Русия използва измама, принуда и експлоатация, за да набира чуждестранни граждани във въоръжените си сили и да ги изпраща да се сражават в Украйна. В много от случаите това представлява трафик на хора, заключава „Амнести интернешънъл“ в нов доклад.

Изследването на правозащитната организация се основава на интервюта с чуждестранни граждани, намиращи се в украински лагери за военнопленници, както и на разговори с чужденци, които в момента служат в руските въоръжени сили, техни близки, адвокати, правозащитници и журналисти.

Докладът обхваща случаи на граждани от Бразилия, Колумбия, Куба, Египет, Сиера Леоне, Шри Ланка, Сомалия и Южна Африка.

Интервютата с военнопленници са проведени в два украински лагера между 2024 и 2026 г.

„Изследването на „Амнести“ показва как руските въоръжени сили попълват редиците си с икономически уязвими чуждестранни граждани и ги използват като пушечно месо във войната срещу Украйна“, заявява генералната секретарка на организацията Аниес Каламар.

По думите ѝ степента на експлоатация и принуда е довела „Амнести интернешънъл“ до заключението, че в много от случаите става дума за трафик на хора съгласно определението в Протокола от Палермо на ООН.

Обещавали им цивилна работа

Според доклада руските вербовчици са изградили система, която се възползва от уязвимото положение на мигранти и бежанци в Русия, както и от тежкото икономическо положение на хора в страни от Глобалния юг. Чужденците често са примамвани с фалшиви обещания за цивилна работа в сфери като охрана, логистика, строителство и IT. Предлагат им се високи заплати, бонуси и ускорено получаване на руско гражданство.

След пристигането им в Русия обаче те разбират, че ще бъдат изпратени във въоръжените сили.

В един от случаите южноафриканец кандидатствал онлайн за работа като шофьор в Полша. Посредник му дал инструкции през WhatsApp да лети до Москва, откъдето трябвало да вземе камион и да го закара до Полша.

След пристигането му в Москва всичко му било отнето. По думите на съпругата му той разбрал, че няма да заминава за Полша, а ще става войник.

Използвали уязвимото положение на мигранти

Руските власти и вербовчици са използвали и несигурния миграционен статут на чужденци, за да ги принудят да подпишат военни договори. Сред основните инструменти е било използването на положението на хора, които са просрочили работните си визи или са били обвинени в престъпления. На тях постъпването в руската армия е било представяно като алтернатива на задържане или депортиране.

„Амнести интернешънъл“ е интервюирала двама граждани на Шри Ланка, вербувани, след като са просрочили работните си визи. Организацията е разговаряла и с граждани на Куба и Египет, които са били задържани по обвинения за притежание на наркотици и са получили възможност да подпишат военни договори вместо да излежават или да довършат присъдите си.

В друг случай бежанец от Централна Африка бил задържан, след като временният му статут за закрила изтекъл. На него му било казано, че ще бъде депортиран, ако не се присъедини към руските въоръжени сили.

Две седмици обучение и директно на фронта

Чужденците често били убеждавани, че ще изпълняват небоеви задачи – например ще работят в кухня или като шофьори далеч от фронтовата линия.

Двама граждани на Шри Ланка разказали, че са били привлечени с обещанието да работят като готвачи. Вместо това били изпратени на фронта и попаднали в плен на украинските сили само седмици по-късно.

„Мащабът на боевете е невъобразим. Не виждаш украински войници, само дронове. Дронове навсякъде“, разказал един от тях пред „Амнести интернешънъл“.

Липсата на военен опит не е пречка за вербуването, сочи изследването. Повечето чуждестранни новобранци били изпращани в активни бойни зони след само около две седмици обучение. Много от интервюираните са съобщили за недостатъчна подготовка, липса на оборудване и затруднена комуникация с командирите заради езиковата бариера.

Според организацията това подсказва, че основната цел на вербуването е увеличаването на числеността на руските сили на фронта.

Отнемали паспортите и телефоните

След подписването на договорите свободата на движение на чужденците била сериозно ограничавана.

Военнопленници от Бразилия и Шри Ланка разказали, че паспортите и мобилните им телефони били отнети по време на обучението или преди изпращането им на фронта. Други заявили, че не са могли да напуснат местата, където са били отведени след подписването на документите. Придвижването им било организирано по строго контролиран и потаен начин.

Бразилски IT специалист, който смятал, че подписва договор за добре платена работа в Русия, поискал да напусне армията. По думите му командирът го заплашил, че ако се опита да избяга, ще бъде изпратен в затвора или ще бъде убит.

Договорите често били изготвяни единствено на руски език, което допълнително затруднявало чужденците да разберат какво всъщност подписват.

Пари и руско гражданство

Финансовите обещания също били основна част от схемата. Много от вербуваните получили обещания за високи заплати и бонуси при подписване на договор. Част от тях са получили само част от сумите преди да попаднат в плен, докато други твърдят, че не са получили нищо.

Обещанието за руско гражданство било друг силен стимул за чужденците.

Мрежите за набиране достигат далеч отвъд Русия и Украйна и засягат уязвими общности в различни части на света, сочи „Амнести интернешънъл“.

Според организацията описаните случаи пораждат сериозни въпроси за спазването от Русия на международните ѝ задължения, включително тези за предотвратяване и наказване на трафика на хора. И призовава Москва незабавно да прекрати използването на измама, принуда и дезинформация при набирането на чужденци за армията, както и експлоатацията на икономическата, правната и друга уязвимост на чуждестранните граждани.

Също така призовава и държавите, чиито граждани са изложени на риск, да предупреждават активно за фалшиви и измамни предложения за работа, свързани с Русия или трети държави.

Според генералната секретарка Каламар отговорност трябва да бъде потърсена от всички замесени – от частни посредници и вербовчици до държавни служители и военни командири.

„Страданието на хората, причинено от трафика на чуждестранни граждани от Русия или от онези, които тя е насърчила и улеснила, не се ограничава до фронтовата линия в Украйна“, заявява тя.

„Амнести интернешънъл“ посочва, че не е могла свободно да разследва случаите на територията на Русия.

През май 2025 г. руските власти официално забраниха присъствието на организацията в страната, криминализираха дейността ѝ и я лишиха от възможността да събира информация там.