Колкото повече хората разбират от изкуствен интелект, толкова повече се притесняват, че технологията може да застраши работата им. До този извод стига представително проучване сред над 2000 души в Германия, публикувано в AI Monitor 2026 на Техническия университет в Дармщат.

Резултатите поставят под въпрос разпространеното предположение, че страховете около AI са преди всичко следствие от непознаването на технологията. Данните показват по-скоро обратното - хората, които разбират най-добре възможностите ѝ, по-често очакват тя да поеме работата, която в момента извършват.

Около 43% от анкетираните с много добри познания за AI смятат, че технологията би могла скоро да поеме тяхната работа. Сред хората с по-ограничени знания този дял спада значително.

Ръководителят на изследването проф. Петер Буксман определя резултата като едновременно забележителен и тревожен. Според него общественият дебат често изхожда от разбирането, че притесненията от новите технологии са свързани с липсата на достатъчно информация.

Проучването сочи друго: по-доброто познаване на AI означава и по-добро разбиране на способността му да променя пазара на труда.

Не секторът, а работата на екрана

Съществен фактор за усещането за заплаха се оказва не толкова индустрията, в която човек работи, колкото това дали резултатът от труда му може да бъде дигитализиран.

Работещите с текстове, анализи, доклади, програмен код и презентации например са по-пряко изложени на възможностите на генеративния изкуствен интелект от професиите, при които физическото присъствие е съществена част от работата.

Въпреки бързото развитие на технологията ежедневното използване на AI на много работни места засега остава сравнително ограничено.

Това обаче не предотвратява нарастването на тревогата. Спрямо предходната година притесненията за сигурността на работното място са се увеличили във всички професионални групи, обхванати от изследването. По-младите служители съобщават за по-силна тревожност от по-възрастните.

Само 15% са преминали обучение

На този фон проучването открива и сериозна разлика между скоростта, с която навлиза технологията, и подготовката на хората за работа с нея.

Едва 15% от анкетираните са участвали в някакъв вид обучение, свързано с изкуствен интелект.

Това очертава дефицит на умения в момент, когато AI започва да влияе върху все повече професионални дейности.

Притесненията на хората също са насочени предимно към вече съществуващи проблеми, а не към футуристични сценарии. Сред водещите опасения са т.нар. халюцинации на AI - случаите, при които системите генерират невярна или измислена информация - и защитата на личните данни.

Само около четирима от десет анкетирани смятат, че появата на бъдещ свръхинтелект е вероятна.

Обучение вместо успокоения

Според Буксман отговорът на нарастващата тревога не трябва да бъде просто хората да бъдат убеждавани, че няма от какво да се страхуват.

Загубата на работа не означава единствено загуба на доход. Тя може да засегне социалните контакти, професионалната идентичност и усещането за смисъл, посочва изследователят.

Затова според него притесненията трябва да бъдат посрещнати с повече обучение и открит разговор за начина, по който изкуственият интелект променя труда.

Генеративният AI вероятно ще създаде и нови професии, но Буксман предупреждава, че няма основания да се очаква всяко изчезнало работно място автоматично да бъде компенсирано с ново.

Изводът за работодателите и политиците е, че подготовката на хората за променящия се пазар на труда може да се окаже по-важна от опитите опасенията им просто да бъдат разсеяни.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.