Според “Файненшъл таймс” убедителната победа на демократите над републиканците в междинните избори на 3 ноември е началото на политическия край на президента Доналд Тръмп.

Можем да очакваме това да е началото на края на вълната от популизъм заляла света и окуражила глобално авторитарни и агресивни лидери. Изборът на американците е лоша новина за Владимир Путин и за приятелите му отдясно и отляво в популисткия спектър в Европа. Включително - и за актуално управляващите България.

Важна е не само победата, но и мащабът ѝ. За да си върнат контрола върху Сената, демократите трябваше да спечелят в най-малко четири щата. Те спечелиха в седем, включително в републикански крепости като Тексас и Канзас.

Урокът за света от американския избор е за границите на популизма. Той е добър в печеленето на избори до определен момент - когато се наложи да управлява. Тогава лъсва нерадостната реалност, която стои зад предизборните му обещания. На 1 ноември България избра да прочете този урок по трудния начин - като го изпита на гърба си. По американски.

Тръмп обещаваше Америка, която е “отново велика”. Избирателите му получиха Америка, която е почти сама в света, както никога не е била. Тръмп обещаваше процъфтяваща икономика и благоденствие. Американците получиха инфлация, непосилна цена на живота, задълбочаващи се неравенства, несигурност в бъдещето. Президентът им обещаваше мир и се хвалеше с това колко войни е спрял или предотвратил. Всъщност прибави още една война в Близкия изток, връчвайки на иранския режим възможността да изнудва света с контрола си над пътя на петрола и прибавяйки поскъпване на живота за потребителите в глобален мащаб ведно с политическите последствия от него. Тръмп обещаваше да приключи с войната в Украйна за 24 часа, но окуражи Владимир Путин да я води още по-ожесточено вече пета година, да провокира европейците и да ги плаши с ядрения арсенал на страната си. Нещо повече - Тръмп нареди САЩ до Путин в опитите му да разделя Европа и да търси свои “троянски коне в нея”. Тръмп се представяше за стълб на свободния пазар и частната инициатива, но главната му икономическа инициатива беше едно от смъртоносните за тях оръжия - митата, включително срещу исторически най-близкия съюзник на Америка - Европа.

Накратко, Тръмп е нагледен пример за краха на популистките заблуди и за цената им. Сметката за лъжите и наивността неизбежно пристига.

Загубата, която Тръмп причини на партията си, е знак, че американската демокрация е жива, че олигарсите около сегашния президент и алгоритмите им за контрол върху общественото мнение не са всесилни и че САЩ могат да се завърнат като лидер на демокрациите в света. Това е добра новина за Европа, включително за България.

Дотам  обаче има още път. В краткосрочен план можем да очакваме остро противопоставяне между Белия дом и доминирания от опозицията Конгрес, което може да доведе до институционален блокаж. Почти сигурно изглежда, че демократите ще възобновят опитите си за импийчмънт на президента, които с контрола им върху Сената имат добри изгледи за успех. Това вече би било a game changer (фактор за промяна на играта) не само за САЩ, но и за света. 

Конгресът държи ключа към държавните разходи в САЩ, което значи, че може да върже ръцете на Тръмп да води по-нататък войната си с Иран, която досега струва на американския данъкоплатец близо 50 милиарда долара и да прекрати помощта за Израел, което самият Тръмп предложи в закъснял реверанс към гласоподавателите в изборния ден. Ключов въпрос е как контролът на демократите върху Конгреса ще се отрази на американската помощ за Украйна. Това е важно на първо място за Киев, но и за Европа, върху която падна лъвският дял от подкрепата, след като Тръмп “врътна кранчето” на Зеленски. Американската помощ за Украйна ще бъде важен елемент в хода на бъдещите преговори за прекратяване на войната.

Европейците обаче едва ли могат да се надяват да върнат назад преразпределението на финансовите тежести в НАТО, започнато от Тръмп. За него пледираше още демократът Барак Обама през миналото десетилетие.

Спечелването на междинните избори е възможност, но не и гаранция, че разделените между либерали и прогресисти демократи са вече готови да спечелят и президентските избори през 2028 г. и да се възползват от разделението между умерени и МАГА-радикали, което Тръмп причини на собствената си Републиканска партия.

То не е и гаранция, че популистката вълна веднага би спаднала и в Европа в годината преди ключови избори в нейни основни държави като Франция, Италия, Испания и Полша. Но то е урок за избирателите докъде водят в крайна сметка лидери като Тръмп - до разделение (от което популистите по принцип се “хранят”), до бедност, неравенства и война.

Този урок е възможност. Дали тя ще стане реалност, зависи от алтернативите - като политики и лица - които традиционният политически център би предложил на избирателите в демократичния свят. Дано след толкова много отстъпления пред популизма центристите признаят, че Тръмп и подобията му са резултат от техните грешки и провали в миналото. Решаването на проблем започва с признаването му.

Нека наблюдаваме и как българската политическа класа ще прочете урока от поражението на Тръмп. Прочитът ѝ ще бъде показател доколко е способна да предложи на гласоподавателите по-добра и по-убедителна алтернатива за бъдещето. Тя неизбежно започва от откровения анализ защо досегашните ѝ опити за това не успяха.