Почти половината пълнолетни българи - 45,9%, не се интересуват от политика. При младите хора на възраст между 18 и 29 години този дял достига 69%. С напредването на възрастта интересът към политическите процеси нараства, като сред хората над 59 години шестима от всеки десет заявяват, че се интересуват от политика.

Това показва мащабно национално представително социологическо изследване на тема „Общественото мнение за ролята на социалните мрежи в политическите процеси“, проведено от Библиотечно-информационния и изследователски парламентарен център (БИИПЦ) към Народното събрание (НС).

Проучването е проведено между 11 и 26 март 2026 г. чрез 1000 лични интервюта с пълнолетни български граждани. Докладът от 120 страници е изготвен през май 2026 г. и може да бъде намерен на сайта на НС.

На въпроса „Интересувате ли се от политика?“ положително отговарят 54,1% от анкетираните, а отрицателно - 45,9%.

Младите са най-слабо заинтересовани

Най-отчетливата разлика е между поколенията. Едва 31% от хората на възраст между 18 и 29 години заявяват интерес към политиката. При следващата възрастова група - от 30 до 39 години - делът вече е 53,2%.

Сред хората между 40 и 49 години той е 53,3%, при 50-59-годишните достига 59,8%, а сред тези над 59 години - 60,1%.

Така разликата между най-младите и най-възрастните анкетирани е близо 30 процентни пункта.

Авторите на изследването отбелязват, че по-слабият интерес към институционалната политика сред младите не означава непременно липса на гражданска активност. Те могат да участват в протести и инициативи по конкретни обществени каузи, без да проявяват интерес към традиционните партийни и изборни процеси.

Мъжете се интересуват повече от жените

Съществува и отчетлива разлика между половете.

Близо 60% от мъжете (59,9%) заявяват, че се интересуват от политика, докато при жените този дял е 48,9%. Съответно 51,1% от жените не проявяват интерес към политическите въпроси срещу 40,1% от мъжете.

Разликата е 11 процентни пункта.

Образованието има значение

Данните показват силна зависимост между образователното равнище и интереса към политиката.

Сред висшистите 69% се интересуват от политическите процеси. При хората със средно образование делът спада до 50,2%, а сред тези с основно образование е едва 23,5%.

С други думи, повече от три четвърти от анкетираните с основно образование - 76,5% - заявяват, че политиката не ги интересува.

При хората с полувисше образование интерес проявяват 56,9%, а при тези с образование под основното - 39,3%.

София е по-заинтересована от политиката

Местоживеенето също има значение, макар разликите да са по-малки от тези между възрастовите и образователните групи.

В София 61,4% от анкетираните се интересуват от политика. В областните градове този дял е 55,6%, в останалите градове - 52,9%, а в селата - 49,1%.

Така столицата изпреварва селата с 12,3 процентни пункта. В селата малко над половината от анкетираните - 50,9% - заявяват, че не се интересуват от политика.

Големи различия според етническата принадлежност

Изследването установява съществени различия и според самоопределената етническа принадлежност на анкетираните.

Сред определящите се като българи интерес към политиката заявяват 57,1%. При самоопределящите се като турци този дял е 32,1%, а сред ромите - 19%.

Съответно 67,9% от анкетираните, определящи се като турци, и 81% от самоопределящите се като роми заявяват, че не се интересуват от политика.

При посочилите друга етническа принадлежност интерес проявяват 50,2%.

Тези резултати описват нагласите на анкетираните в съответните групи, но сами по себе си не обясняват причините за различията между тях.

Колкото по-големи са лишенията, толкова по-слаб е интересът

Особено големи разлики се наблюдават според самооценката на материалното положение.

Сред хората, които определят себе си като живеещи богато, 67,1% се интересуват от политика. При тези, които живеят без лишения, делът е 60,1%, а при живеещите с известни лишения - 56,6%.

Интересът рязко намалява сред хората, които посочват, че живеят с големи лишения - едва 34% от тях се интересуват от политика.

Най-нисък е делът при анкетираните, които определят положението си като живот в мизерия - 18,7%. В тази група 81,3% заявяват, че политиката не ги интересува.

Телевизията остава основният източник на политическа информация

Въпреки широкото разпространение на социалните мрежи телевизията остава най-често посочваният източник на политическа информация - 64% от анкетираните заявяват, че се информират чрез нея. На второ място са социалните мрежи с 35,2%, следвани от семейството, близките и приятелите (19,6%) и онлайн медиите (19,5%). Печатните издания и радиото са само с 6-7%. При този въпрос анкетираните са имали възможност да посочат повече от един източник.

И тук възрастовите различия са съществени. Докато 81,5% от хората над 59 години посочват телевизията като източник на политическа информация, сред младите между 18 и 29 години този дял е едва 26,6%.

При социалните мрежи картината е различна - те са източник на политическа информация за 38% от най-младите и за 21,2% от най-възрастните.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.