На 25 април 1953 г. американецът Джеймс Уотсън и англичанинът Франсис Крик представят в научна статия двойната спирала на ДНК.
Дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) е нуклеинова киселина, която носи генетичните инструкции за биологическото развитие на всички клетъчни форми на живот и много от вирусите. Основната функция на молекулата на ДНК е дълготрайното съхранение на информация. ДНК често е сравнявана програма или рецепта, тъй като съдържа инструкциите, необходими за конструиране на останалите клетъчни компоненти, като белтъци и молекули на РНК.
Сегментите от молекулата на ДНК, които пренасят генетична информация, се наричат гени, но има и други ДНК секвенции, които изпълняват структурни функции или участват в регулирането на използването на генетичната информация. Наред с РНК и белтъците, ДНК е една от трите основни макромолекули, ключови за всички известни форми на живот. ДНК понякога се нарича молекула на наследствеността.
ДНК е изолирана за пръв път от швейцарския лекар Фридрих Мишер, който през 1869 г. открива микроскопично вещество в напоени с кръв и секрет хирургически превръзки. Тъй като то се съдържа в ядрата на клетките, той го нарича „нуклеин“. През 1874 г. Мишер успява да раздели нуклеина на белтък и киселина, която през 1889 г. е наречена от неговия ученик Рихард Алтман „нуклеинова“. През 1919 г. американецът Фибъс Левин идентифицира главната захаридно-фосфатна верига. Той смята, че ДНК се състои от поредица нуклеотидни модули, свързани помежду си с фосфатни групи, но според него веригата е къса и базите се повтарят във фиксиран ред. През 1937 г. англичанинът Уилям Астбъри прави първият рентгеноструктурен анализ на ДНК.
Ролята на ДНК при наследствеността е потвърдена през 1952 г., когато американците Алфред Хърши и Марта Чейз със своя експеримент на Хърши-Чейз демонстрират, че именно ДНК е генетичният материал при вируса Enterobacteria phage T2.
През 1953 г. американецът Джеймс Уотсън и англичанинът Франсис Крик предлагат общоприетият днес двойноспирален модел на молекулата на ДНК. Техният модел се основава на една рентгеноструктурна снимка, направена година по-рано от англичаните Розалинд Франклин и Реймънд Гослинг, както и на информацията, че базите на ДНК образуват двойки, получена от американецаЪруин Чаргаф. Правилата на Чаргаф изиграват важна роля за създаването на двойноспиралния модел на ДНК.
Първите експериментални свидетелства, подкрепящи хипотезата на Уотсън и Крик, са публикувани през 1953 г. в поредица от пет статии в списание „Нейчър“. В първата от тях Франклин и Гослинг за пръв път публикуват своите рентгеноструктурни анализи. В същия брой излиза и статия на екипа на Морис Уилкинс, който прави рентгеноструктурен анализ на ДНК на живо и той също потвърждава двойноспиралния модел.

През 1962 г., след смъртта на Франклин, Нобелова награда за физиология или медицина за откриването на двойноспиралния модел на ДНК е дадена на Уотсън, Крик и Уилкинс. Макар че правилата за присъждане на Нобеловата награда допускат тя да бъде давана само на живи хора, това решение предизвиква бурни дебати, продължаващи до наши дни.
Нека видим в снимки какво още се е случило на 25 април по света през годините.
Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни