Светът е изправен пред ново изостряне на две от най-опасните геополитически кризи едновременно. Докато Съединените щати увеличават военното си присъствие в Близкия изток и президентът Доналд Тръмп не изключва нови удари срещу Иран, руският президент Владимир Путин отправи поредното предупреждение към НАТО, заявявайки, че Москва е готова да използва „всички оръжия“, с които разполага, ако бъде застрашена руска територия. Това предаде Асошиейтед прес.

Според американски представител, цитиран от агенцията при условие за анонимност, Пентагонът изпраща към Близкия изток корабни групировки с около 9000 военнослужещи на борда, включително трети самолетоносач. В състава им влизат над 7000 моряци и около 2000 морски пехотинци.

Към региона вече се насочва ударната група на самолетоносача „Теодор Рузвелт“, придружена от крайцера „Чозин“, както и десантната група „Макин Айлънд“, в която участват корабите „Джон П. Мърта“ и „Анкъридж“.

Ако разполагането бъде завършено по план, още в края на октомври в Близкия изток могат да се окажат едновременно три американски самолетоносача. Заедно с вече намиращите се там сили това би повишило американското военноморско присъствие до над 20 000 моряци и морски пехотинци и стотици самолети.

Увеличаването на силите идва на фона на продължаващата конфронтация между Вашингтон и Техеран. В интервю за списание „Тайм“, публикувано в четвъртък, Тръмп заявява, че е „възможно“ след изборите на 3 ноември да нареди нова ескалация на въздушните удари срещу Иран.

Американският президент потвърди и че е отхвърлил последното предложение на Техеран за прекратяване на огъня. Той призна, че иранската страна е предложила да отвори Ормузкия проток за международно корабоплаване, но добави, че цялостната оферта „не е достатъчно добра“.

Допълнително напрежение внесе и инцидентът с полет на „Флайдубай“ за Израел, при който вторият пилот намушка капитана и се опита да разбие самолета. Тръмп заяви, че според първоначалните данни има връзка между нападателя и Иран, макар да не представи доказателства.

„Ще бъдат ударени много тежко, не се тревожете“, каза той в Белия дом в отговор на въпрос как би реагирал Вашингтон, ако подобна връзка бъде потвърдена.

Американски и британски служби междувременно разследват още инциденти, които може да са свързани с Техеран. Във Великобритания бе арестуван британско-ирански гражданин по подозрения за подготвяне на терористично нападение след инцидент в авиобазата „Феърфорд“, използвана от американските бомбардировачи за удари срещу Иран.

Междувременно от Техеран идват сигнали, че иранското ръководство се подготвя за значително по-мащабен отговор при евентуално подновяване на мащабните американски удари. Според информация на Ройтерс, базирана на разговори с високопоставени ирански представители и източници, близки до властта, военните командири обсъждат разширяване на потенциалните цели далеч отвъд американските обекти в региона.

По данни на агенцията се разглеждат варианти за удари срещу държави, които подпомагат американските военни операции, както и срещу цели извън Близкия изток. Окончателно решение все още не е взето, но подготовката е ускорена след завръщането на президента Масуд Пезешкиан от Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Няколко ирански представители твърдят, че Техеран е дал указания на съюзнически групировки в Ливан, Йемен и Ирак да бъдат готови за координирани действия при нова голяма американска атака. Според тях целта е евентуалният отговор да обхване широк район „от Ормузкия проток до американските интереси в региона и извън Близкия изток“.

В същото време Иран не се отказва напълно от дипломацията. Чрез катарски посредници Техеран е предложил на Вашингтон план, който според иранските власти би могъл в рамките на седем дни да доведе до прекратяване на бойните действия и до възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток. Предложението включва също прекратяване на американската блокада на иранските пристанища, освобождаване на поне 12 милиарда долара замразени ирански средства и облекчаване на санкциите върху петролните доставки.

Президентът Доналд Тръмп вече обяви, че е отхвърлил инициативата. Според източници на Ройтерс Вашингтон настоява спорната иранска ядрена програма също да бъде включена в преговорите, докато Техеран смята, че подобни разговори могат да започнат едва след изпълнението на неговите предварителни условия.

Ройтерс отбелязва, че иранското ръководство е изправено и пред нарастващ вътрешен натиск. Американската блокада е ограничила сериозно износа на петрол, а продължителните санкции и военният конфликт допълнително натоварват икономиката. Източници, близки до властта, признават опасения от нови социални вълнения, подобни на масовите протести от началото на годината, когато хиляди хора загинаха при потушаването на безредиците.

На другия край на Евразия Москва също повиши градуса на реториката.

На форума на дискусионния клуб „Валдай“ Владимир Путин отхвърли предупрежденията на европейски лидери, че Русия може да нападне други страни след войната срещу Украйна. Според него Западът нагнетява напрежение чрез учения в Балтийско море, разговори за подготовка за война с Русия и чрез действия срещу руски кораби.

Руският лидер потвърди и отправените по-рано предупреждения към НАТО относно Калининградска област. През последните дни руски дипломатически мисии в Европа разпространиха съобщения, че Москва разполага с информация за предполагаеми планове на алианса за въздушна и морска блокада на ексклава.

„Ако се стигне до пряка атака срещу Руската федерация, в случая говорим за Калининград или за други територии, тогава неизбежно и незабавно на дневен ред ще се появи въпросът за използването от Русия на всички оръжия, с които страната разполага“, заяви Путин.

Той не уточни дали има предвид ядрени оръжия, но подчерта, че Русия притежава системи, каквито „никой друг няма“, и сама ще реши какво да използва при заплаха.

НАТО реагира остро на изявленията. Говорителката на алианса Алисън Харт заяви, че съюзът „категорично осъжда заплахите със сила, включително безотговорната ядрена реторика“.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте също отхвърли руските обвинения, подчертавайки, че организацията е отбранителен съюз и не представлява заплаха за която и да е част от руската територия.

Калининградската област, разположена между Полша и Литва, има ключово стратегическо значение за Москва. Там се намира основната руска база за Балтийския флот, а също и ракетни комплекси „Искандер“, способни да носят ядрени бойни глави.