Анна Политковская е една от най-известните руски разследващи журналистки, работила за независимия вестник "Новая газета". Тя разкрива престъпленията на руската армия в Чечения, корупцията и нарушенията на човешките права. Многократно е заплашвана заради работата си. На 7 октомври 2006 г., когато Владимир Путин навършва 54 години, 48-годишната журналистка е застреляна в асансьора на жилищната си сграда в Москва. Извършители и съучастници са осъдени, но поръчителите на убийството ѝ остават неизвестни.

Няколко месеца преди смъртта си Политковская дава интервю за Би Би Си. Записът е публикуван на руски език за първи път на 7 октомври 2026 г. - точно 20 години след убийството ѝ.

В интервюто тя говори за Путин, корупцията, медиите и бъдещето на Русия.

Малко антисемит, малко фашист, не особено умен. Критиците изчезнаха, появиха се много ласкатели.

Каквото и да прави, всичко е добро.

Телевизията прилича на тази от времето на Съветския съюз. Петнайсет минути от информационната емисия са посветени на това в коя посока е погледнал Путин.

Не смятам, че народът го е избрал. Избра го чиновническата прослойка, която той много умело храни и за която създава условия корупцията да процъфтява.

Разбира се, не искам сътресения в страната си, но ме е страх дори да си помисля за момента, в който цените на петрола паднат.

Имаме президент, на когото изобщо не му пука за собствените му граждани. Той е носител на съвсем друго разбиране. Личността не съществува, нейните интереси не съществуват.

В края на интервюто журналистката Френкел пита Политковская каква следа ще остави Путин в историята на Русия.

Вече остава много малко време, в което страната би могла да се промени.

Съвсем очевидно е, че ще бъде неосъветска. С разгромени медии, със силни фашистки настроения.

Чувство за безизходица, което ме обзема, когато например мисля за последиците от управлението на Путин в Русия.

Чувството за безизходица е определящо.

Въпросът не е дали той е добър или лош.

В действителност годините му в Кремъл ще доведат до това, че следващите поколения граждани на нашата страна ще бъдат принудени да положат огромни усилия, за да се измъкнат от тези проблеми.

Човекът, който е предприел толкова много стъпки, за да превърне страната в това, което е, не може да има положителен баланс в историята.

Просто не може.