Двама български евродепутати от различни политически семейства – Андрей Ковачев от ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП) и Никола Минчев от „Продължаваме промяната“ и либералната група „Обнови Европа“ – отправиха публични обръщения към премиера Румен Радев заради нападките му срещу Европейския парламент (ЕП).

В своеобразни отворени писма, публикувани в профилите им във фейсбук, двамата оспорват обвиненията на министър-председателя, че български евродепутати използват европейската институция за вътрешнополитически цели, както и внушенията му, че Европейският парламент се намесва в суверенитета на България.

Поводът е резолюцията на Европарламента за руските атаки срещу търговски кораби в Черно море, в която се отправят критики и към реакцията на българското правителство.

„Ако тази позиция Ви е неудобна, това не я прави нелегитимна“, заявяват и двамата евродепутати в обръщенията си към Радев.

Ковачев: ЕП не е чужда институция

„Уважаеми господин министър-председател“, започва обръщението си Андрей Ковачев, който изразява изненада си от реакцията на Радев към резолюцията, приета с 432 гласа „за“ и подкрепена от пет политически групи.

Според евродепутата документът е знак на солидарност с България и Румъния и призив за единство, както и за финансова, логистична и материална подкрепа.

„Когато става дума за сигурността на ЕС и на България, имаме основание да бъдем загрижени. Това не е намеса във вътрешните работи на суверенна държава. България е част от ЕС, а Европейският парламент не е чужда институция“, подчертава Ковачев.

Той реагира и на обвиненията на премиера към българските представители в ЕП. „Наричате ни хора с „ограничена политическа легитимност“, обвинявате ни в невежество и манипулации, изброявате ни поименно и пишете на Роберта Мецола, за да се оплачете от нас - сякаш казвате: „Моля, другарко, те не ме харесват“. Защо? Какво различно от останалите 424 колеги, гласували „за“, сме направили?“

Ковачев припомня, че подобни позиции са били изразени и от евродепутати от други държави и политически семейства, включително от групата на социалистите и демократите.

Според него съвместните резолюции на пет политически групи са резултат от обща работа и компромиси, а не от манипулации на няколко български представители.

„Ласкаете ни, като предполагате, че няколко български представители са успели да манипулират стотици европейски депутати. Но кое точно в резолюцията смятате за манипулация?“, пита той.

„Искаме мир – но справедлив мир, не руски мир“

В обръщението си Ковачев отправя и критики към политиката на Радев спрямо Русия, като припомня думите на Гоце Делчев за болестта на „разединението и отцеплението“ и прави исторически паралел с руското влияние в България. Той призовава премиера да следва примера на Стефан Стамболов и Васил Радославов, а не на Вълко Червенков, Георги Димитров и Тодор Живков.

Ковачев цитира и генерал Иван Колев, който по време на Първата световна война се противопоставя на руските войски в Добруджа.

„А какво търсят руските дронове на пътя на търговските кораби? Нужни са смелост и решителност. Кремъл разбира само от сила“, пише евродепутатът.

„Ние не сме военнолюбци. Искаме мир - но справедлив мир, не руски мир. Украйна не започна тази война, тя не иска да продължи войната и не тя е агресорът, но ако Украйна се предаде няма да има Украйна и това не е добре за България! Вие искате ли Украйна да се предаде и да спре да се отбранява?“

Ковачев разкритикува Радев и за определението „коалиция на военнолюбците“ по адрес на т.нар. коалиция на желаещите, както и за отношението му към санкциите срещу руски представители.

Той припомня и срещата на премиера с руския посланик, като пита защо вместо да бъде връчена протестна нота, дипломатът е бил поканен на кафе.

„Проверете в речника разликата между „призовава“ и „разпорежда“

Ковачев оспорва и тезата на Радев, че Европейският парламент се опитва да налага решения на суверенна България, като уточнява, че ЕП единствено призовава страната официално да потвърди участието си в инициативата на НАТО за противодействие на дронове до 30 октомври.

„Щом, както сам заявявате, че решението за присъединяване вече е обявено, защо е проблем то да бъде потвърдено? Проверете в речника разликата между „призовава“ и „разпорежда“.

Според евродепутата разследванията трябва да установят фактите около всяка атака, но това не лишава Европарламента от правото да оцени рисковете за европейската сигурност и да настоява за общи действия.

„Европейската сигурност не свършва на българската граница. Когато търговски кораби са атакувани край България и Румъния, това е въпрос и на българската, и на европейската сигурност“, посочва той.

Минчев: Нарича се демокрация

Също с обръщение към министър-председателя започва и публикацията на Никола Минчев. „Господин министър-председател, явно българските евродепутати имат един съществен недостатък във Вашите очи: избрани са пряко от българските граждани и не си мълчат, когато не са съгласни с Вас.“ Следва и иронична препратка към вицепремиера Иво Христов:

„Това не е дефицит на легитимност. Нарича се демокрация. Ако Иво Христов Ви е казал, че е форма на управление с отпаднала необходимост, не му вярвайте, че току виж сте го разбрал по по-трудния начин.“

Минчев също поставя въпроса за отношенията на Радев с Русия. „Когато приемате руския посланик на чай, вместо да използвате обичайния дипломатически протокол, не можете да очаквате всички да Ви потупват одобрително по рамото“, пише той.

Евродепутатът разкритикува и положителната реакция на премиера към договореностите между Доналд Тръмп и Владимир Путин, които според него повдигат сериозни морални и политически въпроси. Минчев обръща внимание, че Путин говори за мирни преговори, включващи и европейската архитектура за сигурност, а следователно и българската.

„Къде беше Вашата гневна реакция? На фона на руското настояване НАТО да се върне към границите отпреди 1997 г. как Ви звучи това?“, пита той и добавя: „Неудобните въпроси не са посегателство срещу суверенитета“

Минчев също отхвърля обвиненията на Радев, че Европейският парламент се намесва в българските вътрешни работи: „Няколко неща - критиката не е манипулация, несъгласието не означава нелегитимност, неудобните въпроси не са посегателство срещу суверенитета.“ Според него сигурността на България е неразделна част от европейската сигурност и затова Европарламентът има основание да изразява загриженост.

„Европейската солидарност се изразява и по този начин - с призиви, с насърчаване за действия, когато те не са предприети. Особено когато сигурността на европейските граждани, на българските граждани, е поставена под въпрос.“

Подобно на Ковачев, и Минчев препраща премиера към тълковния речник, за да провери разликата между „разпорежда“ и „призовава“. Той коментира иронично и идеята за единен учебник и председателката на Синдиката на българските учители Янка Такева.

„Европейският парламент не Ви налага решения. Европейския парламент изразява позицията на пряко избраните представители на европейските граждани - включително българските“, завършва Минчев.

Резолюцията, която предизвика спора

Повод за двете публични обръщения стана резолюцията на Европейския парламент, приета на 22 октомври с 432 гласа „за“, 52 „против“ и 88 „въздържал се“. Документът осъжда руските атаки срещу търговски кораби в Черно море, изразява солидарност с България и Румъния и призовава за засилване на мерките за сигурност в региона. С него евродепутатите критикуват слабата според тях дипломатическа реакция на българското правителство и настояват страната да потвърди участието си в инициативата на НАТО за противодействие на дронове до 30 октомври.

В резолюцията се предлага също да бъде обсъдена европейска военноморска операция за защита на корабоплаването в Черно море.

Премиерът Румен Радев реагира остро с обръщение до политическите групи в Европейския парламент чрез председателката на институцията Роберта Мецола. Той обвини български евродепутати с „ограничена политическа легитимност“, че използват европейската институция за вътрешнополитически цели и за „обречена предизборна кампания на национално равнище“.

По-специално Радев оспори точка 6 от резолюцията, в която се критикува реакцията на българското правителство на нападенията срещу търговски кораби. Според него тя съдържа манипулативни внушения, а ЕП не бива да се опитва да се разпорежда със суверенна държава. Премиерът подчерта и че резолюциите на Европарламента нямат правнообвързваща сила.

Българските евродепутати и резолюцията

Резолюцията получи подкрепа от български представители от няколко различни политически семейства. Сред гласувалите „за“ са Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел, Емил Радев и Илия Лазаров от ГЕРБ/ЕНП, Илхан Кючюк и Христо Петров от „Обнови Европа“, както и Танер Кабилов от Европейските консерватори и реформисти.

Против гласуваха Рада Лайкова и Станислав Стоянов от „Възраждане“. Кристиан Вигенин, Цветелина Пенкова и Елена Йончева се въздържаха.

Никола Минчев не участва в гласуването, но с публичното си обръщение към Радев защити правото на Европейския парламент да изразява позиция по въпросите на сигурността.

Сред вносителите на предложения по резолюцията са седем български евродепутати – Андрей Новаков, Андрей Ковачев, Радан Кънев, Ева Майдел, Емил Радев и Илия Лазаров от ЕНП, както и Илхан Кючюк от „Обнови Европа“, съобщава БТА.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.