63% от българските учители не виждат смисъл в идеята да има по един учебник по български език и литература, история и география. Това показва национално представително проучване на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ сред 1200 учители и непедагогически персонал, проведено през последните пет дни.

Идеята беше обявена от премиера Румен Радев на 15 септември като част от по-широк пакет за промени в образованието.

„Това е важен елемент от нашите усилия децата да имат равен достъп до образование, да върнем възпитанието в училище и да имаме на изхода от училището граждани, които да имат знания и умения, да познават добре своята родина и да я обичат“, каза Радев.

Според него учениците трябва да имат по един учебник по български език и литература, история и география. Паралелно Министерството на образованието подготвя промени в учебните програми.

"Искаме да въведем нормалност"

Министърът на образованието Георги Вълчев обясни, че идеята е да се върне конкурсното начало, а не е учебниците да се пишат от МОН.

„С мярката за един учебник искаме да върнем конкурсното начало“, каза Вълчев пред bTV на 20 септември.

По негови думи конкуренцията между издателствата е загубила първоначалния си смисъл, тъй като в момента учениците трябвало да се запознават с различни учебници, ако искат да получат по-широка представа по даден предмет.

Според Вълчев различните акценти в учебниците правят ученето по-трудно и демотивират учениците.

Министърът каза, че промяната може да влезе в сила най-рано през 2028 г., след като бъдат променени учебните програми. Издателствата ще могат да предлагат свои проекти, които ще бъдат оценявани от комисия с учители, университетски преподаватели и представители на МОН.

Той отхвърли опасенията за политическо или идеологическо влияние върху съдържанието.

„Нито смятаме да идеологизираме образованието, нито да го корумпираме, а искаме да въведем нормалност и ще го направим с нужния диалог по написването на учебниците“, заяви той.

Какво мислят учителите

Според проучването на Синдикат „Образование“ обаче 63% от анкетираните не смятат, че ограничаването на учебниците ще има съществен ефект.

„63% смятат, че това не е най-важното“, коментира председателят на синдиката Юлиян Петров пред БНР.

Според учителите има други по-неотложни проблеми в системата - реална родителска отговорност, намаляване на съдържанието, фактологията и обема на учебния материал.

Част от анкетираните - 25% - посочват и като възможна посока бъдеще без задължителни учебници.

Какво мислят издателите

Против идеята се обяви и Асоциация „Българска книга“ (АБК), в която членуват над 140 издателства. В отворено писмо асоциацията настоява учителите и училищната общност да запазят правото си да избират учебниците, които са най-подходящи за различните ученици.

Според АБК липсват доказателства от международната и българската практика, че един учебник води до по-високо качество на образованието. Асоциацията посочва сравнителен анализ на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие), според който учителите участват в избора на учебно съдържание в 28 от 35 изследвани образователни системи.

От АБК смятат точно обратното на казаното от образователния министър Вълчев - че единният учебник ще ограничи професионалната автономия на учителите и ще премахне конкуренцията между издателствата и авторските екипи.

Предупреждават също и за концентрация на публичен ресурс, както и за риск от политическо и идеологическо влияние върху съдържанието.

„Остава въпросът как ще бъде гарантирано, че ще бъде избран най-добрият учебник, а не политически най-удобният“, се казва в писмото.

При един такъв модел всяка грешка би се мултиплицирала в цялата система, а проблемите при писането, оценяването, одобряването, отпечатването или доставката биха засегнали всички ученици.

По данни на АБК предложението ще наложи създаването на 54 нови учебника по български език, литература, история и география, а процесът би отнел минимум 3,5-5 години за всички етапи по разработването им: писане, уреждане на авторски права, рецензиране, редакция, коректура, дизайн и предпечат, оценяване и одобряване, обществена поръчка, производство и доставка.

Издателите предупреждават, че забавянето на който и да е от тези етапи може да доведе и до липса на учебници в началото на учебната година. При сегашния модел този риск е разпределен между различни издателства, посочват от АБК.

„Това време и този ресурс трябва да бъдат инвестирани в решаване на реалните проблеми на образователната система“, се казва в позицията.

Идеята за един учебник връща България към модела отпреди демократичните промени.

Постепенното въвеждане на конкуренция между учебниците започва в началото на 90-те години, като първоначално са разрешени до три варианта по предмет. От учебната 2015-2016 г. ограничението отпадна и всички учебници, които отговарят на държавните изисквания, могат да бъдат одобрени и учителите да изберат по кой да преподават.

Предложението на правителството е тази възможност да бъде премахната.