Около 150 хиляди гласа за Андрей Гюров на президентския балотаж на 1 ноември са дошли от избиратели на ГЕРБ, а над 70 хиляди – от хора, които на последните парламентарни избори са подкрепили „Прогресивна България“ (ПБ). Илияна Йотова пък е получила около 100 хиляди гласа от избиратели на Костадин Костадинов на първия тур, но още по-голямо значение за победата ѝ е имала мобилизацията на привърженици на ПБ, които не са участвали в гласуването преди седмица.

Това показват електоралните и демографските профили, публикувани от социологическата агенция „Мяра“ след втория тур на президентските избори.

Данните очертават различни източници на подкрепа за двамата кандидати. При Йотова основна роля е изиграла мобилизацията на собствения политически електорат, докато Гюров е привлякъл по-разнообразна подкрепа от избиратели на други партии.

Откъде дойдоха гласовете за Йотова

Според „Мяра“ близо две трети от гласовете за Йотова идват от хора, които твърдят, че са я подкрепили и на първия тур.

Около една десета от вота ѝ, или приблизително 100 хиляди гласа, са дошли от избиратели на Костадин Костадинов. От гласувалите за лидера на „Възраждане“ на първия тур, които са участвали и в балотажа, 79,4% са подкрепили Йотова, а 12,9% – Гюров.

По-сериозният прилив обаче е дошъл от активизирали се привърженици на „Прогресивна България“.

Според агенцията на първия тур са участвали около половин милион души, гласували за ПБ на парламентарните избори през април. На балотажа броят им е надхвърлил 600 хиляди. Почти всички допълнително мобилизирани около 150 хиляди избиратели са подкрепили Йотова.

Като цяло малко над 13% от гласовете за нея са дошли от хора, които не са участвали на първия тур.

От „Мяра“ обаче предупреждават, че тези оценки са условни. Част от анкетираните вероятно не признават, че не са гласували на първия тур, и заявяват, че са подкрепили своя кандидат и тогава.

Гюров привлече гласове от различни партии

При Андрей Гюров се наблюдава по-голяма приемственост между двата тура. Близо три четвърти от избирателите му твърдят, че са гласували за него и преди седмица.

В същото време 17% от гласовете за Гюров са дошли от хора, които са участвали едва на втория тур.

Особено интересна е подкрепата от избиратели на ГЕРБ–СДС. Според „Мяра“ на първия тур са гласували около 120 хиляди привърженици на коалицията, докато на балотажа те са били около 200 хиляди.

Това означава, че участието на избирателите на ГЕРБ–СДС е нараснало близо два пъти, макар значителна част от електората на коалицията да е останала извън гласуването.

От участвалите в балотажа привърженици на ГЕРБ–СДС приблизително три четвърти са подкрепили Гюров. Така около 150 хиляди гласа, или 18,7% от цялата му подкрепа, идват от този електорат.

Още по-любопитно е, че над 70 хиляди гласа за Гюров са дошли от хора, подкрепили „Прогресивна България“ на парламентарните избори през април. Те представляват 10,5% от неговия вот.

Според „Мяра“ е възможно това да е протестна съставка от подкрепата за Румен Радев през април, която сега се е върнала към кандидата на ПП–ДБ.

Промяна и при избирателите на ДПС

Агенцията отчита и съществена промяна в поведението на участвалите в гласуването привърженици на ДПС.

На първия тур са гласували около 50 хиляди избиратели на партията, докато на балотажа броят им се е удвоил до приблизително 100 хиляди.

Ако преди седмица повечето от участвалите привърженици на ДПС са подкрепили Йотова, на втория тур мнозинството от гласувалите е предпочело Гюров.

Според демографските разбивки 56% от участвалите на балотажа избиратели на ДПС са подкрепили Гюров, а 37,4% – Йотова. Това обаче не означава, че мнозинството от целия електорат на партията е гласувало за Гюров, тъй като значителна част изобщо не е участвала във втория тур.

По оценка на „Мяра“ подкрепата от ДПС е донесла на Гюров близо 50 хиляди гласа.

„Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ

Сред участвалите на балотажа привърженици на „Възраждане“ подкрепата за Йотова е била преобладаваща – 79% срещу 14,9% за Гюров.

Според „Мяра“ на втория тур са участвали около 130 хиляди избиратели на „Възраждане“, което представлява приблизително две трети от съответния електорален сегмент на първия тур. Поне 100 хиляди от тях са подкрепили Йотова.

Преимуществено за нея са гласували и участвалите привърженици на „Величие“ – 69,2% срещу 25% за Гюров. Това съответства и на публично заявената подкрепа за Йотова от Ивелин Михайлов след първия тур.

По-неочаквано е поведението на избирателите на МЕЧ. Въпреки призива на Радостин Василев да не се подкрепя Йотова, половината от участвалите привърженици на партията са гласували за нея. За Гюров са били 43,1%.

От „Мяра“ отбелязват и приноса на избирателите на БСП. Сред участвалите в балотажа привърженици на социалистическата партия 86,9% са подкрепили Йотова.

Младите и столичани предпочетоха Гюров

Демографските разбивки показват отчетливо разделение по възраст, образование и местоживеене.

При най-младите избиратели – между 18 и 30 години – Гюров получава 62,1% срещу 31,1% за Йотова.

При хората над 60 години съотношението е обратното – 64,5% за Йотова срещу 33,6% за Гюров.

В София Гюров води с 60,3% срещу 36,6% за Йотова. В селата обаче Йотова получава 62,8% срещу 30,9% за опонента си.

Сред висшистите двамата кандидати имат почти изравнена подкрепа – 49,4% за Гюров и 46,8% за Йотова.

При хората със средно образование предимството на Йотова е значително по-голямо – 58,3% срещу 36,7%.

Данните показват и по-силна подкрепа за Йотова сред жените. За нея са гласували 54,1% от участвалите жени, докато Гюров е получил 41,9%.

При пенсионерите разликата е още по-голяма – 67,6% за Йотова срещу 30,6% за Гюров.

Два различни модела на подкрепа

Според „Мяра“ една от характерните особености на балотажа е, че новите участници в гласуването са се разделили приблизително поравно между двамата кандидати.

Но тъй като общият вот за Гюров е по-малък, тези нови гласоподаватели имат по-голяма относителна тежест в неговата подкрепа.

Агенцията обръща внимание и на факта, че делът на избирателите на ПП–ДБ сред всички гласували за Гюров е по-нисък от дела на избирателите на ПБ сред подкрепилите Йотова.

По този начин данните потвърждават, че Гюров е успял да привлече подкрепа от по-широк кръг партийни електорати, докато за Йотова решаваща роля са изиграли мобилизацията на привържениците на ПБ и допълнителните гласове от други политически сили.

---

Този материал е създаден с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.