Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

В новия епизод на подкаста „Европа отблизо“ евродепутатът Радан Кънев защитава идеята за много по-тясно партньорство между Европейския съюз и Канада, като дори поставя под съмнение дали бъдещата европейска политика за сигурност трябва да се гради основно през институциите в Брюксел.

Според него предложението на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за асоциирано членство на Канада е по-малко важно от реалното задълбочаване на сътрудничеството в областта на сигурността, отбраната, ресурсите и икономиката. Кънев подчертава, че инициативата за сближаване всъщност идва в голяма степен от самата Канада, където значителна част от обществото подкрепя по-тясна връзка с Европа.

В разговора той развива тезата, че Европейският съюз все още не е самостоятелна глобална сила заради липсата на достатъчно политическо единство в сферата на отбраната. Затова бъдещият съюз по сигурността трябва да включва и държави извън ЕС като Великобритания, Норвегия и Канада, които според него са незаменими партньори за европейската стратегическа автономия.

Кънев определя България като стратегически слаба държава, но настоява, че страната има потенциал да играе важна роля в по-широка европейска система за сигурност благодарение на позицията си на Черно море, отбранителната индустрия и развиващия се високотехнологичен сектор.

Евродепутатът предупреждава, че Европа остава силно зависима от външни ресурси и именно затова достъпът до канадските суровини, енергийни ресурси и стратегически материали придобива все по-голямо значение. По думите му сътрудничеството с Канада е не просто възможност, а потенциална необходимост за изграждането на по-независима европейска политика по сигурността.

В заключение Кънев призовава България да не остава пасивен наблюдател на процесите. Той смята, че София трябва активно да търси общи позиции с Румъния, Гърция и други държави от Източна и Югоизточна Европа, за да заеме място сред държавите, които оформят бъдещата архитектура на европейската сигурност, вместо да се оказва принудена да я следва със закъснение.