Два български казуса, свързани с „Лукойл“, са сред съдебните решения, върху които Европейската комисия стъпва в новите си насоки за прилагането на забраната за злоупотреба с господстващо положение.

Комисията прие днес първите си насоки за прилагането на член 102 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) при т.нар. изключващи злоупотреби - действия на доминиращи компании, които могат да ограничат възможностите на конкурентите им да останат или да навлязат на пазара.

Българската следа е съвсем прясна. В насоките на няколко места са цитирани две решения на Съда на ЕС от 18 декември 2025 г., постановени по преюдициални запитвания от български съд.

Ценова преса

Първото е делото C-260/24 „Лукойл България“ срещу Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). То е използвано от Брюксел при описанието на т.нар. margin squeeze - ценова преса.

Това е ситуация, при която вертикално интегрирана компания има господстващо положение на пазар нагоре по веригата, продава продукт на свои конкуренти, но едновременно с това се състезава със същите компании на пазара надолу по веригата. Ако разликата между цената, която конкурентите плащат за необходимия им продукт, и крайната цена е толкова малка, че дори също толкова ефективен конкурент не може да покрие разходите си, може да е налице злоупотреба.

Именно решението по българския казус е цитирано за няколко важни положения. Не е необходимо доминиращата компания да има господстващо положение и на пазара надолу по веригата. Нито пък цената на едро сама по себе си трябва да е прекомерно висока или крайната цена - хищнически ниска, за да бъде установена ценова преса.

ЕК използва същото решение и като опора за извода, че когато ценовата преса води до отрицателен марж за също толкова ефективен конкурент, подобно поведение вероятно има изключващ ефект върху конкуренцията.

"Лукойл Нефтохим Бургас" и достъпът до инфраструктура

Вторият български казус е C-245/24, „Лукойл България“ и „Лукойл Нефтохим Бургас“. Той попада в друга важна част от новите насоки - ограниченията на достъпа до ресурс или инфраструктура, контролирани от господстващо предприятие.

Тук Съдът на ЕС прави разграничение, което Комисията вече включва изрично в насоките си. Когато закон, регулация или договор ограничават свободата на доминиращата компания сама да решава дали да предостави достъп до даден ресурс, случаят не се третира по същия начин като класическия „отказ за доставка“.

Причината е, че при класическия отказ става дума за ресурс, който компанията е създала или развила за собствено ползване. Затова задължаването й да го предостави на конкурент засяга свободата на договаряне и правото й на собственост и европейското право поставя по-строги условия за намеса.

Решението по казуса с „Лукойл Нефтохим Бургас“ уточнява и още нещо. Ако ресурсът е придобит чрез конкурентна процедура и при определените от нея условия, той може да бъде разглеждан подобно на ресурс, създаден от самото господстващо предприятие за негови нужди.

Така двата български спора се оказват част от съдебната практика, която ЕК използва при формулирането на конкретни правила за две различни форми на потенциална злоупотреба - ценова преса и ограничаване на достъпа.

Самите насоки са резултат от тригодишна процедура. ЕК започна събирането на мнения през март 2023 г., публикува проект за обществено обсъждане през август 2024 г., а през февруари 2025 г. организира и специална среща със заинтересованите страни.

Новият документ обхваща още хищническо ценообразуване, сделки за изключителност, обвързване и пакетиране на продукти, отказ за доставка и даване на предимство на собствените продукти на доминиращата компания. ЕК посочва, че целта е едновременно по-ефективно преследване на злоупотребите и повече правна сигурност за бизнеса.

С приемането на новите насоки Комисията оттегля документа си от 2008 г. за приоритетите при прилагането на тогавашния член 82 от Договора за Европейската общност (ЕО), който днес е член 102 от ДФЕС.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.