Президентката Илияна Йотова произнесе 18-минутна реч на френски пред Общото събрание на ООН, в която призова за многостранно сътрудничество, водещо до конкретни действия и за пореден път повтори една от опорните си точки за необходимостта от дипломатическо разрешаване на военните конфликти.

По нейните думи светът има нужда не само от повече диалог, но и от повече доверие, отговорност и способност за съвместни действия.

Войната в Украйна

Йотова определи войната в Украйна като основното предизвикателство, чиито последици вече се простират далеч извън непосредствената зона на бойните действия. И пак повтори позицията за мир чрез дипломация, а не чрез военни действия – основна тези и в репертоара на премиера Румен Радев и депутатите от "Прогресивна България".

„Крайно време е да прехвърлим конфликта от военното на политическото и дипломатическото поле“, заяви тя.

По думите ѝ постигането на мир е възможно, но за това са необходими преговори, диалог, минимална степен на доверие и гаранции.

„Мир не може да бъде постигнат без участието на Украйна и Русия“, каза президентката.

На фона на призивите ѝ за мир чрез дипломация обаче стои фактът, че Москва продължава да поставя условия, които блокират пътя към споразумение, докато войната продължава.

Нещо повече – през последните седмици все по-често звучат предупреждения за разширяване на руските действия извън Украйна, включително чрез хибридни атаки, саботаж и нарушения на въздушното пространство на страни от НАТО. 

Вчера говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че към момента „няма предпоставки за преминаване към мирни преговори“, въпреки че руската страна "остава отворена". Русия отхвърля идеята за временно прекратяване на огъня или временно примирие, като същевременно настоява за „устойчив и траен мир“ единствено при зачитане на нейните условия. 

Йотова обаче систематично отказва да отчете това в своите изказвания. 

Междувременно тя призова за дебат относно това как трябва да изглежда Европа след края на конфликта и каква трябва да бъде ролята на Европейския съюз.

Европа да не бъде „просто наблюдател“

Според президентката Европа не може да остане само наблюдател на преговорите за сигурността на континента, а трябва да може да гарантира собствената си сигурност.

Според нея военната сигурност трябва да бъде допълнена с договорно-правен стълб, който да гарантира, че укрепването на отбранителния потенциал ще носи повече сигурност, а не нова надпревара във въоръжаването.

„Необходима ни е визия за „следващия ден“ по формулата „Европа на мира чрез възпираща отбрана и споделена сигурност“, каза тя.

Всичко това обаче отдавна вече е надхвърлило нивото на политическите предложения. ЕС реално изгражда механизми за увеличаване на отбранителните способности. Един от европейските проекти е т.нар. антидрон стена – система за откриване, проследяване и неутрализиране на вражески дронове по европейските граници.

Проектът, който първоначално започна по предложение на Полша и балтийските държави, миналата година беше възприет от Европейската комисия, която вече представи плана за действие. 

НАТО също стартира нова отбранителна инициатива. Преди малко повече от два месеца съюзниците в Алианса заявиха намерение да инвестират над 40 млрд. долара в антидрон проект. Но министърът на отбраната Димитър Стоянов каза, че България няма да участва в него. 

Черно море

Значителна част от речта на Йотова беше посветена на Черноморския регион. Тя заяви, че войната в Украйна вече засяга България пряко, а проблемът със сигурността в Черно море е излязъл от регионалните си измерения.

Йотова обяви, че България подготвя инициатива, за която ще търси подкрепа от държавите в региона и всички заинтересовани страни. Целта е да се постигне съгласие и съвместно действие за гарантиране на свободното и безопасно корабоплаване в Черно море.

„Убедени сме, че тази тема заслужава вниманието на Организацията на обединените нации“, заяви тя.

Президентката призова Черно море да бъде превърнато от зона на повишен риск и заплаха в зона на „споделена сигурност“. 

Близкият изток и Газа

Йотова заяви, че в Газа не трябва да бъде допуснат нов цикъл на разрушение и насилие, както и че палестинското ислямистко движение „Хамас“ няма място в бъдещото управление на ивицата. Тя потвърди подкрепата на България за решение на израелско-палестинския конфликт чрез създаването на две държави.

„Оставаме убедени, че единственото устойчиво решение е това за две държави – Израел и Палестина, живеещи една до друга в мир и сигурност“, заяви тя.

Ядрена сигурност и оръжия

В речта си Йотова спомена и новите рискове за ядрената сигурност, като заяви, че България остава ангажирана с международната архитектура за неразпространение, разоръжаване и контрол на въоръженията и с трите стълба на Договора за неразпространение на ядреното оръжие.

По думите ѝ международните задължения в тази сфера трябва да бъдат спазвани, включително от Иран.

Тя настоя и за реформа на Съвета за сигурност на ООН: България подкрепя разширяването му както с постоянни, така и с непостоянни членове. Според Йотова Съветът за сигурност трябва да отразява по-добре съвременния свят, като осигури по-справедливо регионално представителство, по-голяма легитимност и по-голяма ефективност.

Тя обърна внимание на свободата на медиите, защитата на журналистите и достъпа до надеждна информация на фона на нарастващата дезинформация. Сред темите в речта бяха още правата на децата, достъпът до образование, равнопоставеното участие на жените и момичетата и включването на младите хора в процесите на вземане на решения.

В заключението си Йотова се обяви за международен ред, основан на общи правила, които важат за всички държави.

Кирил Петков: 18 минути общи приказки

На речта реагира бившият премиер Кирил Петков, който я определи като съставена от „общи приказки, познати клишета и пожелания“. Според него в 18-минутното изказване липсват конкретни предложения как България би допринесла за решаването на проблемите, които самата Йотова поставя на дневен ред. И дава четири примера.

"След 18 минути реч остава един въпрос: Какво конкретно предложи България на света?", написа Петков. 

Той припомни работата на евродепутата Христо Петров, който според него е успял да осигури европейско финансиране за програма за безплатни летни лагери за деца в неравностойно положение: "Това е разликата между пожеланията и действията".

"Да кажеш, че искаш мир, не е план за мир. Да кажеш, че искаш сигурност, не е стратегия за сигурност", коментира още той.

Илиян Василев: Скучна номенклатура

Критики към речта отправи и бившият посланик Илиян Василев. Той я сравни с изказванията на йорданския крал Абдула II и украинския президент Володимир Зеленски, които за разлика от Йотова според него успяват да превърнат националните си позиции в послания към една по-широка международна публика.

„Теза, опорна точка, още една теза, още една опорна точка. Да бъдат казани правилните неща, в правилния институционален ред. Да се отчете позицията. Да присъстват всички задължителни теми (...) „Речта на един президент не е протокол. Тя е политически инструмент“, коментира Василев речта на Йотова и добави:

"Това е много, много далеч от моите представи за лидер. И още по-далеч от представата ми за държавен глава.