Руските удари срещу украинските черноморски пристанища и товарни кораби почти са спрели износа на селскостопанска продукция в момент, когато жътвата е в разгара си. Това води до натрупване на зърно, срив на вътрешните цени и остър недостиг на средства за подготовката на следващата реколта, съобщава Ройтерс, цитирана от БТА.

Според публикувани данни износът на зърно от Украйна е намалял със 75% на годишна база през първите две седмици на август. Ситуацията е критична, тъй като прибирането на пшеницата е в своя пик, а жътвата на царевицата започва през септември.

Украйна е сред водещите световни производители на пшеница, царевица и слънчогледови семена, като около 90% от износа преминава през Черно море. Преди сегашната блокада страната е изнасяла по 4–5 млн. тона месечно, сочат данни на украинското министерство на земеделието.

„Пълна катастрофа за фермерите“

„Няма къде да изпратим това зърно. Това е пълна катастрофа за фермерите“, казва пред Ройтерс 57-годишният земеделец Сергей Рибалко от Житомирска област. Складовете му вече са почти пълни.

Рибалко е загубил две трети от земята си след руската окупация на части от Южна Украйна през 2022 г. За да възстанови стопанството, е взел значителни кредити. По думите му то трябва да реализира около 20 млн. гривни (447 000 долара) месечно, за да покрива заемите, заплатите и горивото.

„Всичко просто спря. Финансите са в застой. Няма износ“, допълва той.

Добра реколта, но няма къде да се съхранява

Украйна очаква реколта от около 60 млн. тона, приблизително колкото през 2025 г. Добрата продукция обаче само засилва натиска върху складовите мощности. Според министерството недостигът на капацитет може да достигне 11 млн. тона.

Киев вече е поискал от международните партньори специализирани чували за временно съхранение.

Цените в Украйна падат, докато световните се покачват

Световните котировки на зърното в Чикаго достигнаха през юли най-високите си нива от повече от година заради опасенията около доставките от Черно море. В самата Украйна обаче цените падат, защото продукцията не може да достигне външните пазари.

Анализатори посочват, че само износът на пшеница остава рентабилен, докато при царевицата и другите култури приходите не покриват разходите.

„Тези средства са необходими, за да купуваме гориво, да плащаме заплати и да се подготвим за зимните култури“, казва Денис Марчук, заместник-председател на Украинския аграрен съвет (UAC).

Над 70 удара по пристанища и 62 по кораби

Проблемите с износа се задълбочиха през юли и началото на август, след като Русия е нанесла над 70 удара по пристанищната инфраструктура и 62 удара по кораби, съобщава украинската пристанищна администрация. Москва твърди, че атакува военни и логистични обекти, както и плавателни съдове, използвани за превоз на чуждестранно въоръжение.

Украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че ударите срещу товарни кораби застрашават доставките на храни за Египет и други държави в Африка и Близкия изток, предаде Укринформ, цитиран от БТА. Той съобщи, че при руски атаки са загинали двама египетски граждани.

Алтернативните маршрути са ограничени

След оттеглянето на Русия от Черноморската зърнена инициатива през 2023 г. Киев създаде собствен коридор покрай западното крайбрежие на Черно море и през водите край Румъния и България. Но възможностите за пренасочване към сухопътни маршрути са по-ограничени заради по-строг търговски режим с ЕС, спорове с полските фермери, ниско ниво на Дунав, руски удари по железопътната инфраструктура.

„Икономическите последствия може да са не по-малко тежки, а може би и по-тежки от 2022 г.“, предупреждава Олег Нивиевски от Киевската школа по икономика.

Загуби за милиарди и риск за реколтата през 2027 г.

Украинската централна банка прогнозира, че блокадата може да лиши страната от 2,5 млрд. долара валутни приходи до края на годината. Аграрният съвет оценява загубите от по-скъпата логистика на около 3 млрд. долара.

Селскостопанският сектор формира 60% от приходите от износ на Украйна. От началото на войната загубите вече надхвърлят 90 млрд. долара, а обработваемите площи са намалели с почти една четвърт.

Правителството разширява кредитните програми, но фермерите предупреждават: без възстановяване на износа проблемът ще се пренесе върху реколтата през 2027 г.

„Ако Украйна не засее културите си днес… след една година ще станем свидетели на истинска продоволствена криза“, казва Рибалко.

Световните цени на пшеницата скочиха с 25%

Световните цени на пшеницата вече са с около 25 процента над нивата от януари, след като Украйна и Русия нанасят удари по експортната си инфраструктура в Черно море, съобщават експертите на Софийската стокова борса, цитирани от БТА. Според седмичния анализ руският износ на пшеница през август се насочва към най-ниското си равнище от сезон 2016/2017 г. – между 3 и 3,4 милиона тона при обичайни около 5 милиона тона. Украйна пък е намалила наполовина прогнозата си за износ на зърно за 2026/2027 г. – до 29,6 милиона тона.

Фючърсите на хлебната пшеница с доставка през следващия месец се търгуваха на борсата в Чикаго между 235 и 239 долара за тон, а на „Юронекс“ – между 243 и 256 долара за тон. При царевицата на Чикагската борса цените са в диапазона 172–180 долара за тон, а на „Юронекс“ – 285–290 долара за тон. Фючърсите на суровата захар в Ню Йорк се движат около 362–370 долара за тон, а на рафинираната захар в Лондон – около 506–518 долара за тон.

На Софийската стокова борса офертата за търсене на фуражна пшеница остава 192 евро за тон, а предлагането на хлебна пшеница – 190 евро за тон. Цените на основните хранителни стоки са стабилни, като леко надолу се движат началните цени при консервите – зелен грах (1,19 евро/кг), сладка царевица (1,83 евро/кг) и белени домати на кубчета (2,53 евро/кг). Предлагането на ядки и семена остава в широкия диапазон между 1278,23 и 7362,60 евро за тон.

В подкръг „Индустриални стоки“ са реализирани покупки на дърва за огрев от 60 до 77 евро за кубичен метър, дизелово гориво Б6 – 1390–1470 евро за хиляда литра, автомобилен бензин – 1200–1280 евро за хиляда литра. Продадени са газ пропан-бутан (500–530 евро/хил. литра) и газьол за промишлени и комунални цели (1392,57–1490,96 евро/хил. литра). При металите има сделки за скрап от черни метали (104–137 евро/тон), алуминий (5844 евро/тон) и мед (909 евро/тон).

---

Този материал е създаден с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.