В Копривщица и Панагюрище започва Априлското въстание. Докато подготвя почвата то изобщо да се случи, Левски пише едни пределно ясни думи за „чиста и свята република“ и за това как след подвига името ни ще ечи из Европа. 

Не из Евразия, не из потъналата Атлантида, на която въображаемо сме преки наследници, и най-малко из Русия, която исторически рядко е успявала да произведе друго, освен мъртви князе и безкрайно подчинение.

Имперска некрофилия 101

Поводът да си спомним за мъртвите князе е напълно съвременен. Руският самодържец слиза в Архангелския събор на Московския Кремъл, за да инспектира саркофаг с прясно извадените мощи на княз Дмитрий Донски. Отварят гробницата, а тялото се оказва обвито в плащеница. „От средиземноморски тип е, гръцка“, пояснява придворният професор.

И тук картината придобива завършен гротесков блясък: мерцедеси днес, византийски плащеници тогава. Руският управляващ елит никога не се е вълнувал от чистота, святост или републикански порядък — нито преди седем века, нито по времето на Левски, нито в настоящия момент.

Докато слуша за средиземноморския текстил, вождът настоява той да бъде вдигнат. Учен историк трябва да отвие вековната плащеница от останките на средновековен владетел, за да започне чиновническо дивене над запазената плът и липсващите крайници. 

В евангелския сюжет апостолът пипа раните, за да се увери в чудото на живота и казва: „Възкръсна!“. При кремълската гротеска Путин се навежда над костите, брои липсващите стъпала на княза и с облекчение се уверява: „Умрял е.“ 

Всичко това се развива в задушната тишина на кремълския пантеон — зад дебелите стени на имперския бункер. Вождът търси легитимация в костите на Дмитрий Донски, докато истинската река Дон тече близо до фронта, където същият този режим праща хиляди мъже в месомелачката. Там Путин няма да го видите.

Вечният контраст на лукса и тиранията

Изключително много ме „боли“ за чувствата на родния фен на СССР и руското православие — ама наистина, от онова хубавото хашлашко „болене“, дето се сещате точно къде е. Но докато въпросният фен скърца с жълти зъбки, си струва да му бъде припомнен и друг класически възрожденски стих: „И така бавно и полека, народът порасте на няколко века.“

Руският имперски модел така и не порасна. В него винаги е имало ресурс за средиземноморски платове, чужди наемници, парадни дворци, корупция и оръжия. Имало е безкраен конвейер от нови народи и територии, които да бъдат завличани в безвремието на нищетата и страданието по държавна заповед.

Днешният кагебистки владетел — облечен в италиански костюми и с швейцарски часовници за десетки хиляди евро — потъва в мистичен култ към мощите, докато паралелно гребе жива сила от провинцията, за да поддържа агонията на агресията. Гръцки плащеници, италиански костюми, всичко е под контрол, както се изразява — да се свети неговото масло — кагебейският цар.

Българската еманципация срещу имперското сдържане

Разликата между европейската реакция на българската борба и имперските намерения е исторически документирана:

- Европейската съвест: Фигури като Виктор Юго, Уилям Гладстон, Робърт Мор и лейди Странгфорд говорят за български народ, за българско страдание и за правото на суверенно съществуване.

- Имперската дипломация: Идеолози и дипломати като граф Игнатиев и Иван Аксаков говорят за сдържане, недопускане на самостоятелна сила и подчиняване на българския въпрос на Проливите и на панславизма.

Защо въстанието през август

Защо през август си спомняме за Априлското въстание? Защото то продължава да се случва и през август, и на девети септември, и всеки път, когато някой лази към руините на Бузлуджа с чужди знамена.

Април 1876 година е автентичен български подвиг с ясни европейски цели и институционален замисъл. Това е съзряване, непостижимо за днешната руска реалност — потънала в пожари на складове, дефицит на горива и ежедневен страх от мобилизация.

Тома се диви на чудото на победата на живота над смъртта, на вярата над човешкото наказание. Путин наднича под плаща, за да за приходи победата на смъртта над смъртта. Защото той, обяви нашата чиста и свята република за враг на своето гробище за народи.