Столичната община ще обяви международен архитектурен конкурс за цялостното обновяване на Княжеската градина в центъра на София. Преди това обаче граждани, експерти и различни обществени групи трябва да участват в изработването на концепция какво да бъде пространството, а резултатите ще залегнат в заданието към бъдещия конкурс.

Процесът трябва да приключи през март 2027 г., съобщи пред БНР Миглена Герасимова, управител на компанията за градски политики, медиация и анализи "Компонента", която е основен партньор на Столичната община в проекта.

Въпросът какво ще стане с пространството виси от демонтажа на т.нар. Паметник на Съветската армия, известен и като Монумента на окупационната Червена армия (МОЧА), част от който бе демонтиран в края на 2023 г. след десетилетия политически спорове и бездействие.

"Нашата цел е да изведем разговора за бъдещето на Княжеската отвъд разговора за Паметника на Съветската армия, който не е основен елемент", заяви Герасимова пред БНР.

Идеята е конкурсът да не започва просто с въпроса как да изглежда паркът, а архитектите да получат предварително формулирани обществени цели за неговото бъдеще.

"Нашият процес приключва през март 2027 г. с насоки и задание за конкурса", каза Герасимова пред "Хоризонт до обед".

До ноември трябва да бъдат обобщени проучванията и общественият дебат и да бъде създадена концепция за обновяване. Между декември 2026 г. и март 2027 г. тя трябва да бъде превърната в техническо задание и рамка за международния архитектурен конкурс. Самият конкурс впоследствие ще бъде обявен от общината.

Княжеската градина има история, която започва много преди изграждането на монумента. Началото й е поставено през 1882 г., когато по желание на княз Александър I Батенберг градският градинар Карл Бетц създава градина за нуждите на двореца. В различни периоди на това място са се развивали ботаническа и зоологическа градина, а през 30-те години на ХХ век е създадена и т.нар. Царска детска градина.

През 50-те години там е изграден "Паметникът на Съветската армия" - с пропагандна цел, възхваляващ окупационната армия на СССР като "освободителка" на "благодарния български народ". След промените от 1989 г. паркът постепенно придоби други функции - като място за срещи, спорт и скейтборд.

След частичния демонтаж на монумента централната част на градината остава временно затворена.

Какво искат софиянци?

Още през лятото е проведено представително социологическо проучване, а от 9 септември на специалния сайт на проекта има и отворена анкета, в която всеки желаещ може да даде мнение за бъдещето на парка.

"Търсехме по-неактивни групи. Сега същата анкета е достъпна за попълване от активните граждани", обясни Герасимова.

Паралелно се провеждат интервюта, експертни срещи и обществени дискусии. Темите не се ограничават до историческата памет. Те включват зелената система и биоразнообразието, климатичната устойчивост, достъпността, мобилността, сигурността, инфраструктурата, функциите на парка и бъдещата му поддръжка.

На 24 септември от 17 ч. в самата градина е планирана публичната дискусия "Историята в града: Княжеска градина като място на памет и диалог". Тя трябва да постави въпроса как различните исторически пластове на мястото да присъстват в бъдещото му устройство. За октомври са предвидени още разговори за мобилността, достъпната среда и управлението на парка.

Екипът ще търси и опита на други европейски градове при преобразяването на пространства с противоречиво историческо наследство. Герасимова даде като примери Германия и Полша. В програмата на проекта е заложено участие на чуждестранни архитекти, урбанисти, артисти и куратори.

Стар спор, нов конкурс

Идеята за международен конкурс за пространството не е нова. През май тази година общинският съветник Вили Лилков припомни, че решения на Столичния общински съвет в тази посока има още от 2012 г.

През август заместник-кметът по градско планиране и развитие Любомир Георгиев обясни подхода на сегашната процедура: конкурсът има смисъл, след като предварително бъде определена целта на парковата среда. Това е и причината този път първо да се провеждат анкети и обществени и експертни разговори, а едва след тях да се пише архитектурното задание.

Според Герасимова международният формат трябва да даде възможност за съвместни екипи от български и чуждестранни организации и за по-широк набор от решения за пространството.