"Разпоредбата предвижда, че независимо от наказателната отговорност в полза на държавата се отнема имуществото, което е собственост на виновния...

... Принудителното и безвъзмездно отнемане на имуществото, което е било предназначено или е послужило за извършване на престъплението, е мярка за принуда, която не е наказание, поради това за прилагането ѝ правилата за определяне и индивидуализация на наказанието са неприложими."

Това пише в съобщение на Конституционния съд, който се произнесе с решение по Конституционно дело №11/2026 г. Докладчик по него бе съдия Надежда Джелепова.

Делото само по себе си е прелюбопитно - инициира го съдия Димитър Кирилов от 1-ви състав на Районен съд - Плевен, по повод наказателно дело, което гледа, с абсолютно "кокошкарски" характер. Той го спира и отправя искане до конституционните съдии.

Магистратът оспорва конституционосъобразността на чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК в Наказателния кодекс, изискваща безусловно и задължително отнемане в полза на държавата на вещите, предназначени или послужили за извършване на умишлено престъпление, когато те принадлежат на виновното лице (както е известно, шофирането с алкохол или наркотици, умишлено престъпление - б.а.).

Интересно е, че делото всъщност е за крадец, откраднал 3 бали с люцерна. Но естествено - пряко релевира върху силно оспорваната - при това не за пръв път - норма, при която се отнемат колите на пияни с над 1,2 промила или дрогирани водачи. 

Мотивите на съдията са, че автоматичната конфискация при по-леки престъпления нарушава принципите на правовата държава, неприкосновеността на частната собственост и съразмерността на наказанието, тъй като не позволява на съда да преценява индивидуално всеки случай. 

През юни 2025 г. мъж извършва кражба на три бали с люцерна. За да ги транспортира, той ги натоварва на собственото си туристическо ремарке, теглено от собствения му лек автомобил „Фолксваген“.

Пред Районен съд – Плевен прокуратурата и защитата постигат споразумение (по НОХД № 695/2026 г.). Мъжът признава вината си и получава сравнително леко наказание – 6 месеца условно лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок.

Прокурорът по делото обаче прави задължително по закон искане: на основание на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК съдът да отнеме в полза на държавата автомобила и ремаркето, тъй като са вещи, собственост на виновния, послужили за извършване на умишлено престъпление.

Къде се сблъскват законът и справедливостта?

Според буквата на закона, разпоредбата е императивна (задължителна). Тя казва „се отнема“, което означава, че съдията няма право на избор – той трябва да конфискува колата и ремаркето, независимо от това какво е откраднато. 

Съдия Кирилов обаче вижда крещяща несъразмерност: стойността на откраднатото (3 бали храна за животни) е нищожна спрямо стойността на имуществото, което държавата иска да отнеме на подсъдимия - цял автомобил и ремарке.

Законът на практика лишава съда от правото на преценка. Магистратът не може да реши дали това отнемане е справедливо, или представлява прекомерна и твърде тежка санкция за нарушителя. Поради тази причина плевенският съдия отказва да подпише автоматичното конфискуване, спира производството и прехвърля въпроса към Конституционния съд на Република България.

Каква е връзката с колите?

Когато през 2023 г. държавата реши да отнема автомобилите на пияни и дрогирани шофьове, депутатите промениха специалния член за тези престъпления (чл. 343б от Наказателния кодекс). Те обаче стъпиха върху същата логика на споменатия чл. 53 от НК - че превозното средство е „вещ, послужила за извършване на умишлено престъпление“ и затова трябва задължително да се конфискува в полза на държавата, ако е собственост на дееца.

При пияните и дрогираните шофьори се наблюдава същия абсурд, срещу който скочиха много юристи:

Конфискува се както кола за 2000 лв., така и кола за 150 000 лв., независимо че нарушението (например минимално превишение на границата от 1.2 промила алкохол без катастрофа) може да е абсолютно едно и също.

С решението си на практика КС оставя в сила конфискацията, за която немалко юристи търдят, че е вид скрито, допълнително наказание. 

В заседанието да участвали всички 12 конституционни съдии. Решението е подписано с особено мнение на съдия Соня Янкулова.