Голямо шоу беше това, приятели, още ми треперят мартинките. От вълнение, разбира се. Две знаменити неща ми се случиха днес - видях как българската държава връща останките на цар Самуил и гледах БНТ повече от 4 минути.

Аз по принцип гледам „Нетфликс“. Обаче това, което видях по БНТ, „Нетфликс“ никога няма да го надмине.

Не знам дали днес някой е научил нещо повече за българската история, но 3 октомври 2026 е денят, в който лъсна цялата истина за българското настояще.

Докарахме със „Спартан“, четири изтребителя и цял пътуващ цирк костите на цар Самуил от Солун. За височайшето пътуване президентът в оставка и все още премиер Румен Радев спешно се самопровъзгласи за Превъзходителство. Не е виц - така бе разпратена от секретариата му покана до всички живи български политици за събитието. Освен до цар Симеон. Явно според Радев един жив в негово лице и един умрел в лицето на Самуил цар са достатъчни за жълтите павета. „Отиваме да си приберем царя“, каза той и тръгна... Жалко, че Джон Уилямс е дал музиката си на „Междузвездни войни“, трябваше да я запази за този момент.

Но нищо. Ние си имаме „Бяла роза“.

На мен ми хареса заигравката с двата МиГ-29 и двата F-16, които съпроводиха „Спартана“ с костите. Като линия на времето бяха:

Отляво - недалечното минало, отдясно – далечното бъдеше, а по средата – труп.

Шоуто започна още в Солун, където насред съботния нормален трафик на гърците, отиващи на пазар, на кафе или на работа, внезапно се появи група гвардейци с пера на главите и ковчег на раменете. Ковчегът бе изпратен с широка усмивка лично от премиера Мицотакис. Той е известен като много възпитан човек, който винаги знае как да се държи, така че аз тази широка усмивка на това своеобразно погребение не знам как да я разбирам. Вероятно не е била едва сдържан смях, по-скоро облекчение видях аз в нея. Сигурно си е казал: „Леле, добре че ние не изпратихме римски колесници да приберат артефактите в замяна!“

Макар че аз малко съжалявам, че гърците са толкова обрани. Щеше да е епично да организираме цялото това шоу съвместно и да си разменим тазобедрени стави срещу 20 килограма златни маски и накити на КПП „Кулата“. От едната страна пристигат гладиатори в римски колесници, теглени от коне с пластмасови криле на Пегас. Съпровождат ги увити в чаршафи дубльори на Аполон и Афродита (с доказан с 43% сигурност генетичен произход от истинските Аполон и Афродита). Зад колесниците върви камион с порцеланови чинии. На всеки три метра гладиатор от наемна агенция за статисти хвърля чиния на асфалта пред ковчега „за здраве и берекет“. А античен хор обяснява на сащисаната публика какво точно се случва.

От другата страна на КПП-то пък се е извило патриотично българско хоро, което тръгва от Петричка Бистрица покрай Струма, проправя си път край Сандански и се извива по долината на река Струма през Кресненското дефиле, прецапва Дупница, поема през Клисурския проход към Панчарево, дзупа по Околовръстното и Горубляне и гордо стъпва в столицата. Поема по „Цариградско шосе“, преминава през Орлов мост и се извива по жълтите павета, свива покрай Военния клуб, преминава по „Славянска“ и прави последната, най-мощна извивка пред Народния театър „Иван Вазов“!

Радев през цялото време лети на жерав над хорото – гол до кръста и с решителен взор към патриотичното бъдеще. Зад едното му ухо сутринта на зарана Деси е затъкнала българска роза. Зад другото му ухо посланикът в Гърция е успял с дълбок поклон да му мушне кутрето на Самуил – да го пази от уроки. На жълтите павета го чака президентката кандидат-президентка Йотова, която не може да лети на жерав и не е удобно да се съблича до кръста, затова тя просто коленичи.

Лично Иво Христов прикътква жерава да кацне точно пред саркофага. „Пили-пили-пили-пили, сюда.“ Радев пикира, прави коремно във въздуха и се приземява елегантно начело на държавата. Публиката избухва в оргазмен аплодисмент.

За съжаление, гръцката страна се оказа много сдухана и развали хубавия купон. Взеха си нещата без тъпани и фанфари. Но пък българските политици дадоха всичко от себе си. И БНТ също. Всичко имаше днес, приятели – и черешови топчета, и гайди, и военен оркестър, и богобоязлива публика с хартиени знаменца, и попове с хоругви, и хората от десетина парламента, и безчет президенти, премиери и министри... За поколенията ще остане кадърът, в който Петър Стоянов, Росен Плевнелиев и Георги Първанов държавнически разговарят, а БНТ коментира: „Тук са и всички живи президенти“. Слава богу, умрелите не ги бяха докарали. Сигурно ги пазят за балотажа.

Липсваше само цар Симеон. Вероятно, виждайки какво правят българите с умрелите царе, си е останал вкъщи и е казал на децата си: „И като умра, да ме заровите на скришно място, заклевам ви!“

В студиото на БНТ пък се извървяха 48 историци. Горе-долу на 10 минути по един. Историческата наука е добре застъпена в България, защото същият наплив на историци се забеляза и във всички останали телевизии. Не е като с политолозите, които, милите, са само трима в тая република и от сутрин до вечер обикалят телевизионните студия, за да ни обясняват живота.

Но изобилието също води до проблеми. Има толкова много историци, а само един цар. На водещата не й бе лесно да намира нова тема за всеки гост. Но успя, успя. Евала на българската журналистика! Разбрахме, че Самуил е имал изключителни лични качества – бил е смел, благороден, добър. Ако имаше живи съседки, сигурно щяхме да научим и че винаги е поздравявал. После се направи един бърз преглед на сексуалните му успехи. Успокоиха ни, че той е бил невероятен любовник и добър съпруг. За да останем на земята, все пак, следващият историк ни информира, че Самуил е бил много нисък. И си зададе въпроса как един толкова нисък владетел е имал толкова висок авторитет. Някъде в ранния следобед вече се занимахме с историята на болестите и хранителните навици на царя. Боже, какви работи може да научи човек от кокалите си, чак се замислих дали да не заръчам на моите деца един ден, като умра, и мен да ме заровят на скришно. Не си мислете, че българската държава няма да опре и до нашите кокали, приятели. Предвкусвам такъв бизнес оттук нататък с мощи и тленни останки, че никой от нас няма да е сигурен. Що е предизборна кампания, все е пред нас.

В крайна сметка царят бе положен в „Света София“ и дано човекът намери най-сетне окончателен покой там. Но аз от друго се притеснявам. Ние имаме над 50 владетели – 22-ма владетели от Първото българско царство, 22-ма владетели от Второто българско царство и трима царе от Третото. Плюс Радев. А гърците имат само 12 богове! И също така изниква и логистичен проблем. Защото - както казват осиротелите македонци в оня виц – дека ке ги копаме, бе?