Подкрепата за президента Илияна Йотова намалява, докато основният ѝ конкурент за поста Андрей Гюров набира скорост. Това показва сравнението между две последователни национално представителни проучвания на социологическата агенция „Мяра“, проведени през октомври.

Ако президентските избори се бяха състояли в средата на месеца, за двойката Илияна Йотова – Кирил Вълчев биха гласували 43,4% от гласуващите, а за Андрей Гюров – Георги Кандев – 28,9%. Данните са от най-новото изследване на „Мяра“ за Българското национално радио.

В предишното проучване, проведено в края на септември и началото на октомври, Йотова е имала подкрепа от 46,9%, а Гюров – 25,3%.

Така за около две седмици Йотова губи 3,5 процентни пункта, докато Гюров прибавя 3,6 пункта към резултата си. Разликата между двамата се свива от 21,6 на 14,5 пункта, или със 7,1 пункта.

Прави впечатление, че общата подкрепа за двете водещи кандидатпрезидентски двойки остава практически непроменена – 72,2% в началото на октомври срещу 72,3% в средата на месеца. Това показва преразпределение на относителната им тежест, но не означава непременно, че избиратели директно преминават от единия кандидат към другия.

Костадинов също увеличава подкрепата си

Третата позиция остава за двойката Костадин Костадинов – Петър Волгин, която вече получава 10,2% срещу 8,8% в предишното изследване. Увеличението е с 1,4 процентни пункта.

При Ивелин Михайлов и Юлиана Матеева тенденцията е обратна – подкрепата им намалява от 4,2% на 3,1%.

Радостин Василев и Красимир Манов увеличават резултата си от 2,2% на 2,9%, докато Иван Христанов и Стоянка Черкезова отстъпват от 2,7% на 1,9%.

Сред останалите кандидати с декларирана подкрепа около 1% са Георги Димов, Ивайло Симеонов, Росен Миленов, Волен Сидеров, Румяна Ченалова и Иванка Цветанова-Петкова. Други 2,5% от анкетираните, заявили намерение да гласуват, биха избрали „Не подкрепям никого“.

Повече хора заявяват готовност да гласуват

Друга съществена промяна е увеличаването на очакваната избирателна активност. В предишното проучване тя е била 35,4%, докато в новото достига 39,4%.

Това е ръст от четири процентни пункта, който показва по-висока декларирана готовност за участие в изборите на 25 октомври.

Социолозите обаче предупреждават, че резултатите отразяват моментните нагласи, а не окончателния избор на гражданите.

„Числата са моментна картина на електоралните нагласи към средата на октомври. Стотици хиляди са пълнолетните българи, които тепърва ще вземат своето решение“, коментират от „Мяра“, цитирани от БНР.

Разликите между двете проучвания трябва да се разглеждат и с оглед на статистическата грешка. Те очертават промяна в електоралните нагласи, но сами по себе си не доказват трайна тенденция или пряко преливане на гласове между кандидатите.

Данните от последното проучване на „Мяра“ са за Българското национално радио. Изследването е представително за пълнолетното население в България и е реализирано между 8 и 19 октомври 2026 г., като интервютата са проведени „лице в лице“ с таблети сред 1009 пълнолетни български граждани. Максималната стохастична грешка е ±3,1 при 50% дялове. 1% от цялата извадка на изследването (а не от гласуващите) се равнява на близо 53 000 души.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.