Днес си върнахме Тексас. Доказахме, че всички пари на света не могат да победят народа на Тексас. Показахме, че политиката на разделението не може да надвие политиката на любовта. И изпратихме послание към всеки милиардер, към всеки защитник на тази порочна политическа система: в този щат, в тази страна, властта принадлежи на хората.

Спомням си библейската история за овчарчето, което се изправя срещу великан. Четиридесет дни Голиат заплашва и се подиграва. В деня на битката се появява в пълно бойно снаряжение. Толкова е въоръжен, че дори има човек, който носи щита му.

И ние имахме своите Голиати. Най-богатия човек на света. Най-могъщия човек на света. Целия политически елит на Вашингтон.

Давид не беше толкова едър и силен като Голиат. Нямаше толкова оръжия. Но имаше надежда, имаше вяра и имаше прашка.

Вие бяхте моята прашка.

Народът на Тексас беше моята прашка.

И тази вечер победихме Голиат.

Свещеното писание ме е научило, а животът ми го е доказал: винаги залагайте на аутсайдера.

Преди да вляза в политиката, бях учител в държавно училище. Преподавах английски език в средното училище „Роудс“ в западната част на Сан Антонио. И както често казвам, преподаването в прогимназия е най-добрата подготовка за политиката.

Това е красив и исторически квартал, но и един от най-бедните райони в Тексас. Всеки ден виждах как учениците ми героично се борят да преодолеят една система, устроена срещу тях.

Те не бяха просто деца. Те бяха оцелели, мечтатели, бойци. Всеки ден виждах в очите им непоклатима решимост и непреклонен дух.

Същата борба виждах и в майка си. Тя е дъщеря на проповедник от Ларедо. Напуска дома си на 19 години, премества се в Остин и среща биологичния ми баща, който е на 21 години и има проблем с алкохола, а понякога проявява и насилие.

Една вечер това се случи отново.

Но любовта на майка ми се оказа по-силна.

Тя събра вещите ни в стария си „Форд Ескорт“, отведе ме в хотела, където работеше, и помоли управителя да ни позволи временно да останем в една от стаите. По-късно намерихме малък апартамент в Източен Остин.

Нямаше място за детска стая. Спях в кошара, поставена в гардероба. А майка ми беше ужасно горда с този гардероб. Беше го украсила със снимки и играчки. Никой нямаше да я убеди, че това не е истинска детска стая.

Винаги залагайте на аутсайдера.

И ние бяхме аутсайдерите в тази кампания.

Изправихме се срещу почти четири десетилетия съмнение и разочарование. Срещу повече от 300 милиона долара, похарчени в най-скъпата сенатска кампания в американската история. Срещу отрицателни реклами, клеветнически кампании, чуждестранни ботове и изкуствено генерирани фалшификации.

Тези атаки бяха последните конвулсии на изчерпан политически елит. Последният стон на статукво, което знае, че времето му изтича.

Играха нечисто, защото бяха отчаяни.

Но ние не загубихме надежда. Не загубихме вяра.

И въпреки парите и всички неблагоприятни прогнози си върнахме силата.

Винаги залагайте на аутсайдера.

Построихме движение, каквото Тексас не е виждал. Обединихме хора от различни среди и убеждения в борба срещу една корумпирана и счупена политическа система.

С нас застанаха хора, които гласуват за първи път, хора, които три пъти са гласували за Тръмп, работещи тексасци от всеки край на щата, уморени от старото и готови за промяна.

Тази победа принадлежи на всеки, който е бил подценяван и пренебрегван.

На всеки учител и медицинска сестра, на всеки фермер и животновъд, на всеки млад човек, който се опитва да купи жилище, на всеки родител, който се бори да сложи храна на масата.

Тази победа е за всеки тексасец, който се е питал дали някой го чува.

Аз ви чух.

Ние ви чухме.

И тази вечер светът ви чува.

На всички, които подкрепиха това движение, благодаря за доверието. Всеки ден ще се старая да бъда достоен за него.

А на онези, които не гласуваха за мен, казвам: аз също ще бъда ваш сенатор. Ще служа и ще се боря за вас.

Тази победа не е победа на Демократическата партия над Републиканската партия. Тя е много по-голяма.

Защото в Америка нещо е счупено.

Счупена е икономическата ни система. Счупена е политическата ни система. Дори отношенията между хората изглеждат разрушени.

И това не е случайно.

Най-могъщите хора на света искат нещата да останат такива.

Дядо ми беше баптистки проповедник в Южен Тексас и когато бях малък, ми казваше: следваме бос равин, който ни е оставил две заповеди: обичай Бога и обичай ближния си. Защото няма любов към Бога без любов към ближния.

Всеки човек носи в себе си нещо свято.

Не само този, който прилича на мен. Не само този, който се моли като мен. Не само този, който гласува като мен.

Призван съм да обичам всички свои ближни така, както обичам себе си.

Защото въпреки различията си всички искаме едно и също: сигурен квартал, добра работа, качествено държавно образование и достъп до лекар, когато се нуждаем от него.

Но милиардерите, които притежават социалните мрежи, телевизионните канали и политиците на екраните ни, искат да сме постоянно във война помежду си.

Искат да гледаме наляво и надясно един към друг, вместо нагоре към тях.

Истинската битка в Америка не е между левицата и десницата.

Тя е между върха и основата.

Хората на върха поддържат разделението, защото единството ни застрашава богатството и властта им.

Те ни делят по партии, по раса, по пол, по религия и по култура, за да не забележим как бъркат в джобовете ни, съкращават финансирането на училищата ни, разрушават здравната система и прехвърлят данъчната тежест върху обикновените хора.

Това е най-старата стратегия в света: разделяй и владей.

Но тази вечер изпратихме ясно послание: няма да бъдем покорени.

Уморихме се да бъдем противопоставяни едни на други. Уморихме се да ни внушават омраза.

Десет години слушаме една и съща политика: политика като кръвопролитен спорт, като тролене, като телевизионен спектакъл.

Тя разрушава семейства, прекъсва приятелства и кара всички ни да се чувстваме все по-зле.

Хората от целия политически спектър жадуват за нещо различно.

Не за политика на омразата.

Не за политика на страха.

Не за политика на разделението.

А за политика на любовта.

Моята вяра ме учи, че любовта е най-силната сила във вселената.

Любовта не е пасивна.

Не е неутрална.

Не е слаба.

Любовта изисква да застанем между насилника и неговата жертва.

Изисква да погледнем злото в очите и да не отстъпим.

Тъкмо затова тя е революционна.

Омразата е предвидима. Омразата е скучна.

Омразата не може да намали сметките ни за ток. Не може да научи едно дете да чете. Не може да изгради бъдеще.

Но любовта може.

Тя може да превърне ученика в учен.

Може да превърне гардероба в детска стая.

Може да превърне врага в приятел.

Може да превърне една кампания в движение.

И може да излекува онова, което е счупено в Америка.

Няма да победим политиката на разделението с още разделение.

Трябва да променим самата игра.

Когато подадеш отворена ръка вместо свит юмрук, често се оказва, че повече хора са готови да я поемат, отколкото си предполагал.

Ние не спечелихме тези избори, като отчуждавахме, засрамвахме или осмивахме съседите си.

Спечелихме ги, защото предложихме нов вид политика.

Политика, основана на любов към щата ни, към страната ни и преди всичко към хората около нас.

Шейсет хиляди доброволци работиха във всеки край на Тексас. Доставяхме бутилирана вода на общности без течаща вода. Дарявахме учебни пособия на деца по границата. Събрахме над девет тона хранителни продукти за семейства, които се борят с високите разходи за живот.

Светът не се променя първо по телевизията или във вестниците. Той се променя човек по човек. Съсед по съсед. С всяка проява на доброта. С всяка любов към ближния. С всяка молитва за човек, който не би се помолил за нас. Така спечелихме Тексас.

Това е победа с мащабите на Тексас. А сега имаме и мандат с мащабите на Тексас.

Тези избори бяха за една визия: тексаски училища, които да бъдат пример за страната, икономика без равна и семейства, които живеят по-здравословно и по-сигурно отпреди.

Няма да стане за една нощ.

Но голям щат заслужава големи мечти.

Трябва да извадим големите пари от политиката. Да изградим икономика, която не работи само за най-богатия един процент. Да въведем всеобщо здравеопазване. Да инвестираме в учители и ученици. Да прекратим корумпираните безкрайни войни, които струват човешки животи и оскъпяват живота на всички.

И трябва да излекуваме духовната поквара, която стои в основата на тези кризи.

В Тексас изградихме нов вид политика. Отговор на десетилетието на разделение.

Показахме, че когато работещите хора се обединят отвъд всички разделителни линии, могат да постигнат изключителни неща.

Старата политика умира. Ражда се нова политика. Чрез всеки аутсайдер.

Чрез всеки Давид срещу всеки Голиат.

Чрез всеки тексасец, който вярва в своя щат и в това движение.

А сега започва истинската работа.

Преди две хиляди години, когато хората на власт нараняваха ближните му, онзи бос равин не остана затворен да се моли. Той влезе в центъра на властта и преобърна масите на несправедливостта.

И докато това движение поема към центъра на властта, към Сената на Съединените щати, ние знаем какво изисква моментът.

Тексас, време е да започнем да преобръщаме масите. 

---

* Публикуваме пълната реч на демократа Джеймс Таларико след историческата му победа в изборите за сенатор в републиканската крепост Тексас заради паралелите с политическите процеси, които текат в България и Европа.