Столичната община започва дейности по възстановяване и обезопасяване на парк-музей „Врана“, съобщи Нова тв. Това се случва два дни след остро официално изявление на Фонд „Цар Борис и Царица Иоанна“, който алармира за състоянието на историческия парк и обвини местната власт, че въпреки проведените срещи и дадените обещания, не е започнала реална работа по проблема.

Във вторник Фондът разпространи изявлението си под заглавие „Спешно трябва да спасим Парк „Врана“. В него се твърди, че след две срещи с кмета Васил Терзиев в началото на август в продължение на 14 дни нито един общински служител не е посетил парка и не е започнал обещания работен процес.

Днес вече от Столичната община съобщават за конкретни действия, които предстои да бъдат извършени.

Спорът кога и какво е направила Общината

От Столичната община посочват, че паркът официално е предаден за стопанисване на местната власт сравнително скоро. Решението на Министерския съвет за прехвърлянето е в сила от 7 май, но приемателните протоколи са подписани едва на 22 юни.

Според Общината това не означава, че дотогава администрацията не е предприемала никакви действия. Още преди формалното предаване, по сигнал на представители на царското семейство, са били премахнати опасни дървета и са почистени основни алеи и подходи към двореца.

„На 11 юни влязохме с над 80 души, тежка и малогабаритна техника. Премахнахме над 30 опасни дървета по алеите от двата подхода към двореца“, посочват от Столичната община.

Повод за спешната намеса било и сухо иглолистно дърво, което при лошо време паднало в непосредствена близост до фасадата на двореца.

Това обаче не отговаря пряко на основното обвинение в разпространената вчера позиция на Фонда. То се отнася не до действията през юни, а до случилото се след срещите с кмета в началото на август.

Две срещи с Терзиев и 14 дни без резултат според Фонда

От Фонд „Цар Борис и Царица Иоанна“ посочват, че на 4 август са предоставили лично на кмета Васил Терзиев становище с конкретни предложения за „незабавно опазване, възстановяване и устойчиво управление на парка“.

На срещата от страна на Фонда са участвали директорът му доц. д-р Ивайло Шалафов, секретарят на Симеон Сакскобургготски Явор Кирилов и юридическият съветник адв. Мартин Петров.

Само два дни по-късно – на 6 август – е проведена и втора среща, този път в самия парк. В нея освен Терзиев участвал и директорът на ОП „Паркове и градски градини“ Стоян Влахов. Представителите на Фонда твърдят, че са запознали Общината със състоянието на място.

Тогава според тях е било договорено да има регулярни срещи през две седмици, на които да се следи напредъкът по работата в парка.

Именно тук идва и най-острото обвинение.

„Въпреки това, в рамките на последвалите 14 дни до днес, нито един служител на Общината не посети парк „Врана“ по никакъв повод, не се предприеха и действия по започване на работен процес“, се казва в изявлението на Фонда.

Според него не е бил извършен необходимият институционален контрол, липсвал е публичен план за действие и не са били обявени конкретни мерки със срокове и отговорни лица.

Повече от 600 опасни дървета още са на терен

Мащабът на проблема се вижда и от данните на самата Столична община.

При предишна експертиза във „Врана“ са били установени близо 1000 сухи иглолистни дървета, определени като потенциално опасни. При приемането на парка през юни общинските експерти са установили, че повече от две трети от тях все още се намират на територията му.

Това означава, че става дума за над 600 потенциално опасни дървета.

Според Общината състоянието на растителността се е влошило значително през периода, в който паркът не е бил стопанисван от нея. Премахването на опасната растителност ще изисква сериозен допълнителен ресурс, а първата задача е паркът да бъде приведен в състояние, което не представлява риск за хората.

Едва след това трябва да започне инвентаризация на растителността и изработването на дългосрочен план за възстановяване на отделните части на „Врана“.

Това е особено важно заради характера на комплекса. Паркът е обект на градинско-парковото изкуство и в него се намират редица редки растителни видове.

„Част от тях вече са загубени, но има и такива, които все още са запазени. Поетапно трябва да бъдат възстановени всички знакови зони в парка“, посочват общинските експерти.

Самият Фонд определя „Врана“ като обект с национално културно, историческо и природно значение и като уникална паркова и ботаническа територия с ценен дендрологичен комплекс.

Проблеми и с противопожарната защита

Друг сериозен въпрос е противопожарната безопасност.

След пожар в района през миналия месец Общината е предприела част от необходимите действия. В момента се изпълняват предписания на пожарната, като заедно със „Софийска вода“ се работи по възстановяването на пожарните кранове и почистването на зоните по границите на имота.

Съчетанието от огромна паркова територия и стотици сухи дървета прави противопожарните мерки един от най-неотложните проблеми пред стопанисването на комплекса.

„Врана“ остава затворен

Засега паркът няма да бъде отворен за посетители.

От Столичната община заявяват, че това може да стане едва след като бъде гарантирано, че състоянието на растителността не създава опасност.

„Предвиждаме отваряне едва след като сме сигурни, че растителността е в безопасно състояние“, е позицията на администрацията.

От Общината твърдят още, че охраната на двата входа на комплекса не е прекъсвана. След бъдещото отваряне на парка ще се преценява дали има необходимост от допълнителни патрули и охранителни постове във вътрешността му.

Търсят още пари за над 1000 декара

Възстановяването няма да бъде нито бързо, нито евтино. Територията на комплекса е над 1000 декара и според Столичната община поддръжката ѝ изисква значителен финансов ресурс, техника и персонал.

В Столичния общински съвет вече е внесен доклад с искане за допълнително финансиране. Засега дейностите се извършват със собствени средства на Общината.

Така ден след предупреждението на Фонд „Цар Борис и Царица Иоанна“, че „спешно трябва да спасим Парк „Врана“, Столичната община вече очертава конкретна последователност на действията – първо обезопасяване, след това инвентаризация и накрая дългосрочно възстановяване.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.