На 24 април 1915 г. с ареста и депортирането на стотици видни арменци започва Арменският геноцид в Османската империя.
Датата е обявена за Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид (1915-1923 г.). Обявен е първо за Международен ден за солидарност с арменския народ от Европейския парламент през 1987 г. по повод годишнина от началото на геноцида над арменците в Османската империя през 1915 г. За първи път се чества през 1989 г. В първите години на новото хилядолетие е обявен и за Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид.
Геноцидът, наричан още Арменски холокост, е извършен умишлено и систематично от Османската империя по време на Първата световна война и малко след това.
Характеризира се с масови кланета и насилствена масова депортация на над 1 000 000 арменци, извършени от младотурските власти в периода 1915 и 1916 г. Репресиите срещу арменското население започват няколко години преди това, в края на ХІХ в. с т.нар. Арменски кланета. Жертвите през този период са около 300 000 души.
която съобщава за милион убити арменци.
Геноцидът се описва също и с арменската дума "агхет" - „невъобразимо престъпление“ или „голяма катастрофа“.
Между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, много други са изселени.
Република Турция, наследник на Османската империя, възразява срещу използването на термина "геноцид", за описване на събитията по това време, и не признава каквато и да било отговорност на турския народ или турската или османската администрация за тези събития.
От 2007 г. 22 страни декларират официалното признаване на събитията от този период като геноцид, също както тях, тази гледна точка се приема и от повечето изследователи и историци.
жертви на геноцида.
У нас днес парламентът обсъжда проекторешение за признаване на Арменския геноцид.
Първи погром
През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 милиона арменци. Руската империя подкрепя арменската общност и нейните опити за автономия, тъй като по този начин смята, че ще отслаби османската държава. Поради бързото разрастване на движението за автономия султан Абдул Хамид II предприема действия, с които да задържи властта си над териториите, населени с арменци.
В опитите си да разпали конфликт Високата порта подстрекава кюрдското население срещу своите съседи арменците. След кланетата от страна на кюрдите арменците вдигат въстание, което е потушено от редовен турски аскер и кюрдски башибозук. По време на потушаването на въстанието през 1894 г. загиват 50 000 арменци, запалени са много села.
Степента на вина на турското правителство в тези събития не е добре изяснена и е предмет на спорове, но е безспорно, че зверствата срещу арменската общност се извършва с мълчаливото съгласие на османската власт. Две години по-късно арменски революционери завземат сградата на „Отоманската банка“ в Цариград, за да привлекат вниманието на международната общност към положението на сънародниците си в Османската империя.
Втори погром
Русия и Турция влизат в Първата световна война като неприятели. Турските власти смятат арменците в страната за руска „пета колона“. През февруари 1915 г. всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това са избити. Арменците, намиращи се в непосредствена близост до фронта, както и други от вътрешността на страната, тръгват да бягат пеша през пустинните земи на Сирия и Месопотамия.
Според други източници, те са били насилствено депортирани в кервани и обкръжени от турски войници, след което са избивани целенасочено по пътя и в лагерите, включително чрез глад.
Голям брой арменци са убити, а оцелелите след края на войната не могат да се завърнат по родните си домове. Тези арменци емигрират в руската част на Армения или Западна Европа, Северна Америка и Австралия.
Споровете между Армения и Турция за събитията около Арменския геноцид все още не са приключили. Ереван твърди, че събитията довели до погрома над арменците, са много добре планирани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицирани като геноцид. Това твърдение е прието и от международната общност в лицето на ООН през 1985-1986 г., а година по-късно и от Европейския парламент. Турция продължава да твърди, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а че просто някои турски военни са „отишли малко по-далече в действията си“.
Във връзка с преговорите на Турция за членство в Европейския съюз, въпросът за признаването от Анкара на Арменския геноцид е актуален и отново е на вниманието на европейските държави. Въпросът беше повдигнат и от известния турски писател Орхан Памук, който в началото на 2005 г. се изказа публично, че Турция е отговорна за геноцида.
„Никой не смее да го каже, но аз го казвам - турците са избили 1 000 000 арменци и 30 000 кюрди“, казва Памук.
Това изявление поражда лавина от недоволство и искания за линчуването на писателя в Турция, разрази буря и в Европейския съюз и активизира отново натиска на Армения и арменските организации по света за признаване на геноцида. Заради своите изявления Орхан Памук бе съден за уронване на турската национална чест и престижа на турската армия. В края на декември той бе оправдан по предявените му обвинения и е освободен от ареста на 22 януари 2006 г.
* * *
Днес светът отбелязва още международните дни на побратимените градове, за защита на лабораторните животни и за младежката солидарност.
Нека видим в снимки какво още се е случило на 24 април по света през годините.
Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни