Върховният касационен съд (ВКС) обезсили решението за ликвидация и заличаване на Българската православна старостилна църква и върна делото за ново разглеждане от Софийския градски съд (СГС).

Решението е поредният обрат в продължаващия от години съдебен и законодателен спор около регистрацията на религиозната общност, стигнал и до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

С последното си решение ВКС не постановява, че Старостилната църква не може да бъде прекратена. Върховните съдии обаче приемат, че това не може да стане автоматично, по силата на закона и без самата религиозна институция да има възможност да се защити в съда.

ВКС обезсилва решението на Софийския апелативен съд (САС) от 10 октомври 2025 г., както и отмененото с него решение на СГС от 10 юли същата година. Делото се връща на друг състав на градския съд. Решението на ВКС е окончателно.

От регистрацията до ликвидацията

Предисторията е необичайна.

България бе осъдена в Страсбург по делото „Българска православна старостилна църква и други срещу България“. Казусът бе свързан с отказа на българските съдилища да регистрират църквата заради сходството на наименованието ѝ с това на Българската православна църква (БПЦ). ЕСПЧ установи нарушение на свободата на вероизповедание по чл. 9 от Европейската конвенция, разгледан в светлината на свободата на сдружаване по чл. 11.

След продължили съдебни производства на 16 декември 2024 г. ВКС постанови регистрация на Българската православна старостилна църква.

Това решение стана непосредствен повод за промени в Закона за вероизповеданията. Това бе посочено изрично и при обсъждането им в парламента. Законопроектите бяха внесени от депутати от ГЕРБ-СДС, „Възраждане“ и БСП и впоследствие обединени.

С промените бе записано, че Българската православна църква - Българска патриаршия е единствен изразител и представител на традиционното за България източноправославно вероизповедание. Бе въведена и забрана други вероизповедания да съдържат в наименованието си думата „православна“, както и производни или сходни думи със същия смисъл.

Вече регистрираните вероизповедания получиха двумесечен срок да приведат имената и уставите си в съответствие с новите изисквания.

Промените влязоха в сила на 4 февруари 2025 г., а срокът изтече на 4 април.

Българската православна старостилна църква не промени името си.

Прокуратурата поиска прекратяване

Последваха искания от Софийската градска прокуратура и Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет за прекратяване на религиозната институция и откриване на производство по ликвидация и заличаване.

СГС първоначално отказа да ги уважи. Прокуратурата обжалва, като оспори и извода на първата инстанция, че законовите промени засягат гарантирани от Конституцията и Европейската конвенция права. Според държавното обвинение, ако съдът е смятал закона за противоконституционен, е трябвало да сезира Конституционния съд.

През октомври 2025 г. САС отмени решението.

Апелативните съдии приеха, че името „Българска православна старостилна църква“ не отговаря на новите законови изисквания именно защото съдържа думата „православна“. Тъй като името не е било променено до 4 април 2025 г., според САС религиозната институция е била прекратена по силата на самия закон и трябва да започне ликвидацията и заличаването ѝ.

Апелативният съд приема и нещо друго, което се оказва решаващо за сегашния обрат – че производството е т. нар. охранително (аналогично например на регистрацията на политическите партии - бел. ред.). Тоест в него участват прокуратурата и Дирекция „Вероизповедания“, но не и самата Старостилна църква като ответник.

ВКС: Църквата трябва да може да се защити

Именно това разбиране отхвърля сега ВКС.

Според върховните съдии новите текстове от Закона за вероизповеданията действително създават ново основание за прекратяване на религиозната институция. В тях обаче не е уреден изрично редът, по който това трябва да стане.

Затова трябва да бъдат приложени общите правила на Закона за вероизповеданията. А те изискват исково производство по предявен конститутивен иск, приема ВКС.

С други думи, Старостилната църква не е просто обект на процедурата по заличаване, а страна по делото – ответник, който има право да представя доказателства, да оспорва твърденията срещу него и да обжалва неблагоприятни съдебни решения.

ВКС мотивира това и със значението на правата, които са засегнати:

„Прекратяването накърнява правото на религиозната институция да съществува като самостоятелен субект и да бъде титуляр на граждански права.“

Според съда то ограничава и конституционно гарантираното право на вероизповедание на членовете на религиозната общност. Затова засягането на тези права може да бъде допуснато едва след като на църквата бъде дадена възможност да ги защити в състезателен процес, при равнопоставеност на страните.

ВКС се позовава и на правото на справедлив съдебен процес по чл. 6 от Европейската конвенция. Според върховните съдии църквата трябва да може да участва в производството, което засяга самото ѝ съществуване като правен субект, включително да обжалва неблагоприятните за нея решения.

Делото започва отначало

Изводът на ВКС е, че прокуратурата и Дирекция „Вероизповедания“ всъщност са предявили конститутивни искове за прекратяване на Старостилната църква, а тя трябва да бъде ответник по тях.

Оказва се обаче, че нито СГС, нито САС са разгледали делото по този начин.

„Първоинстанционният и въззивният съд не са се произнесли по конститутивните искове за прекратяване на религиозната институция, с които са били сезирани“, посочва ВКС.

Затова и двете решения са недопустими и се обезсилват.

Така спорът, започнал с регистрацията на Старостилната църква след решението на Страсбург, последван от бърза промяна на закона и процедура за нейното прекратяване, на практика се връща в СГС.

Този път обаче съдът трябва да разгледа по същество исковете на прокуратурата и Дирекция „Вероизповедания“, като Българската православна старостилна църква участва като ответник и получи възможност да се защити.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.