За два метровагона пред бракуване и за малко тор.

По тези две причини България е искала изключването от 21-вия пакет санкции на ЕС срешу Русия един от собствениците на руския производител "Метровагонмаш" - олигарха Искандер Махмудов, и на регионалната руска банка "Толятихимбанк". Поискала е още под ударите на санкциите да не попада и Михаил Дегтярьов - министър на спорта на Русия и едновремонно с това председател на Руския олимпийски комитет (РОК).

Това се разбра днес от отговорите на министърката на външните работи Велислава Петрова-Чамова на два въпроса в рамките на парламентарния контрол. Те бяха зададени от депутите Христо Гаджев от ГЕРБ и Божидар Божанов от ДБ.

Че България се е опитала да спаси спортния министър и банката се разбра едва днес с двата въпроса - такава информация до момента не е излизала от Външно. Не се разбра обаче кои български институции са поискали дерогацията за тях, тъй като Петрова-Чамова категорично отказа да отговори, въпреки многократните подканяния на питащите. Оправда се обаче, че МВнР имало само координационна функция.

В крайна сметка и Дегтярьов и "Толятихимбанк" бяха санкционирани въпреки българските резерви. Махмудов обаче бе спасен.

"Брюксел уважи резервите на България за три физически лица – руския патриарх, собственика на "Лукойл" Алекперов и председателя на обединението, което снабдява мотористите на софийското метро с резервни части - Махмудов. И искам да е ясно, че тук не става въпрос за личности. Става въпрос България да отстоява своите национални интереси в областта на енергетиката, на транспорта, така, както правят други държави - членки на Европейския съюз" - мотивира през юли премиерът Румен Радев резервите ни по отношение на един от собствениците на "Метровагонмаш". А днес Гаджев помоли външната министърка да не повтаря "глупостите" му в своя отговор.

По думите на Гаджев (и по информация на столичния Метрополитен) от доставените от компанията вагони, са останали (с нужда от руска резервна поддръжка) двата най-стари, като предстои догодина те да бъдат бракувани. Следователно, дерогация не е била нужна. Такава не е била и искана нито от столичното дружество, което управлява метрото - "Метрополитен", нито от общината. Така че по чие предложение и в защита на какъв държавен интерес България е поискала Махмудов да бъде изваден от санкционния списък - попита Гаджев.

"Позицията на България по отношение на санкциите се формира въз основа на становища на компетентни национални органи и единствената и цел е да защити българския интерес", заяви в отговор Петрова, повтаряйки на няколко пъти компетентни органи, компетентни институции без да назове нито една от тях.

И атакува:

"По отношение на предложението, че въвеждане на ограничение спрямо Искендер Махмудов като собственик на компанията "Трансмашхолдинг" ("шапка" на Метровагонмаш") би могло да засегне българските икономически интереси с оглед използването на България на дерогации от санкциите на ЕС за руската компания "Метровагонмаш" - интересно е, че именно по време на правителството на ГЕРБ за тази компания е била поискана дерогация. Явно тогава сме смятали, че е имало риск за българския интерес. Трудно е да се разбере защо сега не смятате така."

Правим ли разлика между дерогация за компания и дерогация за един съдружник в компания? - отвърна на свой ред депутатът от ГЕРБ. ("Метровагонмаш" е в санкционния списък от 2023 г., - б.р.). И уточни, че поисканата през 2024 г. от България дерогация е за компанията, а не за лицето Махмудов, като то е постъпило от столичния "Метрополитен" и Столична община в Министерство на икономиката и МВнР. Кой ваш министър колега го казал? Или е дошло от институциите? - поиска да узнае пак Гаджев чия е била инициативата и с какви мотиви.

- Сам споменахте компетентните институции, МВнР само координира...

- Кои? Кои? - чу се от депутатските банки.

- Вие току-що споменахте министерствата... - пак не даде еднозначен отговор Петрова-Чамова.

Последва въпросът на Божанов. Позовавайки се на неофициална информация той попита вярно ли е, че в рамките на обсъждането на 21-вия пакет санкции сме искали и изваждане на спорния министър на Русия и на една руска банка, която е част от група, която произвежда основен елемент за боеприпаси.

"Процесът за решение по линия на санкции не се включва в Съвета по европейски въпроси, налага се да се следва процедура, в която има становища на всички компетентни институции и министерства..." - започна пак Чамова. Но все пак този път призна:

Имали сме резерви по всключването на Михаил Дегтярьов в списъка заради "отсъствие на конкретен принос на лицето към военните действия, както и факта, че такава мярка не може да допринесе за спирането на войната".

България изрази и резервирана позиция по отношение на предложението за вписване на "Толятихимбанк" в санкционираните списъци с аргументи, че предложението визира регионална търговска банка, собственост на един от най-големите производители на амоняк в световен мащаб и част от групата "Уралхим". От своя страна "Уралхим" е водещ производител на минерални торове – суровина, която не е обект на санкции, като България продължава да я внася, включително от Русия. "Предвид високите цени и нестабилната ситуация на международните пазари на торове, към момента във връзка с конфликта в Близкия изток, всяко ограничение на възможностите по тази линия може да има негативен ефект" - заяви министърката.

- Пак не казахте от къде са дошли конкретните предложения. Презумираме че от министъра на спорта за спортния министър, а за банката кой? Има ли мотиви как ще се засегне България с доставката на торове от някаква далечна руска компания.

- Няма да спекулираме за количествата внос на амоняк, поискайте си справка от Министерство на икономиката - сложи точката Чамова.

Все пак, по отношение на спортния министър и банката България оттеглила резервите си, понеже нямало "наличие на консенсус".

Припомняме, че Михаил Дегтярьов се ангажира като председател на РОК да подкрепя рехабилитацията чрез спорт на руските войници, воювали срещу Украйна. Дегтярьов описва себе си като „войник на Путин“ и заявява, че един от приоритетите му е развитието на спортна инфраструктура в незаконно окупираните украински територии, които често посещава.