България няма да участва в новата мащабна инициатива на НАТО за противодействие на дронове "Drone Edge".

Това стана ясно на 11 септември от думите на министъра на отбраната Димитър Стоянов, който заяви, че страната ни вече е част от подобен проект по линия на Европейския съюз и при ограничения ни ресурс за отбрана нямаме възможност да финансираме две инициативи със сходна насоченост.

“Това е много лошо решение”, коментира международният анализатор Руслан Трад в “Денят с Веселин Дремджиев”.

Междувременно Европа вече е изправена пред две свързани, но различни заплахи от дронове – малки безпилотни апарати, които нарушават работата на летища и могат да бъдат използвани срещу критична инфраструктура, и военни дронове, които навлизат във въздушното пространство на държавите по източния фланг от ЕС и НАТО.

Дронове редовно са забелязвани около летища, ядрени обекти, военни бази и енергийна инфраструктура. Пример за това беше дронът с прикрепен експлозив, открит през август на летището в Лайпциг/Хале близо до украински товарен самолет, многократните навлизания на руски дронове във въздушното пространство на Румъния през последната година, както и в Полша.

На този фон Европа все още няма ефективна обща система за противодействие на безпилотници – особено сериозен проблем за държавите по източната граница на ЕС, сред които е и България. 

“Ние вече трябва да започнем да говорим в много по-правилни термини. Реалистичните термини са, че ние сме първа линия на конфликт. Ние трябва да осъзнаем, че сме такава страна. Източният фланг е под сериозен натиск”, каза Руслан Трад пред Дремджиев. 

Още през юни командващият въоръжените сили на Латвия ген. Каспарс Пуданш предупреди пред Financial Times, че Русия има предимство пред НАТО при използването на дронове - не толкова заради технологично превъзходство, колкото заради способността си да произвежда и адаптира безпилотни системи в огромен мащаб. По думите му Алиансът разполага с много по-малко дронове и по-ограничен боен опит с тях, докато Русия непрекъснато тества и усъвършенства нови технологии на бойното поле в Украйна. 

Сега НАТО създава общ пазар за противодронови технологии, чрез който съюзниците да могат по-бързо да придобиват системи - тествани и съвместими със стандартите на Алианса.

"Алианс готов за дронове"

Инициативата беше обявена два месеца преди изказването на Димитър Стоянов – на 7 юли от генералния секретар на НАТО Марк Рюте по време на форума на отбранителната индустрия на Алианса в Анкара. 

Тогава съюзниците заявиха намерението да инвестират над 40 млрд. долара в способности за противодействие на дронове, които включват както придобиване на технологии, така и създаване на общ пазар за държавите членки и петкратно увеличаване на броя на обучаваните оператори на дронове до края на 2027 г.

По думите на Рюте целта е НАТО да се подготви за нов тип война, в която безпилотните системи вече са не просто допълващо средство, а един от определящите фактори на бойното поле.

Според него НАТО трябва едновременно да развива собствените си способности за използване на безпилотни системи и да изгражда ефективна защита срещу тях.

„Изграждаме Алианс, готов за дронове, като използваме най-новите иновативни технологии, инвестираме в трансатлантическата отбранителна индустрия и се учим от реалния опит на бойното поле в Украйна“, добави той.

Сумата от над 40 млрд. долара не е предназначена единствено за закупуване на антидронови системи, а трябва да се разглежда като обща инвестиция в три направления – противодействие на апаратите, придобиване на безпилотни системи и обучение на оператори. Една от основните идеи зад Drone Edge е да се промени начинът, по който държавите от НАТО придобиват технологии за борба с безпилотни системи.

Вместо всяка държава да организира отделни национални процедури, Алиансът планира да създаде специализиран пазар, през който съюзниците да могат да купуват технологии в по-големи количества и по-бързо, с което да се съкрати времето между разработването на дадена система и нейното въвеждане във въоръжените сили.

Това включва и системи за противодействие – технологии за откриване, заглушаване, прихващане и унищожаване на вражески дронове.

Придобиването им ще бъде подпомагано допълнително от Агенцията на НАТО за поддръжка и обществени поръчки (NSPA)

В хода на войната в Украйна традиционните средства за противовъздушна отбрана се оказаха отчасти икономически неефективни. При масирана атака използването на ракети Hellfire, например, чиято цена е около 100–200 хил. евро, срещу сравнително евтини дронове като "Шахед" се превръща в проблем за запасите и бюджета на една армия.

Другият стълб е обучението. 

НАТО планира да разшири съществуващата си програма Flight Training Europe, която след присъединяването на Финландия, Франция и Швеция вече обединява 20 съюзници и управлява 16 акредитирани тренировъчни центъра в 8 държави. Към обучението на авиационен състав ще бъде добавена и подготовка на оператори на дронове.

"Антидрон стената" на ЕС

И инициативата на НАТО, и тази на ЕС имат за цел защитата на европейското небе от вражески дронове, но по същество са различни. 

През май 2024 г. шест държави – Полша, Финландия, Норвегия, Естония, Латвия и Литва, официално предложиха концепцията за изграждане на координирана „дрон стена“ по своите граници. 

Проектът придоби общоевропейски мащаб през есента на 2025 г., като през септември председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен официално го припозна, а говорителите на ЕК потвърдиха, че България също ще бъде част от него.

През февруари тази година ЕК публикува и официалния План за действие за дрон и антидрон сигурност. 

Европейска инициатива за противодронова отбрана (EDDI) се развива от ЕС като многослойна система за откриване, проследяване и неутрализиране на дронове, с оперативна и индустриална координация.

“Тази стена би реагирала по много по-адекватен начин, отколкото човешката намеса, тъй като действа 24 часа”, каза Руслан Трад.

По официалния график “антидрон стената” трябва да влезе в сила до края на следващата година.

“Натовската система е със съвсем различни цели. Там има интеграция на опасности и от Близкия изток - ако такива има, съвместни командвания... Съвсем различно е. Не трябва да се смесват двете инициативи”, обясни Трад пред Демерджиев.

Докато проектът на ЕС е насочен към външната граница на блока с Русия и Беларус, този на НАТО се фокусира върху интеграцията на антидрон системи директно в командната структура на Алианса и има глобален съюзнически обхват – тоест включва САЩ, Канада, Великобритания и Турция. 

Още при обявяването на “Drone Edge” в Анкара Рюте изрично посочи, че инициативата е директен отговор на уроците, научени не само от войната в Украйна, но и от конфликтите в Близкия изток:

„Дроновете промениха из основи характера на съвременната война. Те се превърнаха и в решаващ фактор на бойното поле. Това ясно се вижда от случващото се в Украйна, в Близкия изток и в целия Алианс.“

При него страните се ангажират с инвестиции, насочени към реално закупуван на оръжия чрез Агенцията на НАТО (NSPA), като пазарът е отворен и глобален и позволява масово закупуване от водещи световни доставчици като САЩ и Израел.

Инициативата на ЕС (EDDI) се движи от Европейската комисия и новия комисар по отбраната Андриус Кубилиус. Ролята на Брюксел е по-скоро да бъде координатор и инвеститор – да разпределя средства и да стимулира заводите да произвеждат по-бързо, за да изгради сензорна мрежа по границите си.

В проекта на ЕС, Турция и САЩ не са включени, пише специализиранто издание "Drone Intelligence". Франция и Германия настояват парите от ЕС да отиват само за европейски компании като "Райнметал" или "Талес". Официалната цел е постигането на „стратегическа автономност“ - блокът да намали зависимостта си от внос на оръжия извън Европа (особено от САЩ) и да окуражи европейските столици да развиват собствената си отбранителна индустрия. Единственото голямо изключение е Украйна, чиито заводи за дронове се финансират директно от ЕС. 

Разликата между двата проекта обаче остава в рамката и начина на организиране: НАТО изгражда обща съюзническа рамка за придобиване на съвместими способности и обучение, а ЕС развива проекти, насочени към изграждането на европейски способности за защита на границите, критичната инфраструктура и въздушното пространство.

Двете направления обаче не са замислени като конкуриращи се системи. Европейските документи, в които е изложена концептуалната рамка, изрично предвиждат тясна координация и съвместимост с НАТО.

“За съжаление едното беше аргументирано с другото, което за пореден път противопоставя...  Едва ли не, НАТО се приема много лошо, а с ЕС сме окей”, коментира още Руслан Трад.