В европейските столици вече почти не се задава въпросът дали Русия представлява заплаха за сигурността на континента. Вместо това се обсъжда каква ще бъде следващата форма на тази заплаха и доколко Европа е подготвена да й отговори. След повече от четири години война в Украйна усещането, че конфликтът е локален и ограничен до украинската територия, постепенно отстъпва място на убеждението, че Кремъл вече води по-широка конфронтация със Запада, макар и предимно под прага на откритата война.

През последните седмици серия от изявления на висши представители на НАТО, европейски лидери и ръководители на разузнавателни служби очертаха необичайно единна картина. Според тях Русия става все по-склонна към риск, все по-активно използва хибридни инструменти и все по-систематично тества границите на търпението и реакцията на Северноатлантическия алианс. 

Особено показателно е предупреждението на заместник-командващия силите на НАТО в Европа маршал Джон Стрингър. По време на конференция по сигурността в Естония той заявява, че руският президент Владимир Путин става „все по-безразсъден, опасен и склонен да рискува“, докато продължава войната си срещу Украйна и се стреми да разединява западните съюзници. Според Стрингър държавите от НАТО трябва да избягват и другата крайност – прекомерна реакция, която Москва би могла съзнателно да провокира. 

Тази оценка отразява една от основните дилеми пред Европа. От една страна съществува страх от недостатъчна реакция, която би насърчила Кремъл към още по-агресивни действия. От друга страна стои рискът от неволна ескалация, ако отделен инцидент бъде интерпретиран като пряко нападение.

В този контекст трябва да се разглеждат предупрежденията на полския премиер Доналд Туск. Той заяви, че според разузнавателни оценки Русия може умишлено да организира атаки с дронове или ракети срещу територия на НАТО, след което да твърди, че става дума за инцидент. Целта, според него, би била да се подкопае доверието в член 5 от Вашингтонския договор, който предвижда колективна защита на съюзниците. 

През последните месеци редица държави по източния фланг на НАТО съобщиха за инциденти с дронове, навлезли или приближили въздушното им пространство. Полша, Румъния и балтийските държави регистрират многократни случаи на руски безпилотни апарати или фрагменти от тях в непосредствена близост до границите си. 

Руски атаки в близост до полско-украинската граница вече доведоха до вдигане във въздуха на изтребители F‑16 и до предупреждения към населението. Полските власти твърдят, че Москва постепенно увеличава натиска и изпраща сигнали за готовност да разшири риска отвъд украинската територия. 

Подобни опасения се споделят и във Франция. Президентът Еманюел Макрон свика при закрити врати водещите политически фигури, които вероятно ще участват в президентските избори през 2027 г., за да бъдат запознати с оценките на разузнавателните служби и военните експерти. Според участници в срещата е било подчертано, че перспективите за бързо приключване както на войната в Украйна, така и на конфликтите в Близкия изток практически са изчезнали. 

Още по-показателно е решението на Макрон да разпореди изготвяне на специален план за защита на критичната инфраструктура, промишлените предприятия и отбранителния сектор срещу дронове и кибератаки. Френският президент предупреди, че „руската хибридна заплаха срещу европейците и срещу Франция се засилва“.

Испанският вестник „Мундо“ писа, че Русия подготвя атаки с дронове от морето срещу Италия, Франция и Испания. Според изданието американските разузнавателни служби са получили информация за възможните атаки и са я споделили с няколко европейски правителства. Италианската лявоцентристка опозиция поиска разяснения от правителството на Джорджа Мелони дали наистина разполага с такава информация.

Че Русия ще засили хибридните атаки в идните месеци прогнозира и датското разузнаване.

Същевременно в западния отбранителен алианс липсва усещане за непосредствена военна заплаха. Постоянният представител на САЩ в НАТО Матю Уитакър заявява, че Путин не желае директен конфликт с НАТО. Подобна е и позицията на британски военни представители. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте подчертава, че Москва е наясно с факта, че Европа и САЩ действат заедно и че всяко „глупаво“ действие ще срещне твърд отговор. 

Тази привидна противоречивост всъщност отразява новия консенсус сред западните анализатори. Малцина вярват, че Кремъл е готов да започне мащабна конвенционална война срещу НАТО. Много повече обаче смятат, че Русия ще увеличава активността си в сивата зона между мира и войната.

Подобна оценка се съдържа и в разследването на „Гардиън“, публикувано след разговори с ръководители на европейски разузнавателни служби. Според директора на чешката служба за сигурност Михал Коуделка Москва може да прибегне до ограничени прониквания, провокации под чужд флаг или масирани операции за влияние. Той дори допуска развитие на подобни сценарии в рамките на „месеци, а не години“. 

В същото време латвийските служби призовават към по-голяма предпазливост. Ръководителят на държавната служба за сигурност Нормундс Межвиетс посочва, че няма признаци за непосредствено нападение, макар да признава, че Москва се подготвя за по-решителни действия в Европа. Според него остава открит въпросът дали става дума за реални оперативни планове или за стратегия за дестабилизация и насаждане на страх. 

Допълнителен сигнал за промяната в европейските оценки дойде от Ню Йорк по време на Общото събрание на ООН. Германският външен министър Йохан Вадефул предупреди, че руските хибридни атаки срещу държавите, подкрепящи Украйна, са достигнали „ново равнище“. Той посочи като пример предполагаемия опит за атака срещу летището в Лайпциг с дрон, натоварен с експлозиви, и определи случилото се като част от „безразсъдната и опасна ескалация на агресията от страна на Русия в Европа“.

Заедно с това европейски представители все по-единодушно описват руската стратегия не като подготовка за пряка война с НАТО, а като разширяваща се кампания от саботажи, кибератаки, нарушения на въздушното пространство и тайни операции, насочени към отслабване на подкрепата за Киев и подкопаване на западното единство. Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас обобщи тенденцията с предупреждението, че Европа е изправена пред бързо нарастване на саботажните атаки и че Москва се опитва да сплаши европейските общества, за да намали тяхната решимост в подкрепа на Украйна.

В същото време министри от Полша, Румъния и балтийските държави подчертаха, че макар хибридната заплаха да е реална и нарастваща, засега няма данни Русия да разполага с капацитет за пряка военна агресия срещу НАТО. Така се оформя все по-ясен европейски консенсус: непосредствената опасност не е танкова офанзива срещу Алианса, а продължителна и ескалираща война в сивата зона между мира и открития въоръжен конфликт.

Русия изглежда преследва едновременно няколко цели. Първата е да отслабва подкрепата за Украйна чрез постоянно увеличаване на цената на войната за европейските общества. Втората е да създава разделения между съюзниците. Третата е да натоварва институциите със скъпи и продължителни мерки за сигурност.

Според европейските разузнавателни служби саботажите се превръщат в централен инструмент на тази стратегия. В публикацията на „Гардиън“ представители на Чехия, Латвия и Швеция предупреждават, че Русия вероятно ще засили кампанията си срещу обекти, свързани с подкрепата за Украйна, включително транспортна инфраструктура, железопътни линии и предприятия от отбранителната индустрия.

Особено тревожен за европейците е случаят с дрон край летището в Лайпциг, който германските власти свързват с руските служби. Шведският разузнавателен ръководител Томас Нилсон определя инцидента като „промяна на правилата на играта“, защото подобна атака е могла да доведе до човешки жертви и сериозни щети върху критична инфраструктура. 

На този фон ЕС вече обсъжда въпрос, който доскоро би звучал крайно: как да реагира, ако руска хибридна атака причини смъртта на граждани на държава членка на Европейския съюз или НАТО. Според информация на „Политико“ европейските външни министри разискват именно такива сценарии. Дипломати предупреждават, че при сегашния мащаб на руската активност липсата на жертви досега се дължи повече на късмет, отколкото на липса на опасност. 

Това е съществена промяна в европейското мислене. В продължение на години хибридните действия се разглеждаха като проблем на вътрешната сигурност. Днес те постепенно се възприемат като част от по-широка стратегическа конфронтация.

Същевременно Европа наблюдава внимателно и руските военни възможности. Особено внимание привличат данните, че Русия значително увеличава производството си на безпилотни системи. Според документи, разгледани от „Политико“, заводът „Алабуга-Волокно“ в Татарстан разширява капацитета си за производство на въглеродни влакна, използвани при изработването на ударни дронове. Оценките сочат възможност за производство на десетки хиляди допълнителни апарати годишно. 

Тези данни се вписват в по-широката тенденция на преход към икономика на продължителната война. Според Центъра за стратегически и международни изследвания Русия планира до края на десетилетието значително увеличение на производството на безпилотни системи. 

За европейските столици това е тревожен сигнал. Той подсказва, че Кремъл не се готви за бърз край на конфликта, а за дългосрочна конфронтация. Именно затова европейските служби обръщат все по-голямо внимание на защитата на енергийна, транспортна и комуникационна инфраструктура.

Интересно е, че нарастващата тревога не води до паника. Напротив, много от най-застрашените държави призовават към спокойствие. Представители на Естония, Латвия и Литва предупреждават, че прекаленото говорене за неизбежна война може да обслужи целите на руските психологически операции. Хибридната война не се води само с дронове, саботажи и кибератаки. Тя се води и в информационното пространство. Насаждането на страх, несигурност и усещане за безпомощност е част от нейния механизъм.

Затова днешната европейска стратегия все повече изглежда като комбинация между възпиране и устойчивост. От една страна НАТО продължава да демонстрира готовност за колективна отбрана. От друга страна държавите членки инвестират в защита на инфраструктурата, в киберсигурност и в способности за противодействие на дронове.

Европа се връща към една римска максима, цитирана и от френския коментатор Кристиан Спилман: Si vis pacem, para bellum – ако искаш мир, готви се за война. 

В брюкселската платформа за европейска политика "Ла матинал юропеен" той посочва, че днешната война невинаги прилича на война. Тя може да започне с малък дрон край границата, с кибератака срещу енергийната мрежа, със саботаж на железопътна линия или с операция за влияние в социалните мрежи. Именно затова европейските правителства все по-често говорят не за предстоящо руско нахлуване, а за необходимостта обществата да бъдат подготвени за продължителна епоха на нестабилност.

Европа вече не приема сигурността си за даденост. Независимо дали прогнозите за непосредствена ескалация ще се сбъднат, политическите и военните елити на континента очевидно са стигнали до общо заключение: Русия остава основният стратегически риск за европейската сигурност, а заплахата вероятно ще се проявява все по-често под форми, които не позволяват лесен и еднозначен отговор.