В дипломатическия език думите рядко се избират случайно, а предложението на Урсула фон дер Лайен към Канада за първо по рода си асоциирано членство в Европейския съюз е институционален прецедент.

В първичното право на Общността и по-конкретно в Договора за Европейския съюз такова понятие не съществува. Текстът на член 49 от основополагащия договор изрично посочва, че кандидатури за присъединяване могат да подават единствено европейски държави. Търсенето на нов статут съвместно с канадския премиер Марк Карни обаче показва, че Брюксел е готов да надскочи досегашните си рамки.

До този момент архитектурата на съюза имаше няколко познати модела на интеграция за трети страни, вариращи от пълно участие в Единния пазар срещу приемане на европейското законодателство, какъвто е случаят с Норвегия и Исландия, през класическите споразумения за асоцииране на държавите от Западните Балкани и Източното партньорство, до секторните двустранни договори, прилагани за Швейцария и Великобритания.

За разлика от тях лансираният нов конструкт не служи като преддверие към пълноправно членство, нито задължава Отaва да приема автоматично регулациите на Брюксел. Това изглежда като опит за формализиране на идеята за "Европа на концентричните кръгове", която за първи път прекрачва географските граници на континента и създава институционален дом за ценностно сходни глобални демокрации.

За Европейския съюз тази стъпка е директен инструмент за постигане на стратегическа автономия в пренареждащия се глобален ред. Интегрирането на Канада чрез уникален статут би осигурило на европейската индустрия пряк и привилегирован достъп до критични суровини като литий, кобалт и уран, които са от жизненоважно значение за зеления и дигиталния преход.

Канада е световен гигант при урана, нареждайки се на второ място по добив и трето по запаси в глобален мащаб, с най-високо качество на рудата в света според данни на Геоложката служба на САЩ. Канада разполага и с едни от най-големите резерви на кобалт и скален литий в Северното полукълбо. Макар по общ обем на лития тя да отстъпва на Южноамериканския литиев триъгълник, а при кобалта – на Демократична република Конго, канадските залежи предлагат на европейската индустрия стабилна и западноориентирана алтернатива, добита при строги екологични и етични стандарти извън монопола на китайските вериги за преработка.

В геополитически план съюзът подсигурява легитимните си интереси в Арктика и в НАТО, като същевременно изгражда съвместни вериги за доставки в отбраната, изкуствения интелект и сигурността на критичната инфраструктура. За Отава ползите са също толкова осезаеми, тъй като канадската икономика търси достъп до европейския пазар, за да диверсифицира външнотърговските си рискове спрямо нарастващия протекционизъм в Северна Америка.

Какво точно би включвала тази нова форма на интеграция още не знаем. Но можем да предположим, че тя няма да изисква от Канада да отстъпва от суверенитета си, да се подчинява на юрисдикцията на Европейския съд или да отваря напълно пазара си на труда.

Вместо това тя вероятно би осигурила на страната консултативен глас и статут на наблюдател в ключови работни групи и инвестиционни програми на съюза, без да разполага с право на глас при приемането на законодателството.

На практика Брюксел и Отава правят "първата копка" на нов тип геополитически блок, в който споделените демократични принципи превръщат традиционната търговия в дълбоко институционализирано сътрудничество.

Фон дер Лайен го каза съвсем просто -, като в готово за медиите заглавие: 

"Виждаме света с едни и същи очи".