И в Румъния се наблюдава нарастване на потребителските кредити – особено при онлайн бързи кредити, при които банките или небанковите институции (казано просто – лихварите, б.а.) не са осигурили сериозни обезпечения, освен например една лична карта. Но пък там трудно човек може да се укрие от връчването на книжа за принудително изпълнение, защото е достатъчно те да бъдат пъхнати в пощата.

От друга страна у нас – родната Камара на ЧСИ предлага законови промени, които да уредят доброволното изпълнение, например при дребни битови сметки, за да не се завърта цялата съдебна машина за незначителни суми. При това – задължения, за които длъжникът най-често дори не подозира, че вече е даден на ЧСИ.

Тези и много други факти станаха известни на първата международна среща на българската Камара на частните съдебни изпълнители и румънските им колеги. Те са само „съдебни изпълнители“, защото там държавни няма.

По думите на председателя на КЧСИ Георги Дичев, смисълът е да се обсъдят европейските практики, които водят до много по-малко съдебни спорове, по малко разходи и по-хуманно уреждане на задълженията.

„За съжаление принудата у нас е правилото, а в другите държави – изключението.

У нас има изключително грубо изкривяване на обществените отношения, свързани с парични задължения“, каза преседателят.

Дичев даде пример, че голяма част от бизнеса поради тромавостта на съдебната система прехвърля лошите взимания на специализирани компании, но получава накрая 5, максимум 10 % от главницата. Като пък претърпените загуби после – логично - се „озовават“ в сметките на всички клиенти: върху цените на стоките, на услугите и т.н.

„Потърпевши са абсолютно всички от това явление.“

Длъжниците пък са подложени на изключителен тормоз, който най-често се извършва по телефона – звънене по всяко време, заплахи, каза той. Специално посочи, че адвокатската защита при злоумишлени и затормозяващи обаждания на пракитка е изключена – дори да се обърне към адвокат, длъжникът може да покаже само, че има един разговор в еди колко часа с непознат номер.

Колектори и всякакви други се представят за ЧСИ, подчерта още председателят на камарата.

Той даде пример, че една неплатена сметка за ток, вода, телефон или пропусната вноска по бърз кредит от 50-100 евро след приключване на изпълнението у нас нараства на 400-500 евро.

Заповедното производство се е трансформирало в една машина за легитимиране на нереално надути дългове, а участието на адвокатите в него намалява с всяка изминала година, алармира председателят на КЧСИ.

Момент от международната работна среща „Актуални въпроси на съдебното изпълнение в България и Румъния". Снимка КЧСИ Пресцентър

Защо така става?

Един от отговорите е: поради отсъствието на законно регламентирано доброволно изпълнение. Съдебната система е задръстена с на практика безсмислени дела на корпоративни кредитори, а част от длъжниците изобщо не са уведомени, че срещу тях е насочена парична претенция. Продължава да съществува, и то в големи размери, проблемът „осъден без да знам“. Причината е, че много от длъжниците не могат да получат документите от съда, че срещу тях има образувано заповедно производство, тъй като изобщо не са на адреса, на който се водят в системата на ГРАО.

„На практика тези длъжници научават, че срещу тях има такова заповедно производство едва когато ЧСИ им блокира доходите, заплатите, пенсиите.

За такива малки суми срещу гражданите се стоварва производство и от 50 евро е възможно задължението им да стигне до 500. В България се действа изключително грубо на този терен, и според нас това трябва да престане.“

Дичев нарече това „тормоз“ и напомни, че практически добросъвестните длъжници – които биха почнали да погасяват, ако знаеха, са лишени от възможността да изпълнят доброволно задължението си, а се отива направо на принудително производство.

От 7 г. Камарата предлага на различните правителства европейските практики, но нито едно от тях досега не ги е въвело, каза още председателят на браншовата камара, като специално напомни, че идеята им да има доброволно изпълнение датира от 2019 г.

Но естествено, никой нищо не е направил на законодателно ниво.

„И така през 2020-а, когато дойде COVID кризата, някои не можеха да си купят лекарства, защото кредитната карта е блокирана и имаше логично и изключително обосновано голямо социално напрежение насочено срещу нас. Неоправдано обаче – тъй като политиците са тези, които определят правилата“.

Дичев направи и икономическа прогноза: момента ситуацията никак не е добра, тъй като освен войните, имаме невиждано високи цени на петрола, инфлацията се развихря в световен мащаб, държавните дългове растат главоломно.

„Облаците на хоризонта не са никак добри - и не е трудно да се прогнозира следващата криза.“

Какво може да се направи?

Председателят на българската Камара припомни, че от тяхна страна на 28 септември са изпратили на министъра на правосъдието пакет от предложения за превенция вместо принуда. Те по разчетите им трябва да доведат до по-малко съдебни спорове, по-малко разходи и по-хуманно уреждане на задълженията.

Ключово предложение е споменатата вече възможност за доброволно изпълнение, като това бе една от темите на проведената на 16 юни т.г. дискусия, включително с участието на омбудсмана и всички одобриха плана.

„Искам ясно да го подчертая: тази процедура намалява разходите и на страните в пъти, и намалява възнагражденията на ЧСИ - също в пъти. Неслучайно някои от нашите колеги изобщо не са щастливи от това предложение на ръководството на камарата. Защото в принудителното изпълнение – нормално - таксите и възнагражденията са много по-големи отколкото в една такава процедура."

Друга идея е против хитруванията на длъжниците да се въведе извънсъдебно събиране на доказателства – т. нар констативни протоколи. С тях се установява някакъв факт, преди той да бъде например променен – имуществото прехвърлено и т.н., и т.н.

ЧСИ предлагат възможност за доброволни продажби на имущество – това са случаи, при които един собственик на имот може да поиска от съдебния изпълнител да извърши електронен търг на неговия имот – като сам посочи цена. Ако върху имуществото има ипотека, ще се иска съгласие и от ипотекиращия кредитор. Спестява се време, стрес и отново много много разходи, които иначе ги има в едно продължително съдебното изпълнение.

Като друг любопитен детайл Георги Дичев посочи пред румънските му колеги кампанията, която КЧСИ стартира сред младите – да са по-образовани и информирани за проблемите, които настъпват ако взимат неразумни финансови решения.

Тя вече е обхванала 12 000 деца от общо 110 училища в 21 области. Камарата прави това про боно, а в момента дори отделя ресурс – и като хора, и като работа, за създаване на кратки ограмотителни клипове - да стигнат до максимален брой млади хора, за да се разпореждат с финансите така, че да не стигат до съдебно изпълнение.

За разлика от корпоративната задлъжнялост, интересен факт, който Дичев посочи, е че напоследък се наблюдава сериозен  ръст на събраните суми в полза на гражданите – за период от 3 г. са около 105 млн. евро годишно, при положение че преди години бяха 61 млн. евро.

„Това са неизплатени издръжки, заплати, плащания по договори, обезщетения за пострадали при катастрофи, невърнати заеми…“, изреди Дичев.

ЧСИ отчитат и че постоянно срещат все по-голямо доверие от общините, като само оттам вече има по около 70 000 инициирани дела годишно.

От своя страна румънците посочиха интересен факт – че при тях нескевестируемите минимум не е като унас – обвързан с минималната работна заплата, а е ½ т нея. Иначе казано, и на МРЗ да си, може да ти приберат половината.

Освен това няма 10-годишна абсолютна давност - дълговете ти не отпадат след този период.

Тук Дичев напомни, че у нас изключително се изкривява ситуацията, тъй като огромна част от населението работи формално на МРЗ, а останалото получава в плик. И това влошава събираемостта – като той даде пример, че така майки остават без издръжката си, или пострадали от катастрофи - без полагащите им се обезщетения (просто защото няма откъде да ги вземат).

В Румъния обаче има и други условия, а общата рамка, зададена от Парламента, ограничава някои практики на колекторите – и по-специално телефонните обаждания. „В момента работим интензивно със законодателя проект, който да фиксира и регламентира чрез специален закон и една конкретна детайлна рамка, която се отнася точно до доброволното изпълнение“, каза председателят на румънската Камара Богдан Магияр.

„Целта е потребителят да бъде сигурен, че съдебният изпълнител, работейки в една ясна и точно ограничена рамка, ще проведе тази процедура по това доброволно изпълнение, спазвайки конкретните правила и няма да има недобросъвестни и насилствени практики.“

С плахи стъпки и при тях расте информираността в обществото за процедурата по личен фалит, която на хартия съществува от 2018 г. Но която все още не е популярна - защото в 20-милионна Румъния досега има около 900 такива инициирани лични фалити.

Той също така каза, че при тях добре работи институтът на извънсъдебно установяване на факти при извънредни обстоятелства. Той касае най-вече физически лица, които имат да получават своите вземания и се провежда най-вече в канторите на съдебните изпълнители. Основната полза е, че гражданинът получава констативен протокол, когато някои факти за задлъжнелия после може да изчезнат. Като има протокол, той после може да му послужи в съда.

Иначе и при тях, както и у нас, се забелязва избухване на потребителските кредити – от банки, както и от „небанкови“ институции. Което, разбира се, вещае евентуални сериозни проблеми в бъдеще. Все пак румънските съдебни изпълнители са оптимисти – че засега този феномен е в размери, които не биха могли да разклатят финансовата система на държавата.

За разлика от нашите ЧСИ, те се похвалиха, че работят отлично, включително и с политиците, които имат право на законодателна инициатива – гласът им се чува.

Но и при съседите - ожалиха се - се наблюдава ръст на законите, които се предлагат не по разумни, а по популистки съображения (и които разбира се, не вещаят нищо добро). А пък техният държавен орган, който е еквивалент на Комисията за защита на потребителите, е много по-овластен и могъщ от комисията „Манолова“.