Ученическите протести във Франция продължават и днес. Гимназисти отново блокираха училища и излязоха на улиците в Париж, Марсилия, Нант, Рен, Лион, Тулон, Брон и други градове. Движението, което започна в парижките предградия през септември, навлезе в третата си седмица.

Основните искания на протеста са свързани с "неприемливите" условия в училищата: недостиг на учители, пренаселени класни стаи, рушащи се сгради, лоша хигиена, пренатоварена учебна програма. 

„Условията, в които работим, са неприемливи. Имаме хлебарки, които пълзят из класните стаи и коридорите, както и плъхове“, казва 18-годишния Матиас Никол пред "Ройтерс".

Той е само един от хилядите, които настояват за повече училищен персонал, ремонти и промени в системата Parcoursup – националната система, чрез която френските гимназисти кандидатстват във висши училища.

"Непорпорционална сила" на полицията 

Тази сутрин 224 гимназии са били затворени. Други 151 частично са започнали да възстановяват работата. Според образователното министерство броят на затворените училища е с 30% по-нисък спрямо сряда, когато протестите бяха още по-напрегнати.

Тогава френското правителство временно забрани употребата на шокови гранати, след като в понеделник, 5 октомври, 15-годишно момче изгуби ръката си. По думите на вътрешният министър Лоран Нюнез има „голяма вероятност“ граната да е била причина за това. 

Общо 18 такива случая, свързани с действия на полицията по време на протестите, са предадени на Главната инспекция на полицията за разследване.

Ученически организации и синдикати разкритикуваха остро действията на органите на реда. Правозащитната организация "Амнести Интернањнъл" призова за прекратяване на употребата на "непропорционална сила" срещу протестиращите, след като заяви, че през последните дни са регистрирани тревожни случаи на употреба на сълзотворен газ, палки и техники за задържане. По нейни данни гранати със сълзотворен газ са били използвани безразсъдно, а гумени куршуми са причинили тежки наранявания. 

Въпреки това вътрешният министър отхвърли като преувеличени повечето обвинения за прекомерна полицейска сила и вместо това защити тезата, че полицията трябва да се намесва, когато демонстрациите прерастват в безредици.

Най-масовите протести обаче се развиха във вторник, когато на улицата излязоха повече от 250 000 души в цялата страна, 56 000 от които само в Париж - по данни на френското вътрешно министерство. Организаторите пък оцениха броя им на около 450 000.

"Ученици, думата е ваша“

Образователният министър Едуар Жефре съобщи, че вече се изпълнява извънреден план за заместване на отсъстващи учители. Правителството обещава да обсъди и промени в организацията на учебния ден, както и в Parcoursup.

Междувременно френските власти отвориха специална онлайн платформа Agora, която събира мнения и предложения от учениците за проблемите в училищата. На главната страница откриваме надписа: „Откриване на националната консултация с гимназисти: Ученици, думата е ваша“. Само през първите два дни чрез нея са получени над 43 000 отговора. Участието не изисква регистрация и според организаторите въведената информация е анонимна. 

Ученици протестират пред блокираната гимназия „Елен Буше“, Париж, 8 октомври 2026 г. Снимка АП/БТА

Труден избор пред правителството

Но протестите вече се отразяват и върху самия учебен процес: 24 гимназии са били опожарени или повредени от прояви на вандализъм до степен, че ще останат затворени в продължение на седмици. Вследствие на това повече от 30 000 ученици няма да могат да ходят присъствено на училище. Предвидените ремонти се оценяват на между 20 и 30 млн. евро.

В същото време ученици и учители твърдят, че тъкмо закъснелите инвестиции са породили протеста. Недостигът на преподаватели и лошото състояние на част от сградите са сред конкретните проблеми, които изкараха гимназистите на улицата.

Правителството обаче е принудено да отговори на тези искания в момент, в който му се налага сериозно да ограничи държавните разходи.

Франция има голям бюджетен дефицит и висок държавен дълг, като поскъпването на осблужването му допълнително ограничава възможностите за нови държавни разходи. Миналата седмица доходността по 10-годишните френски държавни облигации за кратко надхвърли 5% - най-високото равнище от 24 години насам и признак за нарастващия натиск върху публичните финанси на страната.

Това поставя правителството пред труден избор.

В проекта за бюджет за 2027 г. средствата за образование все пак са предвидени да се увеличат с около 1,2 млрд. евро. Според "Ройтерс" общият бюджет за образование ще достигне около 65 млрд. евро, което е ръст от 1,7% спрямо предходната година (без разходите за пенсии на учителите).

Увеличението обаче е под инфлацията, което означва , че реалната му стойност ще бъде по-малка от номиналната. Това допълнително засилва обществените съмнения дали обещаните от правителството мерки действително ще гарантират необходимите средства.

Премиерът Себастиен Льокорню обеща до края на октомври да представи „конкретни, бързи и напълно финансирани“ мерки в отговор на протестите, но не даде повече подробности. Затова за сега остава неясно дали те ще означават допълнително финансиране или пренасочване на вече предвидени средства.

Силна обществена подкрепа

Въпреки повсеместното прекъсване на учебния процес и щетите за милиони, протестите се ползват със значителна обществена подкрепа. Според проучване на Elabe за BFMTV 72% от французите смятат исканията на учениците за легитимни - оценка, споделяна от всички възрастови групи - както от 18-24-годишните, така и от хората над 65 години.

В същото време проучването показва, че французите правят ясна разлика между исканията на гимназистите и начина, по който те протестират. 55% са на мнение, че протестите вече трябва да приключат.

По-разопосочни са политическите реакции

Марин Льо Пен от „Национален сбор“ обърна внимание на сигурността и нанесените щети по време на протестите. В сряда тя заяви, че хората, които повреждат училища, трябва да си плащат за това, като в случаите когато извършителите са непълнолетни, отговорността трябва да бъде поета от родителите им.

„Французите вече не трябва да плащат за вандалите“, заяви Льо Пен и настоя за прилагане на принципа „който троши, плаща“ – идея, която правителството иска да въведе със законопроект, предвиждащ възможност за търсене на финансова отговорност за щетите от участници в група, причинила разрушения. Законопроектът трябва да бъде разгледан на първо четене във френския Сенат на 27 октомври.

В проучването на Elabe идеята „който троши, плаща“ също се ползва с много широка обществена подкрепа: цели 87% от анкетираните я одобряват.

Същевременно Льо Пен заяви, че трябва спешно да бъде гарантирана сигурността на учителите и да бъдат повишени възнагражденията им. 

От другата страна е лидерът на „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон, който застана зад протестиращите. Той представи движението като реакция на реални проблеми в образованието, но отхвърли твърденията, че неговата партия ги е организирала. В същото време призова членовете и избраните представители на „Непокорна Франция“ да стоят близо до учениците и да ги защитават.

Лидерът на Социалистическата партия Оливие Фор също разкритикува властта, като заяви, че управляващите са „пренебрегнали“ младите хора и са им отговорили единствено със сила и полицейско насилие.

Протестите вече не са само френски проблем

Събитията от последните седмици се превърнаха в едно от най-значимите ученически протестни движения във Франция от 90-те години насам. И тогава протестите ученици излизат на улицата с искания за повече средства, учители и по-добри условия в училищата. 

Клеманс Кардон-Куен - професор в Университета Пол Валери, която изследва финансирането на образованието, казва пред Ройтерс, че националното ученическо движение от края на 20-ти век действително е довело до увеличение на финансирането, но впоследствие средният разход за ученик е започнал да стагнира.

Днешните протести обаче вече не са само френски проблем. Студентски демонстрации, повлияни от събитията във Франция, се проведоха и в Белгия, където в Лиеж бяха регистрирани над 100 ареста този месец. Протести и стачки на учители избухнаха и в Португалия и Испания.