Промените в Закона за вероизповеданията, според които единствен изразител на източното православие и съответно да използа в името си и устава си "православен" може да бъде само Българската православна църква (БПЦ), нарушават основни права, заложени в Конституцията - "свобода на религията и правото на свободно сдружаване, както и принципите, прокламирани и защитавани от нея за правовата държава, правната сигурност и предвидимост на нормативните актове". Освен това прилагането им може да доведе до ново осъдително решение за България от Европейския съд по правата на човека. 

Това прогласява Софийският градски съд в свое решение, с което отказа да разреши ликвидацията на "Българската православна старостилна църква", искано от дирекцията по вероизповедания на МС, както и от прокуратурата. Държавното обвинение обяви, че внася частна жалба. Решението подлежи на обжалване.

В основата на казуса се оказва, че старостилната църква в дадения срок не е променила името си, както съответно и устава си, и не е махнала прилагателното "православна". Промените, че само Българската православна църква може да се нарича "православна", бяха въведени с изменения в Закона за вероизповеданията през февруари т. г. Според тях „единствен“ изразител и представител на „източното православие“ може да бъде само БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ, въведена е и забрана в наименованието на друго вероизповедание да се съдържа думата „православна“, както и неини производни.

Аргументите на старостилната църква са, че се въздейства "върху точно определена религиозна общност, с което Народното събрание недопустимо се намесва в религиозни разногласия като ги урежда по начин, който счита за справедлив и целесъобразен, облагодетелствайки една църква във вреда на друга в нарушение на чл. 13, ал. 2 от Конституцията и в противоречие с установените в чл.4, ал. 1, чл. 8 и чл. 117, ал. 2 от Конституцията принципи на правовата държава и разделението на властите."

В решението си от 10 юли т. г. съдията по делото Светослав Василев припомня решение на Европейския съд по правата на човека (20.04.2021 г. ), с което законодателните промени т. г. не са се съобразили.

"Липсва легална дефиниция"

Посочва и че се въвежда изискване към всички вероизповедания за съобразяване на наименованията и уставите им с думи и изрази, които нямат дадена в закона легална дефиниция.

"Същевременно ЗВ (Законът за вероизповеданията-бел.ред.) не съдържа легална дефиниция за „източно православие“ (т.е. обредите, обичаите, практиките, които го определят и диференцират от други вярвания, за да може желаещите регистрация субекти да се съобразят с тях, а не може да се очаква, че светският съд познава догмите на каноничното право), нито такива „за производни или сходни думи, изразяващи същия смисъл“ на израза „православна“ (които да бъдат избягвани от адресатите на забраната и за които на съда е вменено служебно да следи)", добавя още съдът.

Нарушен е принципът на предвидимост на правната уредба 

"Нещо повече, промените на закона преуреждат с обратна сила отношенията с вече регистрирани правни субекти, с което се нарушават принципите на законност, стабилност, предвидимост на правната уредба, прокламирани в трайната практиката на Европейския съд по правата на човека", се казва още в решението.

Държавата може да бъде осъдена повторно в ЕСПЧ

Според съда, ако пряко се изпълнят промените от февруари, това ще доведе до неспазване на дадените насоки в решението от 20.04.2021 г. на ЕСПЧ. Освен всичко друго това дава възможност държавата да бъде повторно осъдена за неговото неизпълнение.

Нарушават се гарантирани с конституцията права

И още:

Промените "нарушават и гарантираните с Конституцията на РБ свобода на религията и правото на свободно сдружаване, както и принципите прокламирани и защитавани от нея за правовата държава, правната сигурност и предвидимост на нормативните актове".

Прокуратурата обжалва: Защо съдът не сезира КС

Софийската градска прокуратура внесе частна жалба срещу отказа на Софийския градски съд да прекрати регистрацията на „Българска православна старостилна църква“. В нея се посочва, че съдът неправилно е изключил приложението на разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, което е в сила от 04.02.2025 г., като е приел, че с тях се нарушава Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и се засягат гарантирани от конституцията права - на свободно сдружаване и свобода на религията, се казва в съобщението на СГП. 

От там обясняват, че след промените всички вероизповедания в България трябва да заявят за вписване в регистъра промяна в наименованието си, ако то съдържа думата  "православна" или производни и сходни думи, тъй като съгласно закона традиционното вероизповедание в България е източното православие.

„Българска православна старостилна църква“ (БПСЦ) не е изпълнила това изискване в срок и не е привела устава си в съответствие със законовите изисквания. Затова СГП и Дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет са внесли молби за прекратяване на регистрацията на БПСЦ и за откриване на производство по ликвидацията му, се повтаря отново в прессъобщението. 

В жалбата срещу отказа на съда да уважи тези молби се възразява срещу мотивите на градския съд в частта, в която е приел, че измененията на Закона за вероизповеданията са в отклонение от Конституцията на Република България. „Ако съдът е считал, че определени разпоредби на Закона за вероизповеданията са противоконституционни, то тогава е следвало да сезира Конституционния съд“, е становището на  прокуратурата (в решението на съда подробно е аргументирана практиката и кога съдилищата могат да имат решения, свързани с конституционни постановки).

Изтъква се още, че свободата за преценка на всяка държава да регулира обществените отношения относно статута и регистрацията на религиозните общности по начин, който да осигури и гарантира баланс между националния интерес и интересите на всяка заинтересована страна, е основен принцип, заложен в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Всеки има право на свобода, на мирни събрания и сдружаване, включително и право да членува в професионални съюзи, но в отделни случаи те могат да бъдат ограничени от вътрешното законодателство с оглед защитата на обществената сигурност, морала, правата и свободите на гражданите, се посочва в частната жалба. Тя е внесена в Софийски апелативен съд с искане да се отмени решението на СГС и да се уважат исканията на Дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет и СГП.