Доскорошният служебен министър на външните работи Надежда Нейнски разкритикува действията на сегашната власт спрямо Иран. Тя сравнява своя подход отпреди няколко месеца с този сега във връзка с казуса с приемането на американските самолети-цистерни в публикация във фейсбук, озаглавена „Eдна ситуация, два подхода“.

„Преди 4 месеца, след решението на служебното правителство България да предостави военно летище Враждебна и част от гражданското летище в София за разполагане на самолети-цистерни за логистични тренировъчни полети в рамките на двустранното партньорско споразумение със САЩ, се получи остра дипломатическа нота от Иран. Няколко дни по-късно, докато бях на заседание на външните министри в Брюксел, външният министър на Иран, Абас Арагчи, поиска разговор с мен. Приех“, разказва Надежда Нейнски.

Това очевидно изненадало иранската страна.

„Минути преди да се проведе разговорът, от външно министерство на Иран се обадиха с искане, публичната версия да бъде, че инициатор на разговора е България. Отказах. Разговорът не се състоя. На другия ден МВнР извика иранския посланик в София и го информира за официалната позиция по изпратената нота“, посочва Нейнски.

По думите й днес ситуацията се повтаря – след разрешение за позициониране на самолети-цистерни на летище Безмер, гласувано от българския парламент и протестна нота от Иран, сме информирани за разговор между външните министри на България и Иран.

„Само че, този път разговорът се е състоял и то по инициатива на българската страна. Което даде възможност на Иран да го представи като извинение от страна на България за взето нейно суверенно решение. Нещо повече, министър на чужда държава си позволи публично да даде указания на българското правителство какво и как трябва да направи. И това остана без институционален отговор“, посочва бившата външна министърка и добавя, че въпросът кой иска разговор в дипломацията не е само протоколен.

„Той е и политически сигнал, често пъти по-важен от съдържанието на самия разговор.

Сигнал към:

⁃ българското общество– дали е защитен авторитетът на българските институции

⁃ Иран – дали е изпратен ясен сигнал, че решенията на България не могат да бъдат ревизирани отвън

⁃ съюзниците – дали България последователно отстоява собствените си решения, особено когато те са свързани със съюзнически ангажименти.

В международните отношения символите имат значение“, пише още Надежда Нейнски.

„Инициативата, моментът и начинът, по който един разговор се представя пред обществото и партньорите, са част от самата дипломация. Задачата на външния министър е не просто да води разговори, а да гарантира, че всеки разговор укрепва позицията и достойнството на България“, заключава бившата външна министърка, която бе на този пост и в кабинета на Иван Костов (1997 – 2001 г.).

Външен министър в настоящото правителство на Румен Радев е Велислава Петрова-Чамова.