Предупредителните светлини вече мигат на най-важния финансов пазар в света - този на американските държавни облигации.

Така икономическият репортер на CNN Мат Иган описва ситуацията, създадена от необичайната комбинация от продължаващата война на САЩ с Иран, поскъпването на енергията, страховете от нова инфлационна вълна и огромния американски държавен дълг.

Доходността по 10-годишните американски облигации, която е ориентир за цената, на която Вашингтон взема пари назаем, достигна в сряда най-високото си равнище от близо три години, посочва CNN.

И това не е проблем само за Уолстрийт.

Колкото по-висока е доходността, толкова по-скъпи стават ипотеките и бизнес кредитите. Компаниите плащат повече, за да инвестират, а самото американско правителство трябва да отделя все повече средства за обслужване на дълга си.

Зад напрежението стои и войната с Иран. Конфликтът, който първоначално бе представян като кратък, продължава вече повече от шест месеца и нарушава енергийните доставки от един от най-важните региони в света.

Според цитираните от CNN данни август е бил най-скъпият август за бензина в историята на САЩ, а дизелът е поскъпнал с 51% от началото на войната.

Така се оформя неприятна икономическа верига: войната увеличава разходите на държавата и цената на енергията; по-скъпата енергия подхранва инфлацията; инфлацията държи лихвите и доходността по облигациите високи; а скъпото финансиране започва да натиска икономиката.

"Изглежда, че в близко бъдеще няма край нито на проблема с инфлацията, нито на войната, нито на дефицита", казва пред CNN икономическият стратег на Fundstrat Хардика Сингх.

Проблемът далеч не е само американски. Доходността по 10-годишните германски облигации достигна равнища, невиждани от 2011 г., британските 30-годишни книжа - от 1998 г., а доходността по 10-годишните японски облигации премина 3% за първи път от 1996 г.

В САЩ към това се добавя дългът.

Той вече достигна $40 трилиона. По данните на американското финансово министерство, цитирани от CNN, само през настоящата фискална година САЩ са похарчили $931 млрд. нетно за лихви - повече от $804-те млрд., изразходвани за национална отбрана.

А има и нов конкурент за огромното количество капитал, което Вашингтон трябва да привлича.

Технологичните компании наливат трилиони долари в инфраструктура за изкуствен интелект и центрове за данни, като значителна част от тези инвестиции също се финансират чрез облигационния пазар.

Опитът на финансовия министър Скот Бесент да успокои пазара чрез увеличаване на обратните изкупувания на държавни облигации е дал само краткотраен резултат, отбелязва CNN. След няколко часа разпродажбите са продължили.

Причината според анализаторите е проста: техническа намеса на пазара не решава структурния проблем с огромните бюджетни дефицити и необходимостта от постоянно ново финансиране.

"Изчерпахме кредитните карти", обобщава пред CNN главният глобален стратег на JPMorgan Asset Management Дейвид Кели.

Според Кели дори спадът на цените на петрола може да не е достатъчен, за да успокои пазара на облигации. Сигурният начин доходността им да падне значително би бил тежка рецесия - тогава инвеститорите обикновено търсят убежище в държавния дълг, а очакванията за лихвите намаляват. Това вдига цените на облигациите и сваля доходността им.

"Единственият сигурен начин за силно поскъпване на облигациите е масивна рецесия", казва Кели. "Това би свършило работа."