„Убиха ни.“

С това кратко изречение легендарният руски вестник „Новая газета“ – едно от броящите се на пръсти опозиционни издания в Русия, обяви за предстоящото си закриване.

Също така стана ясно, че предстои закриването на музея на журналистката Анна Политковская – убитата през 2006 г. критичка на президента Владимир Путин.

Показателно е, че и двете събития се случват на знаменателна дата – 30 октомври. Това е денят, в който в Русия се почита паметта на жертвите на политическите репресии от времето на Ленин и Сталин до днес.

„На 9 ноември ще изгасим светлината в нашия дом, в който живяхме 30 години, ще изключим сървърите и ще си тръгнем. Вестника вече го няма. Руските власти и руските специални служби принудиха редакцията да прекрати работа.

Над трийсет години живот заедно със страната и нейните граждани ще завършат за нас на улицата, без средства за препитание, под постоянната заплаха от репресии“, гласи прощалното обръщение на редакцията към читателите на „Новая газета“.

Оттам припомнят, че при управлението на настоящия режим са убити работещите в изданието журналисти Игор Домников, Юрий Шчекочихин, Анна Политковская, Станислав Маркелов, Анастасия Бабурова и Наталия Естемирова.

Главен редактор на изданието е знаменитият журналист Дмитрий Муратов – лауреат на Нобеловата награда за мир. Срещу него също бе извършено нападение, в резултат на което той едва не ослепя.

И Муратов, и останалите журналисти от „Новая газета“ бяха обявени за чуждестранни агенти.

„Почти 5 години успяхме да поработим, плътно обкръжени от спецслужбите. И сега – край. Оказахме се в „зоната за убиване“, пише в редакционното обръщение.

От изданието допълват, че това не е само тяхна лична история. А е историята на страната и обществото, които биват доубивани по същия начин.

В продължение на три десетилетия „Новая газета“ изваждаше на бял свят нарушенията на човешките права, корупцията по високите етажи и войните, които Кремъл предпочиташе да води в мрак. През 2021 г. главният редактор Дмитрий Муратов получи Нобелова награда за мир за усилията си да защити свободата на изразяване. Година по-късно той продаде златния си медал на търг за 103,5 милиона долара, а парите отидоха за подпомагане на децата бежанци от Украйна.

Сред най-знаменитите публикации на „Новая газета“ през годините бяха разследванията на Анна Политковская за войната в Чечения. Вестникът разследва и атентатите срещу жилищни сгради в Русия през 1999 г., довели до възхода на Владимир Путин. Изданието изобличи и много сдлучаи на корупция по високите етажи. То разследва и свалянето на малайзийски самолет с 298 души на борда от руски сепаратисти в Украйна.

През лятото руското Министерство на правосъдието нареди спирането на „Новая газета“ и национализира нейните печатници. Вестникът продължаваше да излиза в интернет. На 9 ноември той окончателно ще бъде закрит.

Ще продължи обаче да излиза в. „Новая газета. Европа“. Той се издава в Латвия и се списва от емигрирали от Русия журналисти, сред които доста хора от „Новая газета“. Главен редактор е Кирил Мартинов.

Дмитрий Муратов така и не пожела да напусне Русия, въпреки че над него постоянно тегне заплаха от арест и хвърляне в затвора. Той е яростен критик на режима на Владимир Путин и на войната в Украйна.

„Победа няма да има. Не може да има победа, когато две славянски нации са разкъсали на парчета милион души. Или повече. Украйна може да бъде разрушена, но не и завладяна “, заяви Муратов за Би Би Си през август.

На няколко пъти Муратов говореше пред Европейския парламент от дома си в Москва.

Как „Новая газета“ се бори до последно

Редакцията на „Новая газета“ водеше отчаяна борба за оцеляване в Русия в продължение на почти пет години от началото на нахлуването в Украйна, като балансираше на ръба на закриването и лавираше между строгите ограничения на цензурата.

Изданието предприе поредица от безпрецедентни тактически и юридически стъпки.

Една от тях бе принудителна самоцензура в името на запазването на екипа. Веднага след въвеждането в Русия на законите за „военните фейкове“ и военната цензура през март 2022 г., вестникът получи две предупреждения от Роскомнадзор. За да предпази журналистите от реални присъди с лишаване от свобода до 15 години затвор, редакцията взе трудното решение официално да спре издаването на хартиения вестник и временно да се откаже от отразяването на бойните действия.

Журналистите се съсредоточиха върху теми, които цензурата не забраняваше директно - социални проблеми, култура, съдебни процеси и репресии вътре в страната.

Вестникът даде началото на т.нар. медийни матрьошки и нови проекти. Когато основният сайт и марката на „Новая газета“ се оказаха блокирани, редакцията започна да създава юридически чисти алтернативни платформи-огледала като „Новая рассказ-газета“ и „Свободное пространство“. Властите в Москва реагираха светкавично. Роскомнадзор обявяваше новите сайтове за „огледала“ и веднага ги блокираше в Русия, а съдилищата анулираха лицензите за медии на новите проекти.

За да защити останалите в Русия служители, ръководството на „Новая газета“ предприе пълно юридическо и фактическо отделяне от „Новая газета. Европа“, създадена от заминалите за Рига колеги. Когато европейският проект бе обявен в Русия за нежелана организация, връзката с него в Русия започна да носи риск от наказателно преследване. Московската редакция публично подчертаваше, че това са абсолютно независими структури.

Редакцията прибягна и до ротация на ръководството под натиск. Когато през септември 2023 г. Дмитрий Муратов бе обявен за чуждестранен агент, той временно напусна поста главен редактор, за да се опита да оспори този статут в съда и така да изведе самия вестник встрани от удара. Нов главен редактор стана Сергей Соколов.

Лишен от приходи от реклама и продажби на дребно на печатната версия, в. „Новая газета“ продължи да съществува под формата на интернет издание единствено благодарение на краудфъндинг. Руските читатели правеха редовни дарения, което позволяваше да се плаща за работата на авторите, на адвокатите за задържаните колеги и да се поддържат сървърите.

Друг интересен метод за оцеляване бе изпращане на бюлетини по електронната поща до читателите, за да запази връзката с тях и да продължи да съществува въпреки ограниченията на руските власти. Това започна още през 2018 г.

По-късно, когато властите започнаха да блокират независими медии и да ограничават възможностите им да достигат до читателите, „Новая газета“ разви електронните бюлетини като алтернативен канал за разпространение на информация. На официалния си сайт редакцията ги определяше като нови независими медии и начин да поддържа връзка с аудиторията, независимо от блокажите.

Краят

Тази есен обръчът около изданието окончателно се затегна и редакцията се оказа в т.нар. зона за убиване. Преди месец Министерството на правосъдието обяви за чуждестранен агент цялото интернет издание „Новая газета“, като вписа в регистъра едновременно над 100 негови журналисти и автори.

Срещу ръководството се водеха административни дела, в офиса и у главния редактор Сергей Соколов бяха извършени обиски, а шеф-редакторът Олег Ролдугин беше поставен под домашен арест по наказателно дело.

Вчера редакцията на вестника беше уведомена за незабавно изселване от офиса ѝ. Едновременно с това руските банки напълно блокираха системата за приемане на дарения от читатели.

И музеят на Анна Политкотвская отива в историята

Заедно с „Новая газета“ ще бъде затворен и музеят на легендарната журналистка Анна Политковская, убита преди 20 години. Музеят се помещаваше в нейния кабинет в редакцията на вестника.

И тази институция ще напусне сградата заедно с редакцията на закрития вестник.

Анна Политковская бе отявлена противничка и критичка на руския президент Владимир Путин. И досега той е обвиняван, че е поръчал убийството й. То бе извършено навръх 54-ия му рожден ден – на 7 октомври 2006 г.