Парламентарните избори в Израел на 27 октомври поставят под въпрос политическото бъдеще на Бенямин Нетаняху. Социологическите проучвания предвещават загуби за неговата партия „Ликуд“ и показват, че опозиционният кандидат Гади Айзенкот има преднина. Но премиерът далеч не е победен. Стабилната му електорална база, подкрепата на американския президент Доналд Тръмп и промяната в израелските обществени нагласи след 7 октомври 2023 г. могат да му помогнат да запази властта.

Изборите могат да се окажат съдбоносни за Бенямин Нетаняху. Политикът от партия „Ликуд“ е най-дълго управлявалият премиер в историята на страната, откакто през декември 2022 г. започна шестият му мандат.

В същото време 77-годишният Нетаняху е подложен на постоянни критики след опустошителните терористични нападения от 7 октомври 2023 г. – най-кървавия ден за еврейския народ след Холокоста. Той е и първият действащ израелски премиер, срещу когото се води разследване от правосъдните органи за незаконно приемане на луксозни подаръци и за манипулативни договорки с медийни компании с цел да си осигури добронамерено отразяване.

Три години след нападението на „Хамас“ военната политика на Нетаняху доведе Израел до дълбока международна изолация. Дори общественото мнение в Съединените щати, традиционния покровител на страната, все повече се отвръща от нея.

Как тогава е възможно премиер с подобно политическо минало все още да има шансове на предстоящите избори?

Проучванията предвещават загуби за „Ликуд“

Нетаняху и правителството му в никакъв случай не изглеждат в блестяща форма в последните дни преди изборите. Почти всички социолози предричат, че дясната коалиция на премиера ще загуби мнозинството си. „Ликуд“ може да бъде изпреварена от „Яшар“ – партията, основана едва преди година от водещия опозиционен кандидат Гади Айзенкот, бивш началник на Генералния щаб на израелската армия.

На въпроса кой би бил по-добрият ръководител на правителството Айзенкот води според последните проучвания с 5 до 10 процентни пункта пред настоящия премиер, пишат израелските медии. Нетаняху не влиза в тези избори като фаворит.

Според портала israel.com, който обобщава осемте най-важни социологически проучвания от последните 14 дни, партията „Яшар“ на Айзенкот води във всички анкети. За „Ликуд“ новините са лоши: в нито едно от проучванията партията не се представя по-добре от „Яшар“.

Средните стойности от проучванията на израелските телевизионни канали Kan 11, Channel 12 и Channel 13 също показват преднина за лагера на Айзенкот. Въпреки че партията му води, проучванията показват политически пат: ​Опозиционният блок (воден от Айзенкот и Бенет) получава общо около 54-56 места. Коалиционният блок на Нетаняху получава около 48-50 места.

Нито един от двата блока не достига самостоятелно мнозинство от 61 мандата, необходимо за съставяне на правителство, без нужда от подкрепата на арабските партии или по-малки независими формации. Затова гласовете, които все още не са насочени към нито един лагер, може да се окажат решаващи за разпределението на властта след изборите.

Основните теми в предизборната кампания са външната политика и сигурността, отговорността за пропуските при предотвратяването на нападението на „Хамас“, военната служба за ултраортодоксалните мъже, които в момента са освободени от нея и това е един от големите спорове в обществото, както и високите разходи за живот.

Два политически лагера се борят за мнозинство

От едната страна е дясната религиозна правителствена коалиция на Нетаняху, съставена от „Ликуд“, ултраортодоксалните партии „Шас“ и „Обединен юдаизъм на Тората“, както и крайнодесните партии „Религиозен ционизъм“ и „Оцма Йехудит“ ("Еврейска сила").

Срещу нея стои коалиция, оглавявана от Гади Айзенкот. Новосъздадената му партия „Яшар“ формира общ лагер с центристкия алианс „Беяхад“, лявоцентристката партия „Ха-Демократим“ и светската националистическа партия „Израел Бейтену“, която представлява имигранти от Русия и Източна Европа.

Според проучванията „Беяхад“, свързвана с бившия премиер Нафтали Бенет и опозиционния политик Яир Лапид, получава средно 13,6 места. „Ха-Демократим“, оглавявана от Яир Голан, би спечелила средно девет места.

Обединената листа, известна и като „Хадаш Таал“, обединява арабско-еврейската комунистическа партия „Хадаш“ и арабската националистическа партия „Таал“. Коалицията, чийто водач е Юсеф Джабарин, получава средно 8,7 места.

Партията „Израел Бейтену“ на бившия министър на отбраната Авигдор Либерман получава средно 7,8 места. „Оцма Йехудит“ на Итамар Бен-Гвир би спечелила средно 7,9 места. „Обединен юдаизъм на Тората“ получава 7,3 места, „Шас“ – 7,7, а „Религиозен ционизъм“ на Безалел Смотрич – средно 6,6 места.

Сред останалите партии само „Раам“, партията на Мансур Абас, има реалистични шансове да получи значително представителство в Кнесета. Проучванията ѝ дават средно 5,3 места.

Все още не е ясно кой ще формира следващото правителство. Социологическите проучвания отразяват нагласите към настоящия момент, но не представляват прогноза за действителния изборен резултат. Решаващо може да се окаже кой от двата големи лагера ще успее да привлече на своя страна избирателите, които все още не са се ориентирали към нито един от тях.

Нетаняху категорично отхвърля възможността за формиране на правителство с арабските партии. По-умереният курс на коалицията на Айзенкот обаче може в крайна сметка да се окаже решаващ за съставянето на новото правителство.

От собствените му политически среди Авигдор Либерман отправи обвинение, че Айзенкот и партията му тайно обмислят формиране на правителство с „Ликуд“ на Нетаняху. Предстои да се види дали това твърдение ще внесе ново напрежение в предизборната кампания.

Въпреки неблагоприятните проучвания Нетаняху далеч не е победен. Способността му да наваксва в последния етап на предизборната кампания и да печели точки с демагогия и внушаване на страх е легендарна, припомня германският „Ди Цайт“.

През март 2015 г., в края на третия му мандат, проучванията също показваха лоши резултати за „Ликуд“. В страната се усещаше силно желание за политическа промяна.

В отговор премиерът се обърна целенасочено към заселниците на Западния бряг, събуди позаспалите си привърженици с милиони текстови съобщения и увенча кампанията си в изборния ден с откровено подстрекателна публикация във Facebook. Тя разчиташе на предразсъдъците на еврейското мнозинство спрямо палестинското малцинство в страната:

„Десницата е застрашена от загуба на властта; арабските избиратели масово се отправят към избирателните секции.“

Мобилизацията на базовия електорат на „Ликуд“ в последния момент успя. Повече от половин милион гласа бяха подадени непосредствено преди затварянето на избирателните секции. Бенямин Нетаняху остана премиер.

А сега на помощ му идва закъсняла, но гръмка декларация за подкрепа от Вашингтон.

Тръмп застава зад Нетаняху

Миналата неделя Доналд Тръмп възхвали Нетаняху, когото нарече свой боен другар в похода срещу Иран. В публикация в социалната мрежа Truth Social американският президент го определи като „велик премиер воин и още по-велик партньор за мира“, както и като „силен, смел и блестящ пред лицето на огромната съпротива, включително от самия Израел“.

Тръмп заяви, че иска да „довърши работата“ заедно с Нетаняху в конфликта с Иран, и добави:

„Ако Израел има неподходящ лидер – а такъв би бил всеки друг, освен Биби – тогава Америка ще трябва да свърши работата сама, а аз нямам намерение да го правя.“

Не е ясно доколко тежи днес тази изборна подкрепа от Тръмп. Заради непоследователната му политика във войната с Иран американският президент вече не е толкова популярен в Израел, колкото беше след усилията му за освобождаването на последните заложници от плен на „Хамас“ през октомври 2025 г., коментира „Ди Цайт“.

Въпреки това Нетаняху се опитва да използва максимално подкрепата от Вашингтон. Той дори инсценира публичен телефонен разговор с Тръмп, в който благодари на американския президент, докато стои на писта с бойни самолети на заден план.

Но дори тези демонстрации на военна мощ да не помогнат и партията на премиера действително да се представи толкова незадоволително, колкото сочат повечето проучвания, в Израел разпределението на властта често не се решава с изборния резултат, а по-късно – в сложни и изпълнени с интриги коалиционни преговори.

Това е терен, на който Нетаняху се смята за ненадминат майстор. Много прогресивни и критично настроени към правителството израелци, които копнеят за поражението му, размишляват с почти суеверен ужас и почит какви изненади може още да е подготвил той.

Политическата сила на Нетаняху се корени в разделенията на израелското общество

Изумителната политическа жизненост на Бенямин Нетаняху не може да се обясни само с отделни трикове или маневри. Трябва да се вгледаме по-дълбоко и тогава ще открием две причини. Едната е свързана с характера на израелското общество, а другата – с историческия момент, през който страната преминава.

В своя анализ „Зюддойче Цайтунг“ дава следното обяснение:

„Бившият израелски президент Реувен Ривлин веднъж обясни, че нацията му всъщност се състои от различни „племена“ – социални и културни общности, които съществуват една до друга, без да са особено свързани помежду си.

Който успее да представлява едно или няколко от тези „племена“, може да си осигури трайна политическа подкрепа – властова база, която до голяма степен остава независима от всекидневните политически събития и техните възходи и падения. Дори от катастрофален поврат като нападението на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г.

Партията на Нетаняху разполага с такова стабилно и многобройно ядро: лоялността, често предавана от поколение на поколение, на евреите с ориенталски произход (става дума за т.нар. мизрахи, евреите от Близкия Изток, Северна Африка, Централна Азия и Кавказ - бел. ред.), които в продължение на десетилетия са се чувствали пренебрегвани или дискриминирани от елита на страната, формиран под силното влияние на Европа. „Ликуд“ е тяхната традиционна "политическа родина".

Чрез коалициите си с партиите на други „племена“ премиерът успя значително да разшири своята електорална база.

Тук са ултраортодоксалните евреи, които в миналото са подкрепяли и правителствени коалиции на лявоцентристките сили, но днес са обвързани с Нетаняху, защото единствено той гарантира запазването на техните привилегии – като освобождаването от военна служба и финансирането на религиозните им училища.

Тук е и дясната общност на заселниците, чиято експанзия в окупирания Западен бряг премиерът допуска и насърчава.

В известен смисъл Бенямин Нетаняху дори не е необходимо да заслужава подкрепата на тези групи чрез политическите си постижения. Тя е резултат от структурните особености на израелското общество.“

Парадоксът на 7 октомври: политически удар, но идеологическо потвърждение

Другата сила, която работи в полза на премиера, произтича от клането на 7 октомври. Това звучи парадоксално, дори абсурдно. По онова време Нетаняху не само беше на власт и следователно носеше крайната политическа отговорност за провала на сигурността. През последните седмици бяха публикувани и нови разследвания, според които малко преди терористичното нападение премиерът е получил сериозни предупреждения, които е пренебрегнал.

Създаването на независима анкетна комисия за обстоятелствата, предшествали нападението, е сред най-важните задачи, които опозицията си поставя в случай на изборна победа.

Как тогава е възможно Нетаняху да извлича политическа полза именно от тази катастрофа?

Причината в крайна сметка е проста: той успя политически да овладее историческия прелом и промяната в обществените нагласи, предизвикани от нападението на „Хамас“.

Според проучване на изследователския център Pew Research Center, през пролетта на тази година едва 16 процента от израелските евреи са можели да си представят мирно съвместно съществуване с палестинска държава. През 2023 г., преди клането, делът им е бил два пъти по-голям.

И не става дума само за решението за две държави, от което повечето израелци вече не искат и да чуят. Цялата идея за компромис, взаимни отстъпки и разбирателство с палестинците изглежда в очите на мнозина като опасна, може би дори самоубийствена илюзия.

Постоянното състояние на война с неопределен край се е превърнало в широко разпространено усещане за живота.

Нетаняху превърна тези обществени нагласи в политически курс – агресивна и настъпателна доктрина за сигурност. Според нея Израел трябва да нанася удари, без особено да се съобразява с мнението на другите. Не бива да чака опасностите да се развият, а трябва да ги изпреварва.

„Буферните зони, обясни премиерът като един от изводите си от 7 октомври, - трябва да бъдат на вражеска територия, а не на наша“.

Настъплението на израелските сухопътни сили към Рафах в южната част на Ивицата Газа, атаките срещу „Хизбула“ в Ливан и срещу Иран – Нетаняху обяви, че иска да изкорени терористичната заплаха за Израел веднъж завинаги и има достатъчно подкрепа за това.

В личен и партиен план 7 октомври беше тежък удар за Нетаняху. Авторитетът и доверието в него бяха сериозно подкопани, защото той и дясната му коалиция не успяха да предотвратят катастрофата.

В идеологически план обаче, от гледна точка на десницата, 7 октомври изглеждаше като потвърждение на нейните убеждения. Нападението засили и затвърди мирогледа, според който няма перспектива за мир с палестинците и на Израел не му остава нищо друго, освен да победи враговете си с военни средства.

Нетаняху е подходящият говорител на това послание, защото то съвпада напълно с политическата му философия, формирала се в продължение на десетилетия.

Той е политик, който постоянно предупреждава за опасности и предрича катастрофи – несъмнено защото му е изгодно да всява страх, но и защото това произтича от песимистичния му поглед към историята.

В мемоарите си, публикувани през 2022 г., той пише:

„Необходимост за всеки жив организъм е способността да разпознава опасностите навреме, за да може да им противодейства – способност, която нашият народ е изгубил през вековете на изгнание.“

След това той преминава към темата за Иран, за чието потенциално придобиване на ядрено оръжие предупреждава от десетилетия.

Усещането за екзистенциална заплаха за Израел и еврейския народ – централната тема в живота на Нетаняху – след 7 октомври 2023 г. вече не е просто негова лична обсесия. То се е превърнало в общоприето убеждение в Израел.

Дали тази сила ще бъде достатъчна, за да го задържи на власт, остава неизвестно. Но дори една победила опозиция ще трябва да се съобразява с нагласите и стратегическото светоусещане, които Нетаняху олицетворява: Израел се намира във враждебен свят, заобиколен от противници, сякаш е под постоянна обсада, и затова има право и дори е длъжен да се защитава с всички възможни средства.

Това вероятно значително ще ограничи възможностите на всяко бъдещо правителство да води политика на компромиси, разбирателство и деескалация.

Дори Бенямин Нетаняху да падне от власт, наследството му ще продължи да оказва влияние още дълго време.