Мащабни законодателни промени, свързани с управлението на отбраната и въоръжените сили, предлага правителството на Румен Радев. Проектът променя състава и правомощията на основни ръководни и съвещателни органи, включително при военно положение или война, създава нов Военен съвет към началника на отбраната и въвежда длъжността заместник-постоянен секретар на отбраната.

Същевременно почти двойно се увеличават праговете, определящи кои инвестиционни проекти за въоръжените сили трябва да бъдат одобрявани от Народното събрание и Министерския съвет.

Предложенията са част от проект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, публикуван от Министерството на отбраната (МО). Той съдържа 56 параграфа и засяга още кариерното развитие на военнослужещите, дежурствата, военните звания, курсантите и пределната възраст за служба в запаса.

Промените засега са на ниво обществено обсъждане. Консултацията е открита на 10 септември и трябва да продължи до 10 октомври. Едва след това законопроектът може да бъде одобрен от Министерския съвет и внесен в парламента.

По-малък Съвет по отбрана, нов Военен съвет

Една от основните промени е свиването на Съвета по отбрана – колективния съвещателен орган към министъра на отбраната.

От състава му се предлага да отпаднат командирът на Съвместното командване на силите, командирите на Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили, командирът на Съвместното командване на специалните операции, директорът на Служба „Военно разузнаване“ и началникът на Военната академия „Георги Стойков Раковски“.

В Съвета по отбрана ще останат заместник-министрите, началникът на политическия кабинет, постоянният секретар на отбраната, началникът на отбраната и неговите заместници.

Според мотивите така съставът му ще бъде сведен до необходимия минимум, за да изпълнява функциите си като съвещателен орган на министъра.

Военната експертиза на висшите командири ще бъде съсредоточена в нов Военен съвет към началника на отбраната. Законът обаче няма да определя неговия персонален състав. Организацията, дейността и участниците в него ще се уреждат със заповед на началника на отбраната.

Министерството обосновава промяната с принципа на единоначалието във въоръжените сили и необходимостта началникът на отбраната да разполага със собствен експертен орган при вземането на решения.

Кой управлява при война

Законопроектът пренарежда и част от разпоредбите за ръководството на страната при военно положение, положение на война или фактическо започване на бойни действия.

Тогава отбраната на страната и осигуряването на вътрешния ред преминават под ръководството на върховния главнокомандващ – президента.

Върховното главно командване се определя като съвещателен орган, който подпомага държавния глава при ръководството на отбраната и въоръжените сили.

Съставът му се разширява. Към участващите и сега премиер, началник на отбраната, председател на ДАНС и министри се добавят министрите на иновациите и дигиталната трансформация, здравеопазването, земеделието и правосъдието. Нови членове ще бъдат още председателят на Държавна агенция „Разузнаване“, началникът на Националната служба за охрана и директорът на Служба „Военно разузнаване“. Президентът ще може да определя и други участници, както и досега.

Ред за понижаване на бойната готовност

С проекта се урежда и редът за понижаване на степента на бойна готовност на въоръжените сили или на част от тях, както и за обявяване на демобилизация. Решението ще се взема от президента по предложение на Министерския съвет, а началникът на отбраната ще подготвя съответните предложения до министъра. Според мотивите сега законът урежда повишаването на бойната готовност и обявяването на мобилизация, но не и обратния процес при намаляване на заплахата или след приключване на бойните действия.

Нов заместник-постоянен секретар

Проектът създава и нова длъжност – заместник-постоянен секретар на отбраната.

Той ще бъде държавен служител и ще подпомага постоянния секретар при изпълнението на правомощията му. Конкретните функции и задачи на заместника няма да бъдат разписани в закона, а в Устройствения правилник на Министерството на отбраната.

В момента постоянен секретар на отбраната е Антон Ластарджиев. Постоянният секретар е най-висшият държавен служител във военното министерство и има ключови функции по управлението на администрацията, човешките ресурси и изпълнението на решенията на политическото ръководство.

Законопроектът предвижда още назначаването на постоянен секретар да става след удостоверяване или получаване на валиден положителен резултат от тест за почтеност по Закона за държавния служител.

Правила за борба с дронове

Законопроектът въвежда и по-подробни правила за използване на оръжие срещу безпилотни въздухоплавателни, надводни и подводни средства. Разрешението ще се дава от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице при навлизане на дрон, който може да бъде използван като оръжие, във въздушното пространство, вътрешните морски води или териториалното море на страната, както и при нарушаване на забранени зони около военни обекти, формирования и плавателни средства.

При пряко нападение срещу български или съюзнически военен самолет или кораб решението за употреба на оръжие с цел самозащита ще се взема от командира на съответния екипаж или кораб. Според мотивите действащата уредба е приложима с резерви за пилотираната авиация, но не позволява достатъчно бързо и ефективно противодействие на съвременните безпилотни системи.

По-малко военни проекти ще стигат до парламента

Съществена промяна се предлага и в праговете за одобряване на инвестиционни проекти за придобиване на отбранителни продукти.

В момента Народното събрание трябва да одобрява проектите на стойност над 100 млн. лв. Това се равнява на малко над 51,1 млн. евро. Правителството обаче предлага парламентът вече да се произнася само за проекти над 100 млн. евро.

По този начин прагът за парламентарно одобрение на практика се увеличава с около 95,6 на сто.

Същото се отнася и за правомощията на Министерския съвет. В момента кабинетът одобрява проекти между 50 млн. и 100 млн. лв., или приблизително между 25,6 млн. и 51,1 млн. евро. Предложението е правителството да разглежда проектите между 50 млн. и 100 млн. евро.

Така проект на стойност например 80 млн. евро, за който сега е необходимо решение на парламента, след промяната ще може да бъде одобрен само от Министерския съвет.

Проектите под 50 млн. евро ще остават в правомощията на министъра на отбраната. Сега тази граница е 50 млн. лв., или около 25,6 млн. евро.

Следователно не става дума само за техническа смяна на валутата от левове в евро, а за значително увеличаване на финансовата самостоятелност на изпълнителната власт и за намаляване на броя на военните проекти, които ще минават през Народното събрание.

Почти двойно се увеличават и част от глобите по закона – например санкция от 100 до 500 лв. ще стане от 100 до 500 евро, а глоба от 500 до 3500 лв. ще стане от 500 до 3500 евро.

„Офицерски кандидат“ вече няма да е отделна категория

Законопроектът премахва категорията „офицерски кандидати“ като самостоятелна група военнослужещи.

Званията „офицерски кандидат – 1-ви клас“ и „офицерски кандидат – 2-ри клас“ ще бъдат включени към сержантските и старшинските звания.

Резервистите ще остават по-дълго на отчет

Предлага се и увеличаване на пределната възраст за служба в запаса и за водене на военен отчет.

Новите граници ще бъдат:

  • 60 години за войниците и матросите;
  • 60 години за сержантите, старшините и офицерските кандидати;
  • 65 години за младшите и старшите офицери;
  • 67 години за офицерите с висши военни звания.

За запасните без военна подготовка пределната възраст ще бъде 60 години, а за определени бивши служители на структури от системата за национална сигурност – 65 години.

Според Министерството на отбраната промяната е необходима заради увеличената от началото на 2026 г. пределна възраст за действащите военнослужещи. В резултат периодът, през който някои от тях могат да останат в запаса след края на професионалната си служба, е намалял, а при отделни категории почти е изчезнал.

Промени се предлагат и в режима на служебното време, дежурствата и компенсациите.

Основната част от законопроекта трябва да влезе в сила от 1 януари 2027 г., ако преди това бъде одобрена от Министерския съвет и приета от парламента.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.