията е доста по-прецизна, тъй като минават много по-близо.”

Така картата се усложнява значително. Впоследвие към нея са добавени водоизточници, опасни обекти, метеорологични данни за времето - посоката и силата на вятъра, както и релефна карта, която позволява да се видят черните пътища, през които да се достигне пожара.

“Споделих с други колеги. Голяма част от тях харесаха идеята и решиха, че и те искат такъв канал, през който да следят регионите си.”, разказва Стефанов.

За да им демонстрира възможностите на системата той създава карта за цялата страна, която засича районите с необичайно високи температури - местата, където вероятността за възникнал пожар е значително по-голяма. 

Фалшиви сигнали 

Някои от сигналите обаче се оказват подвеждащи. Затова доброволците започват да разработват различни инструменти за пресяване на данните.

“Оказа се, че големи водни площи, соларни панели и други индустриални обекти могат да хвърлят голям отблясък. Може и да е много тъмна скала на светъл фон, която се нагрява силно, създава разлика в температурата и лъже спътника, като създава подозрения за пожар.  Затова взехме информация от други бази данни и я вкарахме като като филтър.”, обяснява Стефанов.

Така, ако сигналът попада в обхвата на подобни обекти, системата отчита вероятността там да има огледало, индустриална сграда или друго. 

“Обмисляме как да подобрим тази филтрация. Можем да направим карта на тези места и с времето да ги изключим.”

Система за милиони срещу система за няколко хиляди евро

Освен доброволни формирования, по думите на Стефанов, хора от пожарните служби вече също проявяват интерес към системата. Самият той не вижда пречки тя се клонира и да подава сигнали и към Македония и Сърбия. Гръцката система използва данни от 35 спътника и предоставя по-детайлна информация, но по негови думи достъпът до нея струва близо 200 хил. евро годишно. До този момент „ИСКРА“ е безплатна.

За следващото й развитие обаче ще е необходимо финансиране.

„Изчерпах всички безплатни възможности“, споделя Стефанов, който тепърва започва да търси варианти за финансова подкрепа на проекта.

“В момента обмисляме как да намерим някакъв бюджет, с който да създадем собствена станция за приемане на още няколко спътника, тъй като бюрократичният път, така да се каже, до тях е затворен . С няколко антени и една малка инсталация ще можем да покрием няколко слепи петна, които имаме сутрин и вечер и така обогатим допълнително картата.” 

Според изчисленията на Стефанов, дори при използване на максимално бюджетни и самостоятелно направени решения, надграждането на системата би струвало около 2000 евро. А за изграждането на напълно професионална версия - не повече от 10 хиляди евро.