Руският президент Владимир Путин използва елементи от фашистката идеология, но самият той не е фашист.

Това заявява британският историк и политически теоретик Роджър Грифин - един от най-влиятелните съвременни изследователи на фашизма, в интервю за в. „Новая газета. Европа“.

Грифин е почетен професор по съвременна история в Университета „Оксфорд Брукс“ и автор на влиятелна концепция за фашизма като форма на популистки ултранационализъм, основана на идеята за национално възраждане. Той изтъква, че определянето на даден режим като фашистки изисква да се разглежда неговата идеология, а не само наличието на репресии, пропаганда, култ към лидера или милитаризация.

Според Грифин при класическия фашизъм ключова е идеята, че някога е съществувал велик народ, който впоследствие е изпаднал в упадък, но може да бъде възроден чрез революционно преобразяване на държавата и обществото. Той не вижда при Путин последователен проект за създаването на „нов руски човек“ и масово мобилизирано общество.

В същото време историкът отбелязва, че Путин използва идеи и символи, свързвани с фашизма. В руската идеология и пропаганда се преплитат имперски, съветски, православни и ултрадесни идеи, а Русия е представяна като отделна цивилизация, противопоставена на Запада. Путин говори и за възстановяване на величието на страната и оправдава войната с необходимостта от защита срещу външни врагове.

Грифин обръща внимание и на влиянието на руския философ националист Александър Дугин. Ученият го определя като фашист, но смята, че влиянието му върху ежедневните решения на Путин лесно може да бъде преувеличено. Според него между идеите на Дугин и практиката на Кремъл има значителна дистанция.

„Путин използва елементи на фашизма, но самият той не е идеолог“, е обобщението на Грифин.

По думите му руският президент е много повече човек от съветската система и КГБ, концентриран върху запазването на властта, държавната мощ и противопоставянето на Запада.

Историкът прави разлика и между мобилизацията в Русия заради войната в Украйна и фашистката масова мобилизация. Според него при Хитлер и Мусолини войната е била част от по-широк проект за преобразяване на обществото и възраждане на нацията, докато при Путин не се вижда същият последователен идеологически план.

(В Русия и до днес германският националсоциализъм често бива наричан фашизъм. Тази практика е възприета още от времето на Сталин заради опасения от търсене на сходства със социализма – бел. на Клуб Z.)

Грифин предупреждава и срещу превръщането в самоцел на спора дали Путин е фашист. Според него подобни определения имат смисъл само ако помагат да бъде разбрано как функционира даден политически режим.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.