Риболовът, глупако!

Така „Политико“ коментира причините за резултатите от референдума в Исландия.

Жителите на страната не гласуваха за или против членство в ЕС. Те трябваше да решат само дали страната им да възобнови преговорите с Брюксел. Но именно това разграничение до голяма степен изчезна по време на кампанията и помогна за победата на противниците на европейската интеграция.

Разликата между гласувалите „за“ и „против“ не е голяма, но е достатъчна, за да покаже колко трудно остава за привържениците на членството да преодолеят традиционното исландско недоверие към ЕС.

Кампанията против преговорите успя да насочи спора към теми, които засягат самото разбиране на много исландци за независимостта на страната им. На първо място това е суверенитетът. Исландия го е постигала постепенно в продължение на поколения и идеята част от решенията да бъдат споделени с Брюксел продължава да среща съпротива.

Още по-силен се оказа аргументът за риболова.

Той остава важна част от исландската икономика, но има и значение, което надхвърля чисто икономическите сметки. Противниците на преговорите поставиха в центъра на кампанията опасението, че членството би означавало Исландия да загуби част от контрола върху риболовните квоти и да отвори водите си за чуждестранни компании.

Точно тук привържениците на ЕС не намериха достатъчно убедителен отговор.

Сигналите от Брюксел, че по общата политика в областта на рибарството може да има компромис, не промениха настроенията. За част от избирателите проблемът беше недоверието, че малка Исландия ще успее да защити интересите си в преговори с ЕС. За други никакъв компромис не би бил достатъчен, защото възражението им е срещу самия принцип на членството.

Резултатите по региони показаха колко силен е този фактор. В северозападната част на страната, където земеделието и риболовът имат особено значение, почти 63% от избирателите казаха „не“. Само двата избирателни района на Рейкявик дадоха мнозинство за възобновяване на преговорите, при това по-малко от очакваното.

Така кампанията срещу преговорите постигна нещо важно. Тя на практика превърна въпроса „Да разговаряме ли отново с ЕС?“ във въпрос „Искаме ли да станем част от ЕС?“.

Това постави привържениците на новите преговори в по-трудна позиция.

Техният аргумент беше прагматичен. Като член на Европейското икономическо пространство (ЕИП) Исландия и сега трябва да прилага множество европейски правила, без да участва пълноценно в тяхното създаване. Членството би дало на страната глас при вземането на решенията, които така или иначе я засягат.

Към това се добавяше и икономическият аргумент. Еврото беше представяно като възможност за облекчаване на високите разходи за живот в страната.

Но тези доводи останаха по-абстрактни от предупреждението, че Исландия може да изгуби контрол върху собствените си води и риболов.

Не помогна особено и аргументът за сигурността, въпреки че правителството го посочваше сред причините за провеждането на референдума. Геополитическата обстановка, отношенията между САЩ и Европа и засилващото се влияние на Русия и Китай останаха в периферията на вътрешния исландски дебат.

Показателна е и промяната сред младите. През юни близо две трети от хората между 18 и 29 години заявяваха, че вероятно ще подкрепят възобновяването на преговорите. Към края на август този дял вече беше едва 40%.

Така правителството на премиерката Криструн Мьол Фростадотир загуби не референдум за членство, а допитване за възможността въпросът за членството отново да бъде отворен.

Стратегията първо да бъде спечелено по-лесното „да“ за преговори не проработи. Противниците успяха да убедят достатъчно исландци, че дори отварянето на вратата към Брюксел носи риск по въпроси, които страната смята за свои жизнени интереси.

И именно това обяснява резултата повече от общо отхвърляне на Европа. Исландия остава тясно свързана с ЕС чрез ЕИП, а правителството още преди вота даде знак, че при победа на противниците на подновяването на преговорите ще търси други начини за задълбочаване на сътрудничеството.

Избирателите обаче очертаха границата: сътрудничество с ЕС - да, но не и ново тръгване по пътя към членство.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.

* Оригиналната фраза е „Икономиката, глупако!“. Тя е произнесена през 1992 г. от Джеймс Карвил – главен стратег в успешната кандидат-президентска президентска кампания на Бил Клинтън срещу действащия тогава държавен глава Джордж Буш-старши в САЩ.