България изгражда системи за съхранение на електроенергия с темп, който впечатлява дори големите енергийни пазари. Причината е очевидна: бумът на соларната енергия и огромното количество електричество, което се произвежда в неподходящ момент.

Тиха революция с батерии се случва – и то именно в България.

Досега страната беше известна най-вече с въглищната и ядрената енергетика. Сега обаче тя изгражда с бързи темпове нова инфраструктура за съхранение на електроенергия.

През 2024 г. в България са били въведени в експлоатация едва около 200 мегаватчаса (MWh) нови батерийни мощности. През 2025 г. те вече са почти 2,5 гигаватчаса (GWh) – повече от 11 пъти повече.

Така България се превръща в най-бързо растящия пазар за батерийни системи за съхранение в ЕС. По новоинсталирани мощности страната е трета след Германия и Италия.

И това е само началото.

По финансираната от ЕС програма Restore са предвидени около 1,15 млрд. лева (588 млн. евро) за големи системи за съхранение. Подпомагат се съоръжения с общ използваем капацитет от най-малко 3000 мегаватчаса.

Слънцето произвежда твърде много ток

България разшири значително фотоволтаичните си мощности. В слънчевите дни по обяд на пазара постъпва толкова много соларна електроенергия, че търсенето временно не може да я поеме. Резултатът е спад на цените – понякога до нула или дори под нулата.

Производителите са принудени да дават електроенергията си безплатно или дори да плащат, за да бъде поета от пазара. Това често е по-евтино, отколкото да плащат санкции или да изключват съоръженията си. Вечер ситуацията се обръща. Слънцето залязва, потреблението остава високо, а електроенергията отново поскъпва. Точно тогава идват батериите.

Те се зареждат, когато електроенергията е в излишък и е евтина, а няколко часа по-късно отдават натрупаната енергия, когато търсенето и цените се повишат.

Така излишъкът се превръща в продукт, който може да бъде продаден по-късно.

Това прави батериите особено привлекателни за инвеститорите. България предлага необичайно благоприятна комбинация – много слънце, бързо растящ соларен сектор, големи разлики в цените и държавно финансиране. Регулаторните условия за големи системи за съхранение също са сравнително благоприятни.

От соларен парк до електроцентрала „за известно време“

Това променя логиката на електроенергийната система.

В миналото производството трябваше възможно най-точно да следва потреблението. Сега част от произведената енергия може просто да бъде прехвърлена за по-късен момент.

По обяд – зареждане.
Вечер – отдаване.

Принципът е прост, но ефектът може да бъде огромен.

През 2025 г. в световен мащаб са инсталирани около 315 GWh стационарни батерийни системи, което е с около 50% повече от предходната година. За 2026 г. се очакват над 450 GWh. И в България мащабите вече са видими.

До юли 2026 г., по данни на бранша, са инсталирани батерийни системи с обща мощност около 4,5 GW – тоест толкова електроенергия могат да подават едновременно към мрежата.

Освен това чрез търгове вече са възложени проекти за съхранение с общ капацитет от над 14 GWh. Това е количеството енергия, което тези системи – част от които все още се строят – могат да съхраняват.

Важното обаче не е абсолютният размер. Китай и САЩ разполагат с многократно по-големи мощности. Важна е пропорцията.

Според анализ на Aurora Energy Research мощността на батерийните системи в България вече се равнява на около 16% от цялата електроенергийна система на страната – показател, който е сред най-високите в света.

България не е световна суперсила при батериите. Но спрямо размера на електроенергийната си система страната вече е сред лидерите.

После дойде сушавото лято

Колко важна може да бъде гъвкавостта, показа драматично лятото на 2026 г. След месеци суша Дунав достигна исторически ниски нива. Това се превърна в проблем за няколко атомни електроцентрали по течението на реката. Румъния временно трябваше да изключи напълно двата реактора на АЕЦ „Черна вода“. Обикновено те произвеждат около една пета от електроенергията на страната. И унгарската АЕЦ „Пакш“ трябваше да намали мощността си. Засегната беше и България. През август мощността на пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ беше превантивно намалена с около 120 MW. По данни на централата подобна мярка заради метеорологичните условия е без прецедент в 52-годишната ѝ история. АЕЦ „Козлодуй“ обаче продължи да работи.

Батериите не могат да заменят атомна електроцентрала. Натрупаната в тях енергия не е достатъчна.

Но те могат да правят нещо друго изключително добре: за секунди да поемат или да отдадат електроенергия. Те преместват соларната енергия от обедните часове към вечерта, реагират на ценовите сигнали, могат да компенсират краткосрочни дефицити и да стабилизират мрежата. А тази гъвкавост става все по-ценна с всеки нов соларен панел.

Европа се нуждае от системи за съхранение

България показва в малък мащаб пред какъв проблем е изправена цяла Европа. Все повече вятърна и слънчева енергия постъпват в електропреносните мрежи. В същото време мрежите на много места са претоварени или остарели.

Без системи за съхранение, гъвкаво потребление и нови електропроводи все по-често могат да се появяват огромни ценови колебания – или електроенергия, която е произведена, но няма кой да я използва.

Според данни на браншови медии в Европа в момента се изграждат 147 проекта за съхранение на енергия с общ капацитет от 14 GW. Батерийните, или електрохимичните, системи са водещата технология с 10,4 GW, следвани от помпено-акумулиращите централи с 2,7 GW.

Именно тук България излиза напред в ЕС.

В югоизточната част на Европа системите за съхранение се превръщат особено бързо от нишов продукт в ключова инфраструктура на електроенергийния пазар.